"САЩ ще нападат от България!" Когато прочетох това заглавие някъде в пресата, отпих кафенце и си казах: "каква добра новина". Само преди 15 години очаквахме заглавия от сорта "САЩ вероломно нападат България" и много треперехме от тази вероятност. Много лошо е да знаеш, че някаква свръхсила може да те вземе на мушката си. Колкото и да развяваш мемоарни допинги от сорта на Драва, Дойран, Одрин и Шипка като знаме, те свива под лъжичката пред мисълта за война.

Все пак трябва да уточня, че като си мислех "добра новина", бях наясно, че заглавия "САЩ ще нападат от България" са повече плод на страховете на българите, отколкото някаква неизбежна действителност. Те са по-скоро знакови за края на една преходна епоха. Освен това, ако човек наблюдава внимателно политиката на Вашингтон, може да бъде наясно за посоката на действията от много дребни детайли.

От сега трябва да е ясно, че в този си вариант т. нар. американски бази едва ли биха могли да използват ефективно нашата територия за нападение на когото и да е. От една страна, казармите си остават български - по флаг, командване и инфраструктура. От друга, сериозни операции могат да се случват от наистина сериозни бази с изградени комуникации, инфраструктура, логистика, с натрупване на военна техника и най-важното - изцяло американски. Трябва да добавим, че колкото и да са големи, американците уважават желанията на домакините си. Нека да припомним, че втората война в Ирак започна с големи изненади за САЩ. Турция отказа да подкрепи операцията. Вашингтон уважи позицията на Анкара и не употреби територията на иначе верния си съюзник за настъплението към Багдад. Янките винаги имат резервен план, за разлика от малките държави.

Освен това нека да не бъдем лицемери. Ние участваме под американско командване в окупацията на трета държава, пък се притесняваме, че има някаква вероятност оттук да излетят техни самолети за някъде си.



По ремонтите ще ги познаете



Че ще има американски бази в България, е ясно от доста отдавна. Още през 1999 г. в Брюксел попитахме висши дипломати от Вашингтон дали някакви споразумения, за които натискаха правителството на Иван Костов, не са свързани с подготовката за изграждане на такива бази. Казваха "не". Не, ама да. Също както преди това казваха, че ремонтът на болницата в гр. Трън от американски военни година преди войната в Косово няма нищо общо с предстояща операция в Югославия.

Американският данъкоплатец е доста внимателен по отношение на това как се харчат парите му. Затова например US посолството у нас (с цялата си грандомания) струва по-евтино от ремонта на Съдебната палата в София. Затова ако преди години с американски помощи се правеха основни ремонти на летище "Граф Игнатиево", беше ясно, че това не е случайно. Янките оглеждаха възможностите на базата. Когато преди около две години започнаха да ремонтират мостовете от Сливен до Бургас посред лято, местните хора вече говореха, че това се прави, за да издържат тежка военна техника, която се превозва до полигона "Ново село". Нормално е хората да се страхуват, след като чужда войска иска да се настани на родна територия. Винаги остава въпросът "защо". Защо са им казарми у нас?

По откъслечните информации за споразумението може да се съди, че американските бази у нас са по-скоро опорна точка, предмостие към истинската дестинация на западните интереси, а не основни.



Големите страхове



Най-отчетливите страхове към този момент са опасенията, че нашата територия ще стане изходна за една евентуална война в Иран. Този страх изглежда така: оттук излитат самолети, тук идват камикадзета. Фундаменталисти под път и над път взривяват де що видят. Апокалипсис! Иран обаче не е Ирак, за да може да се очаква същата война. Дори да има окупация, то тя е някъде в бъдещето. Тепърва предстоят изтощителни дипломатически игри. Тепърва предстои извиване на ръце, наказателни и демонстративни операции. САЩ тръгват с войски, когато вече са спечелили войната. Така е от Виетнам насам.

Базите у нас едва ли ще бъдат основни за каквито и да е удари. Тяхната цел, изглежда, е друга.



Къде ще бъдат истинските бази



Шефът на НАТО Яп де Хоп Схефер заяви, че пактът няма интереси към тези бази на САЩ у нас. Това е така, но в същото време интересите на САЩ и НАТО не се различават, не са успоредни линии дори, а много плътен сноп с доста ясна крайна цел - източния бряг на Черно море.

Брюксел открито заявява, че вратите са отворени и ще има нови съюзници. Вече никой не коментира дали Македония, Албания, Хърватска, а в перспектива Сърбия и Черна гора ще се влеят в структурите. Дискусиите и очакванията са насочени към Грузия и Украйна. Желанието на двете бивши съветски държави да се присъединят към най-големия военен съюз в света е толкова демонстративно, че дори може да се гадае кога приблизително ще стане това. Този процес няма да е бърз и лек, но изглежда необратим. Ако САЩ и НАТО искат да изграждат реални военни бази, то това би могло да бъде именно в тези държави. В крайна сметка заставите на империите се изграждат на стратегическите места, в непосредствена близост до другия свят - за да гарантират сигурността, комуникациите, търговията, енергийните източници. В Кавказ САЩ има какво да правят, в Украйна, Беларус - също. България? България е предмостие към тази цел. Или още по-точно - временна спирка.