Просветното министерство обсъжда идеята да въведе финансови механизми, с които да ограничи явлението "вечни студенти", стана ясно вчера. Възможно е младежите, които не завършват в определения срок дадена образователна степен, да плащат по-високи такси, за да покрият липсата на държавна субсидия за тях.
Подобна идея не се лансира за първи път. Причината е в масовото прекъсване на студенти и повтаряне на курсове по причини, които не са образователни. Много студенти предпочитат да следват по-дълго, за да се ползват по-дълго със съответните социални придобивки като общежития. Други път повтарят курсове, защото работят. Не е ясно обаче дали ще се правят изключения при определени обстоятелства.
Сред академичните среди се обсъждаше и друго предложение - студентите, които за втори път следват дадена образователна степен - бакалавър или магистър, - задължително да си плащат и да нямат право да учат държавна поръчка. Очаква се до края на месеца МОН да излезе със стратегия за развитие на висшето образование.
Просветният министър Даниел Вълчев пък ще продължи да преговаря за заделяне на по-голям дял от структурните фондове за образование и наука. "Трябва веднъж завинаги да разберем, че модерните общества не могат да съществуват без модерна наука. Няма гаранции, че развитието на науката ще помогне на икономиката, но има гаранции за обратното - че държава без иновации не може да расте", мотивира се Вълчев.
"България трябва да подходи внимателно към структурните фондове, които са в състояние да определят облика й", предупреди и еврокомисарят по науката Янез Поточник, който бе на двудневно посещение у нас. Поточник изтъкна, че науката и иновациите са в сърцето на европейския политически дебат, защото Европа отчита изоставянето си спрямо САЩ и бързоразвиващи се икономики като Индия, Китай, Корея.
"Поставената цел за 3% от БВП в науката е единият от двата индикатора за развитие, които Европа си поставя към 2010 г., наред със 70% заетост. Зад тези 3% трябва да застане цялото правителство", коментира още Поточник. Според него страната ни има потенциал да се превърне в регионален научен координационен център за Балканите. 4 млн. лв. допълнително ще бъдат заделени за подобряване на научната инфраструктура. Парите са отстъпка от таксата за участие в 6-а рамкова програма на ЕС за развитие на изследванията.











