- Докога българите ще търсят "спасители"...?

- Докато не се научим, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Класически диалог на страниците на "Труд", който ни подсеща да не се носим по течението, ами всеки да си гледа работата.

Примерно, ако човек е лесничей, няма какво да си губи времето да се излежава под някое дърво, свирукайки си "Хубава си моя горо". По-рентабилно е да го удариш на сеч, търговия и разсипия. Само че с малко разум и предпазливост, а не като този тип в "Стандарт" - "Заловиха горски да бракониерства". Новината можеше да се представи и така: "Лаком горски гризна дръвцето".

Един префинен аристократ - също лакомичък за горски масиви - е засечен от "24 часа" при поглъщането на питие, емблема на антиизисканост: "Царят пи "облак". За малцината непосветени изясняваме - облакът е адска смес от мастика и мента в пропорция едно към гьоторе, питие за корави балкански субекти, не за благородници. И ако не беше снимковият материал (наздравица между цар и горублянка), не бихме хич повярвали. Щото и "Труд" пише: "Черпят Симеон с "облак" и рими", ама на снимката - вятър. Ни облак, ни рими... Несериозна работа.

"Колко е важно да не бъдеш сериозен" - така коментар на "Монитор" обобщава напразните усилия на десницата да излъчи общ кандидат-президент. Несериозността е в туй, че досега номинираните е по-добре да си гледат научната работа: СДС предлага византолог, ВМРО надцаква с египтолог. "Сега ако Мозер сложи на масата на преговорите някой палиентолог (sic - цитираме побуквено), ще стане пълно усещането, че десните подсъзнателно отъждествяват представите си за гражданин-президент с вкаменелост".

Не че толкова се засягаме на правопис, но и не сме от камък - науката за изчезналите вкаменели животни и растения се нарича палеонтология.

При което изоставяме тази рубрика и отиваме да дълбаем в мрамора другаде.