Едросерийният компактен хечбек безспорно доминира в списъка с желания при покупка на употребяван автомобил. Такава кола предлага несравними преимущества при експлоатация в града, поддържа се лесно и е евтина. За много водачи обаче се оказва достатъчно да покарат модел от средния клас дори за кратко, за да се откажат завинаги от предимствата на малкия автомобил. Местата за паркиране така или иначе са дефицитни, комфортната возия и просторът на каросерията започват да изкушават повече от удовлетворяването на спортните амбиции, а идва и момент, в който кандидат-купувачът не на шега се замисля за сигурността. Когато понечи да се огледа за запазен седан до десет години, той ще установи, че в средния клас за разлика от "голфовия" си има много ярко обособена йерархия. От нея зависят най-вече цените на предлаганите модели, но също така и бъдещата поддръжка. Във "висшата каста" попадат престижни марки като BMW, "Мерцедес-Бенц", "Ауди" или "Сааб". Далеч по-достъпни са представителите на другата категория, към която се числят производителите с по-"бюджетен" имидж. Шест от най-търгуваните техни модели могат да очертаят относително ясно особеностите на пазара в долния сегмент на средния клас и да насочат купувача към най-удачното съотношение между качества и цена.



"Алфа Ромео" 155 (1992-1997)



Малко модели на "Алфа Ромео" са предизвиквали толкова възторг у известните с фанатизма си почитатели на италианската марка, колкото лансираният през 1992 г. "155". Седанът с подчертано спортно излъчване съчетаваше най-добрите традиции на автомобилите от Ливорно с неочаквано сериозен пробив в областта на борбата с най-свирепия им враг - корозията.

Противно на всякаква дизайнерска логика клиновидният отсечен силует на "Алфа" 155 хваща окото и до днес, но от качеството на изработката има какво да се желае. Неслучайно това е един от най-евтините модели в средния клас, а статистиките за надеждност му отреждат незавидни места в дъното си. Без да страда от кой знае какви фатални недостатъци, темпераментната италианка се проваля заради куп дефекти по електрическата инсталация, некачествени детайли и претупана сглобка.

Както всяка друга "Алфа" обаче 155 не е автомобил за всеки. Верните почитатели на марката се кълнат, че на света няма по-добра кола, но техните критерии за качество са силно занижени от емоциите. За истинския "алфист" неповторимият рев на италианските двигатели и великолепната управляемост си заслужават постоянните поправки. За "незаразените" купувачи твърдата возия и скъпата поддръжка са достатъчен повод за отказ.



Двигатели:

1598 см3 - 120 к.с.

1747 см3 - 140 к.с.

1749 см3 - 115 к.с.

1773 см3 - 126/127 к.с.

1970 см3 - 150 к.с.

1995 см3 - 142/144/187 к.с. (препоръчва се)

2492 см3 - 163/164 к.с.

2499 см3 D - 125 к.с. (препоръчва се)



Слаби места: капризна електрическа инсталация; склонни към прегряване двигатели; корозия и износване на спирачната система; "гръмнали" водни помпи; течове на масло от мотора и скоростната кутия.



Силни страни: стилен дизайн, чудесна управляемост, нервни и мощни двигатели, голям багажник (525 л), добра антикорозионна защита, едни от най-ниските цени в класа.





"Форд" Mondeo (1993-2000)



Опитът да се угоди на всички вкусове смело може да се причисли към предварително обречените каузи, но въпреки това в началото на 90-те инженерите на "Форд" опитаха да опровергаят скептиците. Резултатът от проекта им за "световен автомобил" с подходящото за целта название Mondeo видя бял свят през 1993 г. сред всеобщо въодушевление, но твърде скоро се оказа, че задачата няма да е толкова лесна за решаване. Сериозни проблеми с качеството белязаха първите три години от кариерата на кьолнската лимузина. Претупани сглобки, неизправности по механиката и маса други дефекти създадоха недотам светла репутация на модела. Германските конструктори обаче не се отказаха и през 1996-а модернизираха основно автомобила, като отстраниха почти всички "детски болести".

Без да се претендира за безупречно качество или фантастичен дизайн, обновеният Mondeo определено представлява интересно предложение в средния клас. Лимузината на "Форд" разполага със солидна и просторна каросерия, здрави двигатели и конструкция, върху чието усъвършенстване инженерите в Кьолн са се потрудили здраво. Към положителните качества на модела трябва да се прибавят лесната поддръжка и цените на резервните части. Не е за пренебрегване и фактът, че запазено Mondeo може да се намери за съвсем прилична сума.



Двигатели:

1597 см3 - 88/90/95 к.с.

1796 см3 - 112/115 к.с.

1998 см3 - 132/130/136 к.с. (препоръчва се)

2544 см3 - 170 к.с.

2495 см3 - 170/205 к.с.

1753 см3 D - 88/90 к.с. (препоръчва се)



Слаби места: проблеми с електрониката; износени спирачки; неизправности по климатика; пропуски в сглобката; не особено качествено лаково покритие.



Силни страни: практична и просторна каросерия; богат избор от модифиации; щедро серийно оборудване; здрави и надеждни двигатели; усъвършенствана конструкция след 1996-а.





"Нисан" Primera P11 (1995-1999)



Производството на автомобили в чужда държава винаги носи рискове и "Нисан" стана една от първите компании, които набраха горчив опит с решението си да отворят завод във Великобритания. В началото на 90-те японците установиха, че е далеч по-изгодно да сглобяват моделите си за европейския пазар на място. Онова, за което не бяха подготвени, вече довършваше британската автомобилна индустрия, чиито представители фалираха един след друг.

Проблемното качество на изработката накърни чувствително реномето на Primera. През 1995 г. обаче японците пришпориха сериозно британската си работна ръка, в резултат на което на пазара се появи един от най-сполучливите модели в средния клас. Често пренебрегвана заради невзрачния си външен вид, лимузината на "Нисан" печели точки с изключителна здравина, изпипана сглобка и непретенциозен нрав. Primera рядко поднася неприятни изненади. Възможните повреди са дребни и се отстраняват лесно. При покупка обаче трябва да се има предвид, че цените на частите са скъпи, а поддръжката невинаги е по силите на кварталния механик. Задължително трябва да се избягват екземпляри с дори най-незначителни следи от "тунинг". Моделът допада на улични състезатели заради високия ресурс на шасито и двигателите.



Двигатели:

1597 см3 - 90/100/106 к.с.

1796 см3 - 114 к.с.

1998 см3 - 115/130/140/150 к.с. (препоръчва се)

1974 см3 D - 90 к.с. (препоръчва се)



Слаби места: загуба на масло от двигателя и трансмисията; повреди на стартера; блокирал имобилайзер; трудно включване на задна предавка; износени спирачки.



Силни страни: надеждна и здрава конструкция; високо качество на изработката; издръжливи и икономични двигатели, осигуряващи не лоша динамика;





"Опел" Vectra B (1995-2003)



Макар да стана един от най-продаваните модели на "Опел", първото поколение на Vectra не успя да се отърси от типичните за марката недостатъци. По повод слабата му антикорозионна защита някои шегобийци и досега го наричат "Ascona 3". През 1995 г. в Рюселсхайм решиха да сложат край на подигравките и атакуваха пазара с модел, който не само изглеждаше значително по-добре от предшественика си, а и се целеше в клиентела, чиито интереси по правило са насочени към други производители.

Vectra В успя да открадне доста купувачи от "Фолксваген" и затова си има обяснение. В "Опел" успяха да се справят с болестите на растежа за удивително кратко време и още от лятото на 1996 г. лимузината им предлага доста високо качество на изработката. Това личи и по цените на употребяваните коли, които достигат непознати за немската марка равнища.

Втората генерация на Vectra се смята за особено удачен за българските пътни условия модел заради стегнатото шаси и чудесните ходови характеристики, въпреки че те се заплащат с доста твърда возия. Двигателите също са изключително издръжливи, но изискват своевременна смяна на ангренажен ремък заради опасността от скъсване. Далеч от коли, по чиито свещи има кадифен маслен нагар или при форсиране ауспухът изпуска синкав дим. Тези белези предвещават много скъп ремонт.



Двигатели:

1598 см3 - 75/100 к.с.

1796 см3 - 125 к.с.

1799 см3 - 115 к.с.

1998 см3 - 136 к.с.

2198 см3 - 147/170 к.с.

2498 см3 - 170/194/195 к.с.

2597 см3 - 170 к.с.

1686 см3 D - 82 к.с.

1994 см3 D - 82/100 к.с. (препоръчва се)

2171 см3 D - 125 к.с.



Слаби места: неефективни фарове; корозия по ауспухната система; компромисна сглобка, чувствителен газоразпределителен механизъм; износена кормилна уредба; твърда возия.



Силни страни: здрава ходова част, икономични и надеждни двигатели Ecotec; богато серийно оборудване; улеснена поддръжка; практична и ергономична каросерия с голям багажник (500 л. при седана)





"Пежо" 406 (1995-2004)



След като се провали с Мила Йовович, Люк Бесон се зае да търси нова муза. Намери я в лицето на "Пежо" 406, чиито артистични заложби - трябва да се признае - не отстъпват особено на тези на манекенката. Филмът "Такси" понамирисва сериозно на франкофонски PR, но това по никакъв начин не омаловажава качествата на елегантния седан, който все още не е изгубил свежестта си.

406-ицата има един от най-малките багажници в средния клас (430 л), периодично показва рогца под формата на досадни дефекти като поскърцващ салон или абсолютно безразличен към командите на дистанционното имобилайзер и изисква по-специално отношение от квалифицирани механици. Като цяло обаче лимузината на "Пежо" радва собственика си с доста високо качество на изработката. Списъкът с модификациите няма край, а с подобна возия могат да се похвалят много малко преки конкуренти.

Както при всеки друг френски автомобил, ходовата част няма особени шансове срещу българските пътища, макар че прогресът в сравнение с предишни модели на марката е безспорен. Неприятна новина за почитателите на "Пежо" носят цените на употребяваните екземпляри, които късат безпощадно с миналото и се подреждат сред най-високите в категорията. Най-скъпи са дизеловите модификации, което автоматично номинира оптималния избор.



Двигатели:

1587 см3 - 89 к.с.

1749 см3 - 116 к.с.

1761 см3 - 90/110 к.с.

1997 см3 - 135/136/140/147 к.с.

1998 см3 - 132 к.с.

2230 см3 - 157/158 к.с.

2946 см3 - 191/207 к.с.

1905 см3 D - 90 к.с.

1997 см3 D - 90/107/109 к.с. (препоръчва се)

2088 см3 D - 109 к.с.

2179 см3 D - 133 к.с.





Слаби места: кратък живот на акумулатора; амортизиран генератор; бързо износване на спирачките, съединителя и трансмисията; забележки по сглобката; висока цена



Силни страни: елегантна външност; качествена антикорозионна защита; огромен избор от модификации; превъзходни дизелови двигатели; комфортна возия и отлични ходови качества.



"Фолксваген" Passat IV (1993-1997)



Мнозина наричат четвъртото поколение на Passat модернизирана версия на модела от 1988 г., известен сред българските автомобилисти с любвеобилното прозвище "Прасето". В подозренията, че към средата на 90-те във "Фолксваген" решиха да изхитруват и вместо да лансират съвсем нов автомобил, просто префасонираха стария, има известна доза истина. Passat IV "запълни" технологичната дупка между 1993 и 1997 г., когато започна производството на следващата генерация.

Независимо от маркетинговите хватки обаче седанът от Волфсбург си остава институция в долния сегмент на средния клас и популярността му на вторичния пазар го доказва недвусмислено. Малко модели, чиято технологична концепция може да се проследи до втората половина на 80-те години, държат толкова високи цени. Оправдание за тях дават несъмнените експлоатационни качества на германската лимузина.

Passat със сигурност не е най-елегантното предложение на пазара, но салон и багажник с такива размери нямат дори някои представители на свръхлуксозния клас. Германският модел въплъщава абсолютната тевтонска функционалност и практичност, в жертва на която падат дизайнът и стремежът към оригиналност. Може би не е първа младост, но механиката е издържала проверката на времето, а със сервизирането би се справил всеки що-годе грамотен майстор. В категорията със сигурност има по-здрави японски автомобили. Балансът между експлоатационни качества и цена на поддръжката обаче е изцяло в полза на Passat.



Двигатели:

1595 см3 - 100 к.с.

1781 см3 - 75/90 к.с.

1984 см3 - 115/150 к.с.

2792 см3 - 174 к.с.

2861 см3 - 184 к.с.

1896 см3 D - 75/90/110 к.с. (препоръчва се)



Слаби места: чувствителни ангренажни ремъци (особено при дизела) и тежки последствия при скъсване, износена предница; висок разход на масло; течове от охладителната система.



Силни страни: солидна изработка; качествена и просторна каросерия с най-големия в класа багажник (580 л.); надеждна и издръжлива конструкция; лесна поддръжка; здрави двигатели.





-------------каре------------

Усреднена цена на някои от най-търгуваните модели в компактния клас на възраст до 10 години:

Алфа Ромео 155 - 4771 лв.(1996 г.)

Форд Mondeo - 5086 лв. (1996 г.)

Нисан Primera - 7021 лв. (1996 г.)

Опел Vectra - 7996 лв. (1996 г.)

Пежо 406 - 8379 лв. (1996 г.)

Фолксваген Passat - 7420 лв. (1996 г.)



---------------каре-------------

Резултати от краш-тестовете на EuroNCAP за пасивна безопасност при челен удар:

Алфа Ромео 155 - n/a

Форд Mondeo - 2.5/5

Нисан Primera - 3/5

Опел Vectra - 2.5/5

Пежо 406 - 2/5

Фолксваген Passat - 3/5