"Форд" Fiesta

През 1996 година "Форд" и "Мазда" решиха да позакърпят бюджета си и направиха в Европа това, което отдавна практикуваха по света - пуснаха един модел под две марки. За разлика от 121 обаче Fiesta се търси доста в България. Субкомпактният "Форд" си има почитатели и макар да не представлява нещо повече от силно модернизирана Fiesta от 1989-а, притежава доста качества. Еърбеговете са стандарт от 1995 г., когато е ревизирана и цялата моторна гама. От старото поколение остава само допотопният 1300-кубиков двигател с корени някъде през 70-те, чието единствено достойнство е архаичната и следователно лесна за поддръжка конструкция.

Опитът на "Форд" да мине метър, като си спести проектирането на изцяло нов модел, се заплаща с многобройни отзовавания по сервизите за отстраняване на дефекти. През 1996-1998 г. компанията привика хиляди коли за смяна на цилиндри на съединителя, спирачни маркучи, втулки на носачите и спирачни помпи. Произведените през същия период "фиести" имат и проблеми с корозията. Тези недостатъци хвърлят известна сянка върху качествата на модела, но изглежда не влияят особено на цените на употребяваните коли в България. У нас средната цена на екземплярите от 1996-1997 надвишава 4 800 лв.

Добър баланс между икономичност и пъргавина предлага бензиновият двигател с мощност 75 к.с. Дизеловите "фиести" не са за препоръчване, тъй като според статистиките показват най-много дефекти от цялата гама. При оглед непременно трябва да се провери състоянието на спирачната система и предното окачване.



Двигатели:

1.25 - 75 к.с. (препоръчва се)

1.3 - 50/60 к.с.

1.4 - 90 к.с.

1.6 - 103 к.с.

1.8 D - 60/75 к.с.



Слаби места: проблеми с ръждата; неефективна спирачна система; неизправности по газоразпределителния механизъм; податливи на прегряване двигатели; слаба ходова част.



Силни страни: най-висока степен на пасивна сигурност сред останалите (три звезди от пет възможни); сравнително голям багажник; добра управляемост и стегната возия;



"ФИАТ" Punto



Punto се превърна в една от малкото основателни причини "ФИАТ" изобщо да влезе в новото хилядолетие. Огромните проблеми с качеството на италианската продукция през осемдесетте години намериха решение само благодарение на симпатичното мини, което изнесе на гърба си негативите на останалите модели от гамата на апенинския гигант и му позволи да запази някакви позиции на европейския пазар.

"Точката" изненадва с качеството на изпълнението си и все още не изглежда безнадеждно остаряла. Цените на Punto втора ръка са сред най-ниските на пазара и донякъде не съответстват на достойнствата му. За разлика от предшествениците си моделът не среща никакви трудности с ръждата, оборудва се с богата гама двигатели и притежава доста прилични експлоатационни характеристики. От 1997 г. се оборудва серийно с два еърбега, което подобрява значително пасивната му сигурност. У нас средната цена на екземплярите, произведени между 1997 и 1998 г., гравитира около 4700 лв., но заради поопърпания имидж на марката и големия брой предложения могат да се открият и доста по-евтини запазени коли.

Към безспорните предимства на Punto трябва да се прибавят разходите за поддръжка и ремонт, които по стара италианска традиция клонят към абсолютния минимум. При покупка обаче трябва да се подхожда крайно внимателно, защото в България се внасят огромно количество автомобили от Италия, чието състояние е далеч от идеалното. Спортните версии с мощност над 130 к.с. задължително да се избягват.



Двигатели:

1.1 - 55 к.с.

1.2 - 59/60/74/85 к.с. (препоръчва се)

1.4 - 131/133 к.с.

1.6 - 88 к.с.

1.7 D - 63/70 к.с.



Слаби места: съединителят и спирачките се износват бързо; ръждясваща ауспухна система; своенравна електрическа инсталация; проблемно превключване на предавките; слаб заден мост.



Силни страни: най-големият багажник сред останалите (275 литра); просторно купе; темпераментни двигатели; отлична антикорозионна защита; евтина поддръжка и резервни части.



"Ситроен" Saxo



Макар да се появи на пазара чак през 1995 година, Saxo всъщност представлява технологичен близнак на "Пежо" 106 от 1991-а. Това обяснява сходствата в предимствата и недостатъците на двата модела, въпреки че джуджето на "Ситроен" минава за по-усъвършенстван най-малко от гледна точка на хронологията.

Като типичен представител на най-силната школа в субкомпактното автомобилостроене - френската, Saxo определено има с какво да примами купувачи. Мнозина го сочат за най-сполучливия дребосък на "Ситроен" в цялата история на марката и го смятат за несправедливо пренебрегван за сметка на останалите конкуренти в класа.

Противно на стереотипите, наложили се през годините, Saxo съвсем не е чуплива играчка за френски госпожици. Минито изтърпява безропотно дори мъченията на българските пътища, като при това демонстрира типичната за произхода си приятна визия. Сред гамата от двигатели изпъкват 1.4-литровият бензинов мотор и 1500-кубиковото дизелче. Първият показва бодър нрав при съвсем прилична консумация, а вторият се нарежда сред шампионите по скъперничество. При спокойно каране разходът му може да падне до 3 литра нафта на 100 км пробег.

Относително слабото търсене на малкия "Ситроен" позволява пазарлък за цената, която варира в много широки граници.



Двигатели:

1.0 - 45 к.с.

1.1 - 54 к.с./60 к.с.

1.4 - 75 к.с. (препоръчва се)

1.6 - 88/118 к.с.

1.5 D - 54/57 к.с.



Слаби места: електрическата инсталация дава дефекти; протичат различни гарнитури по двигателя и скоростната кутия; спирачната система не е особено ефективна; миниатюрен багажник.



Силни страни: добра защита против корозия; комфортен салон и возия; богато серийно оборудване; икономични двигатели; безпроблемна ходова част и окачване; ниска цена.



"Нисан" Micra



Най-малкият "Нисан" има най-малко две сериозни преимущества пред останалите масови модели в субкомпактния клас. От една страна, е неописуемо сладък в очите на дамите, а, от друга, под бонбонената външност се крие изненадващо здрава механика. Micra се нарежда сред най-удобните за градско шофиране минита, но за жалост издъхва на магистралата. Повечето от употребяваните коли са оборудвани с базовия еднолитров двигател, който през голяма част от живота си е експлоатиран на границата на възможностите. Това поражда опасения за степента му на амортизация и логично отвежда избора към по-големия 1300-кубиков мотор. Дизел се предлага едва от 1998 г., което го отпраща в малко по-висока ценова категория.

Сред малкото недостатъци на японското мини трябва да се отбележат цените на резервните части. За дългия си живот модификацията К11 (1992-2003) претърпява няколко модернизации и външността се мени едва ли не през година. Това създава неимоверни трудности дори при замяната на пукната радиаторна решетка, а по-сериозен ремонт почти се обезсмисля. Голяма част от "микрите" са били собственост на дами, което също трябва да обостри вниманието при оглед. Такива коли рядко попадат в сериозни катастрофи, изглеждат добре и не са пришпорвани безмилостно, но недостатъчно компетентната експлоатация предполага скрити дефекти. В България предлагането и търсенето на модела не е особено високо, което обяснява относително ниските цени на употребяваните Micra. В чужбина ситуацията е съвсем различна.



Двигатели:

1.0 - 55 к.с.

1.3 - 75/82 к.с. (препоръчва се)

1.5 D - 58 к.с.



Слаби места: малък багажник (206 литра); недостатъчен избор от двигатели; слаби спирачки; скъпи консумативи и резервни части; раздрънкан интериор; слаба устойчивост на пътя.



Силни страни: приятен салон и богато оборудване; мека возия и маневреност; здрава ходова част; добра антикорозионна защита; високо ниво на ергономията.



"Опел" Corsa

Непретенциозната и симпатична Corsa отдавна се ползва с любовта на българския купувач. Сериозен успех у нас имаше даже и първото поколение на модела, което ръждата топеше като сладолед на плажа. Причините за това се кореняха най-вече в изключително опростената конструкция, здравите всеядни двигатели и евтиния сервиз.

Второто поколение на модела се продава от 1993-а и треските на екземплярите, които сега наближават 10-годишнината си, са одялани отдавна. Corsa може да се намери в доста широка палитра от модификации за всеки вкус и джоб. Оптимално съотношение между експлоатационни качества и разходи обаче предлагат 1.2- и 1.4-литровите версии. Дизелите също не са за изпускане, макар че по-големият се доставя от "Исудзу" и стойността на евентуалния му ремонт може да предизвика инфаркт.

Corsa се оборудва с еърбегове още от 1994 г., въпреки че това не се отразява особено благотворно на пасивна безопасност. Германското мини бележи направо невероятен напредък в сравнение с предшественика си, но продължава да изпитва известни трудности в борбата с корозията. Малкият "Опел" компенсира тези недостатъци с изключително практична каросерия, немалък багажник (260 литра) и много подходящи за българските условия експлоатационни характеристики. Търсенето на модела е голямо, което обуславя леко изкуствено завишени цени. В морето от обяви обаче винаги може да се намери подходящата кола, а при Corsa такива предложения не са никак малко.



Двигатели:

1.0 - 55 к.с.

1.2 - 45 к.с.

1.2 - 65 к.с.

1.4 - 60/82/90 к.с. (препоръчва се)

1.6 - 106/109 к.с.

1.5 D - 50/67 к.с.

1.7 D - 60 к.с.



Слаби места: капризна запалителна система; трудно превключване на предавките; твърда возия; частични проблеми с корозията; неизправности по електрическата инсталация.



Силни страни: практично и качествено сглобено купе; широк избор от двигатели; отлична управляемост; сравнително здрава ходова част; евтина поддръжка.



"Рено" Clio



Малко френски автомобили от средата на 90-те могат да се похвалят с популярността на Clio у нас. За нея обаче си има съвсем логично обяснение. Коли от субкомпактния клас се купуват предимно от дами, а с изтънчените си обноски дребното "Рено" лесно влиза под кожата им. В категорията няма модел с по-дълго междуосие, по-балансирана возия и повече внимание към ергономията и глезотиите. Clio е може би единственият субкомпактен модел освен "Ланча" Y, който се продава в свръхлуксозно изпълнение като Baccara. Всичко в този дребосък е подчинено на комфорта, практичността и ергономията, а те се харесват не само на нежната половина от българите.

Точно заради софистицираната си конструкция обаче понякога Clio показва рогца. Най-честите проблеми са свързани с електрическите възли. Повреждат се не само периферни глезотии като електрическите стъкла, а и основни агрегати като стартера и динамото. Поддръжката също изисква по-особено отношение. Малкото "Рено" не обича какви да е масла и изисква сроковете на плановото сервизиране да се спазват. Не търпи издевателства, каквито германските и японските конкуренти понасят безмълвно, а повредите излизат скъпо.

За разлика от повечето му еднокласници, Clio карат колкото мъже, толкова и жени. Това обаче не бива да успокоява. При оглед задължително трябва да се потърсят белези дали двигателят не е прегряван, или задният мост е бил принуден да носи повече, отколкото позволяват възможностите му.



Двигатели

1.2 - 55/59/60 к.с.

1.4 - 75 к.с. (препоръчва се)

1.8 - 88/90/107/109/135 к.с.

1.9 D - 64 к.с.

1.7 D - 63/70 к.с.



Слаби места: неизправности по електрическата инсталация; податливи на скъсване ангренажни ремъци; корозираща ауспухна система; дефекти на стартера и динамото; неизправности по охлаждането.



Силни страни: просторен и уютен салон; най-добре пригоден за употреба от дами; голям за класа багажник (265 литра); отлична антикорозионна защита; богат избор от модификации; превъзходна возия.



******



Усреднена цена на някои от най-търгуваните модели в субкомпактния клас до 5 000 лв. на възраст до 10 години:

"Ситроен" Saxo (1997-1998) - 4 748 лв.

"Форд" Fiesta (1996-1997) - 4 805 лв.

"ФИАТ" Punto (1997-1998) - 4 709 лв.

"Нисан" Micra (1996-1997) - 4 413 лв.

"Опел" Corsa (1995-1996) - 4 772 лв.

"Рено" Clio (1996-1997) - 4 462 лв.



Резултати от краш-тестовете на EuroNCAP за пасивна безопасност при челен удар:



"Ситроен" Saxo - 2/5

"Форд" Fiesta - 3/5

"ФИАТ" Punto - 2/5

"Нисан" Micra - 2/5

"Опел" Corsa - 2/5

"Рено" Clio - 2/5