Всеки месец в Софийската адвокатска колегия се образуват над 400 дисциплинарни дела. Причината не винаги са тежки нарушения на адвокатската етика. Най-често това е просрочие на плащанията на таксите, макар и с един месец.

Най-масово налаганите наказания са не глоба и порицание, а лишаване от права от 3 до 18 месеца. Често в дисциплинарните производства не се спазват сроковете, както и другите процедурни правила, например за уведомяване на адвоката за образувано производство, подаване на жалби срещу решенията на дисциплинарните комисии след изтичането на 14-дневния срок, по които Висшият дисциплинарен съд се произнася и т.н.

По различен начин се третира началният момент, от който започват да текат сроковете за обжалване на решенията. Прилага се разширено тълкуване, като за потърпевшия срокът за обжалване да започва да тече от деня на произнасяне на решението, а за адвокатските съвети - на мотивите. Не са редки и случаите, когато членове на Висшия адвокатски съвет пускат жалби срещу свои колеги, които са техни опоненти по делата. По този начин косвено се манипулират съдебните процеси. В практиката са известни случаи на лишаване от права на адвокати, отсъствали от страната, майки с деца и дори болна от рак жена. Въпреки че разпоредбата на чл. 133, ал. 4 от Закона за адвокатурата /ЗА/ да допуска някои случаи да бъдат квалифицирани като маловажни, това в повечето случаи не се взема предвид. Такива са деянията, които не са обществено опасни или са с ниска обществената опасност.

В този си вид дисциплинарното производство по ЗА създава не малки възможности за злоупотреба. Реално с лишаването от права адвокатът е поставен пред пълната невъзможност да издържа себе си и семейството си. Затварянето на дисциплинарното производство в границите на колегията е нарушение на чл. 56 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Адвокатите би трябвало да имат възможност за съдебна защита на правото си на труд и срещу така узаконения произвол.

Съдебната защита е гаранция за спазването на законността. Всеки гражданин има право да потърси такава защита срещу актове, нарушаващи конституционно признати права. Само и единствено в съдебен процес безпристрастно могат да бъдат установени фактите (чл. 121, ал. 2 на Конституцията), които са от значение за изхода на делото. Старата редакция на чл. 113 от ЗА допускаше най-тежките наказания, налагани от Висшия дисциплинарен съд, да бъдат обжалвани пред ВКС в 7-дневен срок.

Правото на адекватна съдебна защита за нарушени права се признава и гарантира от не един международен акт, задължителен за страната. Според всеобщата декларация за правата на човека (чл. 6, 8 и 10) и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (чл. 6 и чл. 13) всеки има право на защита срещу действия, нарушаващи негови права, признати от Конституцията. Всеки трябва да разполага с ефикасни средства за защита на своите права, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.

В тази връзка, за да бъдат гарантирани трудовите права на действащите в страната адвокати, трябва да бъде предприета законодателна инициатива за въвеждане на съдебен контрол върху актовете на Висшия дисциплинарен съд.





Законът

Новият Закон за адвокатурата бе публикуван в "Държавен вестник" на 25.VI.2004 г.

Законът урежда реда и начина за упражняване на адвокатската професия в страната. Изброени са видовете наказания при нарушаване на правилата, най-ниските от които са порицание и глоба, а към най-тежките спадат от 3 до 18 месеца лишаване от право да се упражнява адвокатска професия, като при повторно нарушение лишаването от права е до 5 години.

Дисциплинарните производства се провеждат от дисциплинарен съд към съответната адвокатска колегия. Той се произнася с решение, което трябва да е мотивирано.

Решението на дисциплинарния съд подлежи на обжалване пред Висшия дисциплинарен съд в 14-дневен срок. Сроковете започват да текат от деня на произнасяне на решението. Решенията на Висшия дисциплинарен съд са окончателни и не подлежат на съдебен контрол.