|
| Ивайло Калфин |
- Г-н Калфин, голяма битка на интерпретации пада за това какво точно ни каза Европейската комисия. Каква е вашата?
- Интерпретациите са в две основни посоки - за това хубав или лош е докладът. И партиите се опитват да го използват за партийни цели. А това е вредно. Докладът е резултат от възможния компромис на различни мнения, които съществуват в ЕС. Защото освен варианта Еврокомисията да препоръча твърдо 2007-а, имаше и друг вариант - да не се даде никаква дата и да се припомни, че има отлагателна клауза и България и Румъния могат да станат нейна жертва.
- Тоест случило ни се е по-малкото зло, така ли?
- Не е хубаво да мерим злото на по-голямо или по-малко. Имаше по-добри варианти, имаше и по-лоши варианти. И се случи възможният компромис. Ясно се казва, че България може да се справи за 1 януари 2007 г. и че има напредък в сравнение с октомври миналата година. Но също така, че са нужни изключителни усилия в някои области. Много важно е да прочетем какво се иска от нас да свършим, за да получим октомври месец това, което искаме - членство от 2007 г. без предпазни клаузи.
- Ще успее ли страната ни не само да чете доклада през следващите 4 месеца, но и да изпълни препоръките?
- Вече беше казано, че всички институции са ангажирани, че ще направим план за действие и ще продължим усилията. Три от шестте области, които отново бяха посочени като най-спешните изисквания към България, са технически. И при добра организация и добро финансиране бихме могли да се справим. Другите три обаче са свързани с усещане, с възприятие - и по отношение на корупцията, и по отношение на равнището на престъпността, и по отношение прането на пари. Това прави изключително трудна задачата ни през следващите месеци. За разлика от румънците, към които изискванията са предимно технически, към нас се иска смяна на възприятията. Това не може да стане само с планове и добри намерения и още по-активна дейност от сегашната. Трябва да има ново качество на това, което работим. И трябва да потърсим по-широко взаимодействие. Не само правителството трябва да се бори. Не може по отношение на корупцията например гражданите да стоят и да гледат какво става около тях.
- Ако досега не сме успели, как сега изведнъж за 4 месеца ще го постигнем?
- Не съм съгласен, че нищо не е направено. От доклада на Еврокомисията от миналия октомври досега има напредък и той е отбелязан. Това, че се споменава отново като проблемна област "Правосъдие и вътрешни работи", не значи, че нищо не е свършено. Отчита се това, което е свършено и във връзка с Наказателния кодекс, и конституцията, и имунитетите на депутатите. Всичко това се оценява положително и го има в доклада. И се казва, че има още много, което трябва да се направи.
- Грубо казано, колко човека трябва да са зад решетките, за да е доволна Еврокомисията?
- Мога да задам същия въпрос и на вас. Не би трябвало, за да каже ЕК, че България сериозно се бори с корупцията по високите етажи на властта и с организираната престъпност, да говорим за бройка. Опасно е да тръгнем по тази линия. Единият вариант, за който ни призовават някои, е да има показност, да направим шоу. За съжаление, шоуто и показните случаи, ако не са достатъчно добре подплатени юридически, могат да направят така, че страната ни да изпадне в изключително неприятната ситуация всички тези обвинени хора не само да бъдат оправдани, но дори да твърдят, че става въпрос за политически преследвания. Много по-важно е да има механизми и система - и правосъдна, и обществена, които да гарантират, че има минимални възможности за корупция. И ако ги има, то веднага да се сигнализират съответните органи. По-важното е, вместо да правим показни акции, които, освен че са краткосрочни, биха имали и отрицателен ефект, да създадем система и обществена среда, които да не допускат корупция.
- Но от Брюксел не искат само система, а конкретни резултати - хванати и осъдени престъпни босове и т.н.
- И ние искаме да видим престъпни босове в затвора. От Брюксел искат система, която да работи. И там, където има някакви нарушения в нея, да светва червената лампичка и да се задействат съдебните процедури. Това трябва да покажем, че го има, а не да извадим няколко показни случая, които после може да се окажат балони след доклада. Това е в интерес и на държавата, защото животът ще продължи и след октомври. Затова трябва да покажем, че изградените у нас механизми дават резултат. Не е задължително някой да стигне до присъда, но се надявам да има такива. Трябва да се правят неща, които имат дългосрочен ефект. А не неща, които се правят за три месеца - за да си направим пиар акцията.
- Като казахте пиар, в последните месеци сме свидетели на доста агресивна антибългарска кампания в чуждите медии. Дори да бъдем приети в ЕС от 1 януари 2007 г., как ще успеем да избягаме от този негативен образ, който сега ни рисуват?
- Действително за нас е много важно как чуждите медии представят България. И трябва сериозно да се замислим как да направим така, че този негативен образ да стане позитивен. Това става не само реклама, средства и подаване на интересни и добри факти на чуждите медии. Трябва да има една цялостна политика за образа на България в чужбина. За съжаление у нас това се свърза или само с туристическата реклама и пускането на рекламни карета колко е хубаво да дойдат чужденците в Слънчев бряг, или с едни дълбоки съмнения дали някой договор, сключен за лобистка дейност, не е източване на средства. Не, не е. Особено когато се прави достатъчно ясно. Виждаме, че има страни, които успяват да го направят.
- Например Румъния. Тя е пожалена от чуждите медии.
- Така е. Ето един пример - след доклада във "Файненшъл таймс" има една статия колко е успешна Румъния в борбата с престъпността. Има снимка и на тяхната министърка на правосъдието. В статията се казва как са обвинени в корупция митничари, депутати, бивш премиер, сегашни министри. И всичко в положителен тон. Няколко страници след това има статия, където се казва колко проблеми има в България.
- На огромна разлика в двете държави ли се дължи това или на добър лобизъм от страна на Румъния?
- Ако сравним обективно числата - разлика няма кой знае каква. Очевидно е, че Румъния е успяла да създаде впечатление, че е по-успешна от нас.
- Съгласен ли сте с тезата: "Основният страх на ЕС е, че нашата мафия може да източи фондовете му"?
- Не. Брюксел няма специално отношение към България в това отношение. Има общи правила, които са валидни за всички страни. Ако не си акредитираме агенциите, което значи, че трябва да си създадем механизмите, които да гарантират прозрачност на европейските пари, просто няма да има такива средства. И това не се отнася само за България, а за всички страна. Към нас се прилага същият подход както към всички страни. Парите идват със съответната система на контрол върху тях. Ако ние създадем бързо тези механизми, тогава няма да има основание за ограничаване на субсидиите.
- Колко голяма е вероятността през октомври да чуем от ЕК датата 2008 г.?
- Абсолютно реално е да станем член на 1 януари 2007 г.
- Възможно ли е Европейският съвет през юни да вземе решение за датата, без да изчака доклада на Еврокомисията?
- Не вярвам. Очакваме Европейският съвет през юни да даде по-ясен сигнал за приключване на ратификациите. Но нищо не е гарантирано, докато ние сами не си го гарантираме.
- Казахте, че не искаме предпазни клаузи. Но все пак не е ли по-добре за нас да има такива?
- Не мисля, че предпазните клаузи са някаква дълбока драма, но не трябва да ги подценяваме. Те са направени затова - за да защитят едната или другата страна - ЕС или България. България също може да въведе предпазна клауза. Нашата цел е да влезем като страна, която не създава сътресения, а носи ползи на ЕС. Затова следващите месеци са изключително решаващи и си струва максимална мобилизация и на институции, и на партии, и на гражданите. И още нещо - в България предстоят президентски избори. Изключително вредно за държавата ще бъде темата за подготовката за членство да влезе в предизборната кампания. Ако кампанията мине под това мото и партиите започнат да се обвиняват коя е по-корумпирана и коя е създала повече условия за развитие на престъпността, ще е най-лошата услуга, която може да се направи на държавата. Това е възможно най-вредното поведение на партиите.
- Опозицията заговори за промени в кабинета заради доклада на ЕС? Кога ще стане актуална темата за отговорността?
- За отговорност ще се говори тогава, когато видим кога и как влизаме в ЕС. А що се отнася до оставките, ето това е разликата между нашата и румънската опозиция. В румънското правителството, между участниците в управляващата коалиция, има доста проблеми. В България не е така. В същото време румънската опозиция казва, че не приема политиката на правителството, но ще направи всичко възможно това правителство да остане и да работи максимално за членството на страната. А нашата опозиция иска оставки точно сега. И после се чудим защо пише различни неща в докладите.
как така да си сменим възприятията 
Глупости на кубчета 
)
Милата, сама си прави смешки и ..сама им се радва.При тебе действително просвещението е загубена кауза, но чети ..Ако не мене, то останалите с 'черешоеи топчета'.Може пък да ти влезе нещо.. 
