„Работех като държавен служител. Бях уволнена (пенсионирана) и обжалвах заповедта пред окръжния съд. Той обаче прекрати делото, защото жалбата ми била просрочена. И Върховният съд потвърди това прекратяване. Считам това за неправилно, защото е бил съставен протокол, че съм уведомена за заповедта, докато съм била в болнични. Каква е разликата между съобщение и връчването на една заповед за уволнение? Връчването срещу подпис според мен е по-силното и следва да се счита за официално."

Кръстина Василева от Пловдив



Оспорената заповед за пенсиониране съставлява индивидуален административен акт, процедурата по чието съобщаване се подчинява на правилата, установени в Закона за административното производство и приложимия в настоящия казус Закон за върховния административен съд. Читателката твърди, че заповедта й е съобщена в края на януари т. г., като за това е съставен констативен протокол. Едва на 27 февруари е връчено копие от административния акт на пенсионираната служителка. В 14-дневен срок е подадена жалбата й срещу това уволнение с подробно развити доводи за незаконосъобразност. При тези изключително важни за спора факти (дати), като абсолютна процесуална предпоставка е наличието на спазен срок за атакуване на заповедта по съдебен ред.

Жалбата на гражданина и протестът на прокурора за незаконосъобразност и необоснованост на актовете се подават в 14-дневен срок от съобщението. Докато жалба и протест за обявяване нищожността на административния акт могат да се подават без ограничения във времето. Жалбата и протестът се подават в писмена форма чрез административния орган, издал обжалвания акт. Към тях се прилагат преписи за този орган и за заинтересуваните граждани и организации, участващи в административното производство, както и писмените доказателства. При броене на срока за обжалване на индивидуалния административен акт за начален момент се счита датата на съобщаването му, а не тази на връчване на препис от него. Следователно срокът за обжалване на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение започва да тече от момента, в който на служителя му се съобщава устно за това. Това се удостоверява с писмен констативен протокол. Неоспореният протокол има качеството на официален свидетелстващ документ. Т.е. жалбоподателката е била запозната с обжалваната заповед още в края на м. януари т. г. Предвид на това и двете съдилища са останали последователни в практиката си - жалбата е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Към датата на подаването й е изтекъл 14-дневният срок за обжалване на индивидуалния административен акт, с който е било прекратено служебното правоотношение. Изложените доводи за внезапно и тежко заболяване нямат връзка със законово установените срокове за упражняване на правото на жалба. Тези аргументи могат да бъдат обсъждани единствено в контекста на чл. 37, ал. 1 от ГПК, който предвижда страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, да може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за пропускането му.

Но такова искане не е предявявано.

Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на zakon@segabg.com