Преди Великден много обикалях магазините. Обаче агнешкото навсякъде скъпо... Сега преди Гергьовден - същото! Даже по-лошо, в смисъл по-скъпо. Обаче тоя път си казах - не, без агнешко няма да се прибера! За 10 лева купих две главички. И ги занесох вкъщи.

- Кво е тва? - пита жена ми.

- Агне! - отвръщам. - По-точно - две агнета.

Тя ме гледа с уплах.

- Ти да не би, а?… - и прави с ръка въртеливо движение.

- Не, не съм! - отговарям. И й обяснявам, че, от една страна, агнешкото е много скъпо, а от друга - науката е много напреднала.

- На Запад - викам, - от прешлен възстановяват динозавър! От косъм - мамут! От една клетка ли беше, яйцеклетка ли, създадоха овцата Доли! Е, аз пък от тия агнешки главички ще направя две агнета! Едното за нас, другото за един приятел!

- Не, ти наистина си…

Отново отрекох, че съм откачил. Начертах плана си. Аз лично няма да правя от главичките агнета. Обаче имам един съученик, професор по биология. В училище му викахме Мозъка.

- Отивам - викам, - при Мозъка. Той ще спретне две вакли агънца от тия две озъбени главички!

Жена ми каза, че акълът ми е колкото на агнешка главичка и че сигурно и моят съученик-професор е същият като мене. После мушна едната главичка във фурната, а с другата ми каза да си троша главата.

Увих втората и беж при професора.

- Здрасти, Мози! Нося ти агнешка главичка!

- Ей! - зарадва се той. - Много ти благодаря! Щото агнешкото е толкова скъпо, че… Майката си трака!

- Точно затова - викам, - ти я нося!

И му разкрих идеята.

Той ме погледна с уплах и направи въртеливо движение с ръка...

Въздъхнах, взех си главичката и си тръгнах.

В крайна сметка имах две печени агнешки главички за Гергьовден. А до следващия, заклевам се, ще изуча генното инженерство и ще си направя цяло агне за празника, и то с пет бута! А от свинска опашка или ушенце може да си осигуря и прасе за Коледа. Науката е слънце!