Писателят Дан Браун напоследък прекарва доста време в съдебните зали. Авторът на "Шифърът на Леонардо", който се превърна в един от най-големите бестселъри в света с продадените над 40 млн. екземпляра, спечели две дела за плагиатство. Задава се и трето дело. Този път руски учен твърди, че Браун е заимствал заглавието на нашумелия роман от негово откритие.

Последната правна битка бе в началото на април. Дан Браун и издателска къща "Рандъм хауз" спечелиха срещу авторите на книгата "Светата кръв и Свещеният Граал" Майкъл Бейджънт и Ричард Лий. Двамата писатели и историци твърдят, че Браун е взел "основната тема" от тяхната книга, публикувана през 1982 г. Третият автор на творбата Хенри Линкълн не участваше в жалбата.

Адвокатите на ищците пледираха, че писателят си е присвоил от тях хрумването за



брака между Мария Магдалена и Исус



и раждането на детето им, без да се позове на книгата "Светата кръв и Свещеният Граал". Защитата на издателската къща от своя страна пък заяви пред Лондонския кралски съд, че идеите, върху които двамата историци предявяват претенции, са прекалено общи и не са защитени от закона за авторското право.

Това беше и заключението на съдията по делото Питър Смит, който, за да е напълно обективен в решението си, трябваше да изчете внимателно за няколко дни и двете книги, общо възлизащи на повече от 1500 страници. Според съдия Смит "Светата кръв и Свещеният Граал" няма основание за иск за плагиатство. "Това е изкуствен спор за целите на съдебния процес срещу "Шифърът на Леонардо", постанови магистратът. Според него Дан Браун е използвал предишната книга, за да напише определени части от романа си, но не е преписал същината на техния труд.

Обвиняемият Дан Браун присъстваше неотклонно на почти всички заседания в съдебната зала, въпреки че процесът се проточи около месец. Писателят заяви пред съда, че е "поразен" от обвиненията в плагиатство.

"Предположението на ищците, че съм заграбил и експлоатирал идеите им, просто не отговаря на истината", се казва в изявлението на Браун. "Господата Бейджънт и Лий са само двама от многото автори, които са писали по темата за брака на Исус и Мария Магдалена и за тяхното потомство", допълва 41-годишният автор на "Шифърът на Леонардо".

В съдебната зала



Дан Браун беше разпитан за стила му



на работа и за помощта, която съпругата му Блайт му е оказвала при проучванията за неговите романи. Той заяви, че дължи много на жена си, която доста му помага за написването на книгите. Британският в. "Гардиан" дори разкри, че понякога, за да може Дан Браун да напише една-единствена малка глава от страница и половина, се налага съпругата му да изчете купища научни трудове, за да подбере важни пасажи. Тя с дни сърфирала из интернет, за да събере полезна информация за мъжа си. Писателят твърди, че за него търсенето на идеи е "леката част" от творчеството. Най-трудното било да се направи така, че те да "заработят" в романа.

"Един романист трябва да е свободен да черпи това, което му е нужно от историческите трудове, без да се изправя пред съда и да се налага да обяснява творчеството си", заяви Дан Браун в края на делото. "Радвам се от днешната развръзка, не само от лична гледна точка, но и като творец", обяви той при спечелването на процеса.

"Книгите са важна част от нашата култура и това е един добър ден както за тези, които пишат, така и за тези, които обичат да четат. След като посветих толкова време и енергия на този процес, сега нямам търпение да се върна към писането на новия си роман," допълни писателят.

Книгата на Бейджънт и Лий също е била издадена от "Рандъм хауз" и според някои наблюдатели, цитирани от Би Би Си,



делото е "дирижирано" от издателската къща,



за да може по този начин да увеличи продажбите и на двете книги. Това допускане не убягна и на съдията по делото Смит, който заяви: "На практика продажбите на книгата на жалбоподателите се облагодетелстваха от "Шифърът на Леонардо" (и съдебното дело)". Естествено от "Рандъм хауз" категорично отричат подобно твърдение.

Това е второто дело за плагиатство срещу прочутата творба на Дан Браун. През месец август 2005 г. авторът на "Шифърът на Леонардо" спечели съдебно дело за плагиатство, заведено от писателя Луис Пърдю, и гледано в съд в Ню Йорк. Той твърдеше, че бестселърът на Дан Браун заимствал елементи от публикуваната му през 2000 г. книга "Дъщерята на Господ". Пърдю настояваше да бъде спряно разпространението на "Шифърът на Леонардо" и снимането на филма по нея, както и да му бъдат изплатени 150 млн. долара за нанесени щети. Съдията обаче заяви, че приликите между двата романа са "върху незащитени идеи". Въпреки решението на съда Пърдю създаде уебсайт, в който показва приликите между "Шифърът на Леонардо" и "Дъщерята на Господ". Той решил да направи уебсайта, след като читатели започнали да му изпращат имейли, в който показвали общите неща между двете книги.

Въпреки благоприятната развръзка Дан Браун скоро пак може да бъде призован в съдебната зала. Претенции към вече скандално нашумялата му книга вече отправя и руският учен Михайл Аникин.



Сътрудникът на Ермитажа обяви,



че е успял да разкрие "кода" на прочутата картина на италианския художник. Аникин твърди, че словосъчетанието, използвано в оригиналното име на книгата (The Da Vinci Code), е измислено от него. До неотдавна съществуваха 8 версии за това коя е била Джокондата. След дългогодишни изследвания Аникин предлага ново тълкувание на известната картина. Според него това не е обикновен портрет, а картина-алегория. Аникин смята, че тя е съставена от 2 различни образа. Дясната половина от образа много напомня на каноничното изображение на Христос, а лявата имала голямо сходство с Мадоната - такава, каквато я е рисувал Леонардо да Винчи в други свои картини. В резултат на това се е получило сливане на двата главни християнски образа - на Богородица и на Спасителя. Руснакът нарича този портрет алегория на християнската църква. За това откритие пише в романа "Шифърът на Леонардо", без да се споменава името на изкуствоведа от Санкт Петербург. Руският учен твърди пред местни издания, че през 1998 г. той разказал на американски колеги тази своя хипотеза. В хода на разговора използвал вместо думата "загадка" известната му на английски и по-лесна "код". Единият от американците поискал разрешение да разкаже за тази теория на приятел - писател. Аникин разрешил, но настоял, ако това бъде използвано в книга, задължително да се спомене името му. Американецът обещал, но не удържал на думата си. Вместо това Дан Браун написал, че става дума за "известно мнение на редица учени". Авторството на руския учен в разшифроването на "кода на Да Винчи" е неоспоримо, тъй като още през 2000 г. е била издадена книгата му "Леонардо да Винчи, или Богословие в цветове", посветена на изследванията.



---АНАЛОГИЧНИ СЛУЧАИ---

Авторката на поредицата книги за Хари Потър - Дж.К. Роулинг, също бе изправена пред съда в Ню Йорк по обвинения в плагиатство. Американката Нанси Стоуфър реши да заведе дело през 2002 г. срещу "майката" на момчето-вълшебник, тъй като според нея Роулинг била откраднала идеите й за известните романи. Според Стоуфър Джоан Роулинг взаимствала сюжета от книгата й "Легендата за Рах и за мъглите". Напористата американка поиска да бъде призната за истинската създателка на Хари Потър. Съдът в Ню Йорк обаче отхвърли обвиненията й в плагиатство.

Певицата Мадона също бе обвинена в плагиатство за песента си "Frozen", която беше пусната през 1998 г. Белгийският композитор Салваторе Акуавива заведе дело срещу попзвездата, защото смята, че в песента й са използвани четири такта от негов хит. Съдията прие иска за основателен и нареди радио- и тв станции в Белгия да спрат излъчването на "Frozen", както и да се изтегли от търговската мрежа албумът на Мадона "Ray of Light", в който е включено въпросното парче.