:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,790,103
Активни 771
Страници 16,977
За един ден 1,302,066
Реконтра

Цената е без значение

Не, определено не съм кръвожаден. Пържолите ги обичам уел дан, но пък как обичам боевете и най-вече истинските боеве!

Клатя си се на стола, на масичката до мен пурата се стапя милиметър по милиметър (нарочно съм я оставил така - свършиха ми ароматизиращите пръчици), халатът леко отметнат и отдолу с розово коляно подпирам вестника. Хм, къде ще се ходи това лято? Коридите били вече забранени. Били нечовешки. Небиковски - да, но пък чак нечовешки? Миналата година пък забраниха боя с петли. И кога ми го казаха? Чак на втория ден от азиатското ми пътешествие.

Звъня на агенцията. Те си знаят работата.

- Хелоу, сър. Наистина съжаляваме, но тази година не можем да ви осигурим бой с бикове, нито гонитба. Забраниха ги наскоро и все още няма изградени нелегални терени.

- А нещо друго не можете ли да спретнете? Ще компенсирам щедро усилията ви. Нещо там с кучета, котки, мишки?!

- И тях ги забраниха в световен мащаб. Никъде вече не може да се организират боеве с млекопитаещи животни, но може да пробваме нещо друго. Хлебарки? Богомолки? Мравки-амазонки?

Не ми харесва идеята с насекомите. Няма кръв, няма викове, вопли и стонове, учестено дишане, прашна пот. Пък и каква емоция може да изригне от един инсектобой.

- Оу, ноу - опитвам се да бъда дипломатичен. - Не ща буболечки. Не можете ли да ми намерите нещо блъди истинско.

От другата страна на линията се чува някакво шумолене от прехвърляне на листове, цъкане на клавиатура, и после агентът с притеснено колеблив глас започва:

- Всъщност може да организираме нещо специално за вашите вкусове, но ще струва малко по-скъпо.

- Цената е без значение - отреагирам, преди да е размислил и пояснявам: - За МЕН е без значение. Подробности, плийз.

- Ами, можем да ви организираме бой с цигани.

- Колко? Поне двама-трима ще може ли?

- Всъщност минимумът е 20. Можем да наемем само цяла фамилия, а не отделни хора. Предполагам, че няма да е проблем за вас. Може да поръчате две или повече фамилии, ако държите на зрелищността. Относно противника имате ли предпочитания? Учител, магазинер или някой пенсионер?

- Хм, а не може ли полицай?

- Може, разбира се. Колко броя желаете? За над 5 ще можем да ви предложим намаление за количество. Ако желаете, може да включим и потрошаването на патрулки. Не е скъпо.

- Оу, йес. Идеално. А къде се организира атракцията?

- България знаете ли къде е?... На югоизток от Лондон. Какъв терен желаете? Необработена нива или пасторален бой в китно селце? Може и в София. Там се предлага пълно отразяване на събитието по телевизията и пресата.

- Прекрасно! Само една молба - ще може ли и аз да участвам? Цената е без значение, както знаете.

- О да, разбира се. С ваши камъни или ние да ви осигурим?

Е, участвах в боя, но ме хванаха и ме арестуваха. Само мен, щото циганите са били защитени от закона, а жертвата ... както и да е. Викам им на полицаите, че съм си платил, показвам фактурата, ама те не, та не. Казват, че на тях никой не им бил платил. Щях да им платя, но ме окрадоха по време на боя. Така и така не разбрах кой и как.

В килията е мрачно, студено и ужасно се нуждая от ароматизиращи пръчици. Розовите ми колене са вече с мазоли. И ах, как боли, ама толкова боли, че мога само по корем да търкам нара. А утре, утре пак ще ме снимат на колене в коридора на затвора.
65
1984
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
65
 Видими 
22 Май 2006 23:08
Бива, бива. Как ги врътка тия словосъчетания. Койос ще.
23 Май 2006 02:11
Наистина. Ще. Портокалов сок?
23 Май 2006 06:19
Добро хрумване на Павел! И артистично написан текст -
23 Май 2006 08:45
Този път не ти е бухнало, Павка. А и тази тема...остави подобни теми на авторите с базисно въображение.
23 Май 2006 08:57
Браво, чудесно! Чак гениално!
Истинско, близко, тъй натурално -
роми, ченгета, Айшето и Желю...
Туй да не ви е оня Куелю!
Нека покажем възторг, възхищение!
А пък цената... е без значение.
23 Май 2006 09:51
Бива! Всъщност е доста добро като идея... , но ако ми се разреши да махнаджийствам - съспенса е доста съкратен... Never mind, това са само претенции към действително добър автор. А като се има предвид и сушата миналата седмица...
23 Май 2006 10:05
Койосът днес се е поиздънил...почти титанично Освен ако не опитват да ни пробутат друг автор, маскиран като него?
23 Май 2006 10:39
Оригинално ...!!!Павка!
23 Май 2006 10:45

Пауло Коэлью путешествует по Транссибу (Россия), знакомится со страной и ее людьми. Он едет в комфортабельном вагоне вместе с супругой, журналистами и издателями. Совершить это путешествие он мечтал с 1982 года. Накануне, 22 мая, на перроне вокзала Красноярска известный писатель раздавал автографы всем желающим.

В Новосибирске мальчик в течение 6 - шесть - часов ждал писателя возле гостиницы. Узнав об этом, Коэльо вышел к нему и пригласил в ресторан[/blue]


Натиснете тук


Ах, тоз хрантутник ниеден Куелю
Тоз, що донесе ни толкоз злини
Кацнал той, мола ви, в сибирско село
Поэздом, вчера, в онез ширини.

Некво гюбре там, бакшиши, фризьорки
Дико ривало в неистов възторг
Там, в Красноярске, где ясные зорьки,
Подписа слагал той, сякаш бил Бог.

Там, пред хотела, шест чАса във зноя,
Малчик невръстен го чакал засмян
Вспомнил бразилеца детството свое
И пацана пригласил в ресторан.

А на перона поетите гладни
Сърбали бавно в среднощния мрак
Рибя чорба, а в гърлата си жадни
Залпом вливали для музы коньяк.

Редактирано от - bot на 23/05/2006 г/ 10:46:37

23 Май 2006 11:15
Така, вееч съм на линия. Палеца и показалеца са ми отпочинали, ама както гледам и днес ст екротки... да не би да е от горещините?! А д-р П е направо неузнаваем в положителния смисъл на дсумата. Добре, добре.


А за реконтрата както винаги (това е другия палец, не онзи, с който дърпам ушите)
23 Май 2006 11:28
в положителния смисъл на сумата



Aааа, опасни са тия намеци.......
23 Май 2006 11:30
Дон!!!
Сега виждам , че може да се прави тен под звездите на Аврен!
Събота и неделя съм почетен гост в Добри дол!!!
23 Май 2006 11:44
"Стига, моля Ви, Мадам..."
23 Май 2006 11:50
На мен, като ми почиват палеца и показалеца, ми се уморява средния пръст.
23 Май 2006 12:05
Почивка
/посвещава се на средния пръст на Бирник/



Скоро пръстите ти ще починат
скапани и изцедени от умора
нищо вече няма те да пипат
заровени във десетте ... индивидуални гроба.


23 Май 2006 12:09
Палецът и средния пръст са много удобни пръсти... например ако трябва да покажеш колко дебел е дюшека на който лежиш, колко дабела била сланината на прасето лани, колко дебела пачка кинти ти трябва... ей такива полезни работи , ама най паче
кога земе да не ти държи кръста ,
тогава най-удачно е ползването
на тези два безценни пръста
23 Май 2006 12:12
Страшна работа, бе братя,
кръстя се и пипам кръста,
но кошмарът продължава -
бирник с десет средни пръста.
23 Май 2006 12:19
Пане,
ама нашия Бирник е домашен. Не е от онези диворастящите в НАП.
23 Май 2006 12:35
Като стана дума за пръсти, нека не забравяме какво казват поетите:
Искам да те прерисувам
не със молив, не със четка,
с десет средни пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще сменя аз този профил,
ще се върна на челото,
и в носа ти ще попадна,
а на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те прерисувам...

Коко Тайсъна - в литерутарен двубой с Фурми Ранчев, арт-кръг "Маясъл", клуб за дискусии и перкусии "Червената тъща"

23 Май 2006 13:13
Май си бутнах средния пръст в кошер
Мадам Исяко, благодаря сърдечно за стихчето посветено на работливите ми пръсти, но мисля че при редактирането е допусната грешка и то би трябвало да изглежда по следния начин:
Скоро пръстите ти ще починат
скапани и изцедени от умора,
но ще ровят още и ще пипат,
заровени в джобовете на други хора.
23 Май 2006 13:20
Много фък и доста карагьоз!
23 Май 2006 13:29
Говорейки за пръсти: (снимка: натиснете тук)
23 Май 2006 13:34
НаБирника от благодарният данъкоплатец!!! Натиснете тук
23 Май 2006 13:37
Ако в кошер, по погрешка,
бутнали сте среден пръст,
не очаквайте пощада -
ще ви разпнат там на кръст.


И ушите ви ще дърпат,
и ще ви четат морал,
и носа ви ще заровят
във боклук и рядка кал.


Затова не се чудете,
прошка искайте смутен
и от днес натам бъдете
като доктора смирен.
23 Май 2006 13:40
Работейки с пръсти (снимка: натиснете тук)
23 Май 2006 13:55
эх, эх, эх... а тов. доню загрустил асудьбе иркуцких паэтау... лукслайк варнецианский интелекшуъл гилд начинает да го даьот интернешънъл и глобъл... да шейнят как солнце над анадър паробеннъйми странами и народами... и патамушта са ориджинъл черъктъъз... го праскают от уест на възток... огревът...
тов. кою си е наший челавек... и е делал и по-хараши трески сюда... паетаму навернае еврибади се воздържает... но правдата тревба да се скажет... риконтрата тудей смучет... съкс... стинкс...
дали пък тез топици не ги задавает некоя кака... и тов. риконтраджиите как кандидатстудентами да се морят над тех... нищо чудно тогаз дето понекога не палучаецца ивън у калър коудид аутарах...
фък...


23 Май 2006 14:10
Не, тов. Койос надали списва за 100-те сакрални кинта, ерго, няма как да му бъде задаван наклон на you-know-what. Дори от страна на некрофилиеста Мадам като кака Исяковна. Най-вероятно просто не му е бухнал кекса. На всеки може да се случи.

BTW, у нас зантра отново праздник, тов. Льоха
23 Май 2006 14:12
Предсказуемо и малко скучничко тоз път, тов. Койос. Липсват напрежението и изненадата, които сме свикнали да получаваме от творенията ви. Все пак намекът за болките в задните части на лирическия герой донякъде компенсира тази липса.
И накрая, да не забравя, винаги палче нагоре за Павката и ако може да се вясва по-често насам.
23 Май 2006 14:18
Бат' Керпи Вземам я веднага и се надявам да е от висока проба материала на малката пластика.
Пане Ако требва, ше се смирявам и ше цалувам ръка...или каквото требе там.
23 Май 2006 14:20
Докторе, това заНтра да не е някоя нова мантра? Или най-обикновена мързеливо-следобедна предпразнична правописна грешка?
23 Май 2006 14:24
Това е най-обикновена мързеливо - следобедна правописна грешка при утежняващи обстоятелства - забелязана отрано и въпреки това некоригирана поради неотвратимо наближаващия утрешен праздник по убою ягненкаq известен и като Cheverme Feast
23 Май 2006 14:26
Д-р Перемянов, ако можехте да бъдете толкова толерантен и към другите автори...
23 Май 2006 14:27
Ай-ай-ай... Душата ми се изпълни с неблагородна завист.
23 Май 2006 14:35
Уважаема како Исяковна, ей на, честен кръст, полагам всячески усилия в очертаната от Вас насока. Откакто получих n-месеца командировка в слънчевия интернет-Магадан от този-чието-име-не-бива-да-се-споменава заради искрено споделено мнение за един от авторите, не откровеннича дори с пиктограми. Така че, когато изразявам мнение за автор, несъвпадащо с Вашето, да имате предвид колко безмерно мек и умерен съм, всъщност, бил по негов адрес.


А че Койос, дори когато пише с другата ръка, гърбосложен на дивана и замижал пред екрана, пише по-добре от рицарите на Стоуте Лева, това е азбучна истина. Оттам и уважителното отношение, како ...
23 Май 2006 14:37
Пане, аз чистосърдечно бих заменил ягнето с малко камилче... Колегата Верещагин какво казваше на благоверната си, поднасяща му традиционната за прикаспийските места закуска, нали помните?
23 Май 2006 14:40
Чичо Доктор оперира-
остър скалпел той избира,
болните не толерира,
ако трябва ги кастрира.
23 Май 2006 14:48
Аз пък ша ида на манифестация! Както едно време!
С байрачета и балони. Както едно време!
След това ще идем да се окъпем в морето! Както едно време!
След това... след това..., ако мога да намеря блока
ще се прибера при мама! Както едно време!!!!
23 Май 2006 14:56
ну гюльчатай, пакажи личика... давно не сматрел...
ъбаут праздником - фък ъфкорс... да го духат солунските двама братя... но не съумехте да ме зделаете мэд, тов. д-р... как раз тумороу дъртата пияница, х...ят сплескан, членът на кпсс от 231 г. пр.н.е. ше партисипейтнет в адин рейс с яхтами в эри - азьора плиткае... а патом уинърз енд лузърз тугедър ше пичем гувеждае мяса и ше жулим муундог ейл, праизводства красназнамьоннава имени великих азьор брюъри горада клэвэлэнда...

23 Май 2006 15:04
I have two words for you, young man - Alka Seltzer Охуенно помогает наутро...
23 Май 2006 15:08
В интерес на истината камилското не е зле, но пък Каспия е далече, а и по изконните български територии все още не празнуват утрешния празник, а и вече нямам време да ги убеждавам... Но всичко това няма значение... а значението няма цена
23 Май 2006 15:15
Тогава нищо друго не ти остава да хапнеш паница - две безличен сив хайвер от белуга в чест на празника, и да го запиеш по Стандартния начин
23 Май 2006 15:21
арестувАли чужденец? платежоспособен?
Е сИга ни таковаха мамата по присъединяването.
щото се пак циганите (се пак) ги пазят по уманитарни подбуди, а инвеститорите по реални
23 Май 2006 15:23
Утре, драги господа,
отрано ще приготвя грила.
И на шиша му ще набода
детето на една Камила. ((снимка: натиснете тук) )

Кан Ибал
поречието на река Конго, 23.05.2006
23 Май 2006 15:24
в слънчевата стая на третия етаж течеше час по строева подготовка... възпитателката мадам исякова, облечена в изящен мундир ревеше команди и размахваше дълга остра сабя...
- дете голомеше
- аз..!
- aleksey blindyaev
- аз..!
- исякчо
- аз..!
- брюксел кадриев
- аз..!
- елигъз канети
- аз..!
- фасил
- аз..!
- фасисуалий луканкин
- аз..!
- фасминдер
- аз..!
- стадоси
- аз..!
- мъдихед хуйбоди
- аз..!
- крезолий хуйбоди
- фък..!
- станчо куртев
- аз..!
- гадьо
- аз..!
- гайко
- аз..!
- жанета
- аз..!
- колчо
- аз..!
- крачун
- аз..!
- ташко мъдюв
- аз..!
- бондю ет. спиритонов
- аз..!
- ташко спиритонсфирков
- аз..!
- соваж и сафрид
- ние..!
- скроти фъкмен
- аз..!
- строй се в елллипсссаааа..! миррррно...! - ревеше тов. исякова и размахваше сабята като самурайка... - така... за днес стига... но има още какво да се желае... за срещата с каката строят трябва да бъде безупречен...
от два дни крезолий хуйбоди ходеше на детска градина... под грижите на д-р макароненко от ЦИЦА и вещата администрация на д-р сфирков бебето на джени за седмица беше израсло колкото петгодишен малчуган... докторът му беше организирал забавачка на последния етаж на клиниката... беше използвал средства по програмата на европейския съюз за подобряване на магистратната инфраструктура и плати на двадесетина мъже от кашоненото селище под резиденцията на президента... които нищо неподозиращи легнаха на операционните маси... и се събудиха като мургави хубавици... сфирков ги предаде на комисаря по магистратите, а от обрезките сътвори група дечица, за да може малкия крезолий да расте в подходяща среда... за възпитателка назначиха прочутата възпитателка от децката градина на школата в симьоново мадам исякова - сурова жена от самурайско потекло, която обичаше суши и умееше да прави кюфтета от невъзприемчиви възпитуеми... с една самурайска сабя само...
но ето че беше дошло време бъдещият откривател на президенти да тръгва на училище... поради липсата на време щеше да учи по ускорена програма... само най-нужното за един милиционер - български и история...
български език и поезия щеше а му преподава другарката кака... за тютор по история бяха избрали тов. румбурак петрониев... той имаше голям архив, в който беше събрана цялата история...
възпитателката немееше пред какиното величие и затова искаше всичко да премине като по вода... беше се постарала да внуши на крезолий, че трябва да бъде опрятен, да си реже ноктите редовно и да не си чопли носа пред другарката кака... мадам исякова беше спокойна... и доволна... беше си свършила работата добре... утре точно в 11 часа съпроводен от нея крезолий хуйбоди с букет в ръка ще влезе в час по български език и проза... а тя ще се върне в стаята на третия етаж... при другарчетата на крезолий... със сабята... и пакет с подправки в другата ръка... да си прибере хонорара...
23 Май 2006 16:00
Предполагам си много горд от написаното
23 Май 2006 16:04
чак горд не... но имах фън доде го писах...
23 Май 2006 16:19
за автора!
23 Май 2006 16:34
Льоха, как можа!!!!!
Да напрайш добрата жена да ходи кат` огнефъргачка?
Бива ли толкоз фън наведнъж...аре таквиз кат мене даянят... ма сопри са малко...
23 Май 2006 16:39
...със сабята... и пакет с подправки в другата ръка... да си прибере хонорара...

Мадам Исякова още не бе решила дали да направи кюфтета или кебапчета. Колебаеше се. И двете имаха своите предимства и недостатъци. Толкова трудно беше да реши. Цял ден наблюдава внимателно децата. "Кюфтета или кебапчета - туй е въпросът" - се въртеше само в главата и. Деня се изниза неусетно, а смелата самурайка още не бе взела решение. Tрябваше вече да се прибира у дома. Децата отдавна спяха в малките детски креватчета, строени в редица по двама от строгата възпитателка.

На път за дома мадам Исякова мина покрай някакъв магазин. Една тинейджърка точно излизаше от него и мадам надникна разсеяно през вратата. Стоките бяха подредени акуратно по рафтовете, осветени от приглушени, меки светлини. Погледна неоновия надпис над вратата на магазина - "SEX SHOP" грееше жизнерадостно там. Първата реакция на мадам беше да посегне за сабята и да се разправи с разюзданото момиче, но бързо се спря. Решението бе изникнало ненадейно в главата и. Всичко си дойде на мястото. И последното късче от пъзела беше наредено.

- По две кюфтета и едно кебапче от всяко - промърмори доволно мадам Исякова, извади сабята и хлътна в едно малко магазинче от другата страна на улицата. Над вратата му на неугледна ръждясала табела ясно се четеше: "ТОЧИЛАР".

Редактирано от - Bai Car на 23/05/2006 г/ 16:42:53

23 Май 2006 16:49
Добре де, разбрах намека.


Гаврете се с когото си искате и както си искате. Няма да ви преча повече.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД