Москва не е спирала да разсъждава имперски, но беше прекалено заета с вътрешни дела(преразпределения на власт и контрол). Интересът при закупуването на военна техника, а и на каквато и да е развита технология не се състои само в прекия икономически интерес, а и в стратегията за империя на знанието, която контролира сегменти от широката си периферия чрез контрол върху знанието за сегменти от тяхната технология. Конкретните форми на този контрол са доставките на резервни части, контрола върху "ъпгрейдите", перфектното познаване на технологията на противника при евентуален конфликт, запазване само за себе си знанието за една степен по-развита технология, която превъзхожда тази, която си продал на съседа, вкарване в схема, където потенциалният съюзник финансира твоето превъзходство в технологията и икономиката и пр.. По-голямата стратегическа полза е контролът върху мрежата от взаимодействия в която "встъпва" технологията. Тя включва езика на техническата документация, езика на указанията по уредите, квалификация и преквалификация на персонала и пр. Тоест една солидна система от принудителни комуникативни актове, които вървят "в пакет". По този начин също много успешно се разузнава противника и се създават условия за вербовка и активни мероприятия. Американците и евреите правят това с компютърните и информационни технологии, и с оръжието, руснаците също са го правили и се опитват да го правят. Тази система в най-чист вид е описана в поредицата за Фондацията на Айзък Азимов. Бай Тошо успешно беше се интегрирал в световната система по-тази линия, но руснаците и американците явно решиха да намалят броя на играчите. Така вероятно се стигна до вербовка на ключовите играчи, контролиращи финансовите ресурси на тази много важна част от българската икономика, налагането на власт на идиоти и полуидиоти като Ф.Д. противоречивата фигура Д.Луджев и съдбата на българското разузнаване, търговия с оръжие, индустриалния шпионаж, системата на високотехнолигчната промишленост на България(ДЗУ и пр.) и системата за академична подръжка на тази част от икономиката(множеството институти на БАН, които се занимаваха с приложение на данните от индустриалния шпионаж и собствени разработки). Темата всъщност е безкрайно важна и много трудна за конткретен анализ, особено ако никой от играчите не заявява честно целите си. Авторът на материала не се е замислял особено като го е писал - като всеки уважаващ себе си "кугар".
Редактирано от - popangelov на 11/04/2006 г/ 11:44:32