Поводът за този изблик бе гьонсуратското решение на висшите съдии да назначат без конкурс 85 магистрати - живо евробастисване. И това - в деня, когато Оли Рен обясняваше нашироко как трябва да се застъпи конкурсното начало в скапаната ни съдебна система. Ама че изпълнение!
Тук ще вмъкнем набързо всеизвестния факт, че exsecutio на латински значи точно изпълнение. Самата Кунева е член на екзекутивната власт.
Буш пък е chief executive - което не означава шеф екзекутор. (Друг въпрос дали действа като такъв.)
Познавачите обаче долавят преди всичко алюзията със заглавието на Набоков "Приглашение на казнь".
Романът, по наше семпло мнение, не е незабравим шедьовър, но все пак си спомняме туй-онуй. Разправя се за затворник, когото учтиво, но твърдо приканват на площада - да го ликвидират публично. След ред кафкиански перипетии героят се освобождава от мъчителите си - някак си ги схваща, че не важат, те се превръщат в безпомощни фигурки. Определят го като най-необичайния роман на писателя. Вярно, че е хахав; но пък е критика към тоталитарната държава! Написан е през 1934 г. на територията на бъдещия Европейски съюз. Самият Набоков още през 1917 се пръждосва от бъдещия Съветски съюз и оттогава все си плаче за неговата Русия... Друг любопитен факт е, че по него време Набоков пише романа "Дар. Животът на Чернишевски", но го зарязва временно, за да се излее в "Поканата..."
Както впрочем и магистратите ни зарязаха публикуването на имотните си декларации, за да извършат тая покана за евроекзекуция.