|
29 Април 2006 01:21
130 годишнина. Сто години след американската революция, но с подобен дух за независимост. Някои го определят Априлското въстание като махленско сбиване, други като предвестител на буржоазно-демокртичната революция в България. Едно е ясно, то се явява естествен катализатор на последващата Руско-турска Освободителна война. Този път нашите естествени пориви за самостоятелно развитие съвпадат с интересите на Русия и нейната агентура на Балканите не ни "изпържва" този път на турците, така както е постъпвала през последните два века. Този път тя се готви за Азовската кампания и Кавказ, и нашето Априлско въстание им е добре дошло. Така, че Бенковски е бил напълно прав да заяви предсмъртно "....Целта е постигната. Ние забихме ръждивия си нож в сърцето на прокапалата ви империя..." Това въстание обаче не е имало само национално-освободителен характер, но и социален. Парадоксалното е, че то не е на бедни с/у богати, а е въстание на богати, заможни хора с/у закостенялостта на икономическата система. Къде избухва въстанието? В най-цветущите, стопанско развити наши подбалкански градове като Копривщица, Панагюрище, Брацогово и др. Градове, в които, по силата на различни султански фермани почти не е имало разположени турски сили. Хора като Т. Каблешков са били образовани и заможни. Хора без материални нужди, но с недостатъчно кислород за собственото им и това на родните им места, развитие. Едвам пръкващият се български капитализъм е бил спъван от задушаващата турска феодална (спахийска) система. Това въстание е било неизбежно. Като всяко идеализирано обаче въоръжено стълкновение и това въстание е било стихийно и недостатъчно подготвено. Тактиката на Бенковски е била противоположната на тази прокламирана от Левски. Той разчитал на всяване на ужас у противника и за това не е щадял и цивилното население. Действия, които за съжаление, по-късно дават основание за лични отмъщения. Хубавото, което Бенковски е направил е, че изгорил имотите на самите въстаници за да няма път назад. Защото пародоксалният български въстаник като отивал да прави революции все питал "Ами имота?". Както е известно обаче и това въстание е удавено в кръв. Но по-тъжното за нас българите е, че най-големите жестокости при потушаването му са извършени от българи. Макар и помаци, те, башибозуците са били чисти българи. Най-проявилият се от тях е Ахмед Барутинлията е от помашкото селце Рибнево, Неврокопско. Той е останал в историята с клането си над българите в Батак. До там се е забравил в клането си на свои, че чак наблюдаващите "саира" турски власти са го усмирили, след като вече е нямало повече нищо живо за коляне. А те са го усмирили, защото най-после английските "джентълмени" са им подсвирнали "Е, хайде стига толкова! Тука нашите от опозиицята нещо негодуват." Така или иначе това събитие остава в нашата история като трагичен холокост на няколо хиляди българи. На две години от Свободата...
|
29 Април 2006
