|
| *** |
- Извинете, господине - каза любезно той, - но тук не достигат 2 лева и 40 стотинки.
- Точно така - сито отвърна клиентът.
- Как така "точно така"?! - келнерът бе объркан. - Сметката ви е с 2 лева и 40 стотинки по-голяма!
- Това са 20-те процента! Сещаш се! - намигна му клиентът.
- Какви 20 процента?!
- Онези. За поръчката. Аз ти възлагам поръчка, ти ми пускаш 20 процента от стойността на поръчката.
- Абе, вие луд ли сте?! - получи прозрение келнерът.
- А, не така! - засегна се другият. - Като поръчвах като невидял, не бях луд! Защо мислиш поръчах 5 кебапчета, а? Защо пих две бири, а? Защо набивах салата като за световно, а? За да вдигна стойността на поръчката! Двайсет процента са мои!
- Ама не може така! - повиши тон келнерът.
- Как да не може? Ти вестници не четеш ли? Направено е проучване, че средно 20 процента от стойността на обществената поръчка се дават като подкуп на служителя, от когото зависи изборът на фирма. Аз как можах да ти поръчам на теб, а не на колегата ти, а? Можех да поръчам на него, обаче дадох на теб поръчката! Ще снасяш 20 процента!
- Колегата обслужва съседните маси!
- Като му поръчам 5 кебапчета, да видиш как ще му светнат алчно очичките и ще започне да обслужва и тази маса! Хайде да не се разправяме повече, твоето си е твое, моето си е мое.
- Платете цялата сметка или ще викна полиция!
- Не ти, аз ще я викна! - рипна клиентът. - И прокурор ще викна да го сезирам как се възлагат поръчки и как се дават 20 процента комисиона под масата!
- Ама аз не давам... - съвсем се обърка келнерът.
- Това го обяснявай на съда! И да знаеш, че съм решил утре да ям шатобриан за двама, обаче ще го поръчам на колегата ти! - и клиентът с достойнство закрачи към изхода.
