Из землището на селото се появи агне единак.

Както си пасеше стадото вълчарят Никодим, изневиделица изскочи агнето единак, метна на гърба си най-едрия, най-тлъстия вълк и изчезна в гората.

Днес така, утре така - взеха прекалено видимо да намаляват вълците в стадото. Колкото и самоотвержено да вардеше вълчарят Никодим, агнето никога не се завръщаше в гората без плячка.

Дори веднъж във вълча кожа се беше облякло лукавото агне, та тъй се промъкна незабелязано - натръшка за нула време пет-шест безпомощни вълка и пак отнесе на гърба си най-тлъстия.

Накрая в урочасаното стадо остана само един вълк - стар, мършав, куц... И благодарение именно на тези си съществени недостатъци този непрокопсаник все още се радваше на живота - ако това, разбира се, можеше да се нарече живот - да живееш в постоянен страх в очакване на свирепото и кръвожадно агне.

И ето че животът ги срещна.

Агнето тъкмо пиеше вода, защото беше попрекалило с облажването. Вдигна глава и що да види: в горния край на рекичката стоеше куцият вълк и сякаш се полюляваше от вятъра - толкова мършав беше.

Погледа го агнето, пръхтейки нервно през раздути ноздри, па изблея кръвнишки:

- Беее, ти кво търсиш тука, навлек такъв? Ей сегинка ще те изям барабар с парцаливия ти кожух!

- Защо? - попита колкото разтреперан, толкова и препариран от шубе вълкът, макар и да осъзнаваше пълното безсмислие на въпроса си.

- Защото ми мътиш водата беее, хаймана! - отвърна агнето и гръмко се изсмя на остроумието си.

Вълкът взе да го усуква за последно:

- Агънце-багънце, няма ли някакъв начин хем ти да бъдеш сито, хем аз да бъда цял?

- Ти чуваш ли се кви ги бръщолевиш, беее? Няма такъв начин! - поклати безапелационно глава агнето и тропна с крак. - За да бъда аз сито, за твое сведение, ти не трябва да си цял! Ха-ха-ха!

- Ама защо? - разплака се вълкът и съвсем подви проскубаната си опашка.

- Защото така е устроен животът беее, мухльо! - делово се озъби агнето.

- Е, щом е така - едва успя да продума примирено вълкът - ела, агньо, изяж ме!

След което замижа в очакване.

...

Агнето Ваклин прибра ръкописа в джоба на кожухчето си и обходи с интелигентен поглед скупчилото се около него стадо.

- Какво ще кажете, беее? - попита Ваклин, като се стараеше гласчето му да не звучи фалцетно.

- Това се казва бееелетристика! - не скри възхищението си една овца на средна възраст.

- Наистина е забееележително! - обади се друга, по-млада и по-къдрава.

- Направо е бееетон! - заподскача от възторг шилето Ай-би-ем, което поради математическите си заложби водеше сметката за загубите на стадото.

- Бееезпристрастно погледното, много е хубаво! - поклати мъдро глава най-старият коч. И като помълча авторитетно, дълбокомислено добави: - Абеее, това ни е на нас единствената утеха - художествената правда...