Георги Коритаров, НТВ: Обяснете един ваш израз, който е може би също ключ към вашата философия. "Колкото повече хората забравят, че поезията им е нужна, това означава, че тя им е нужна още повече". Какво точно разбирате в това?

Евгений Евтушенко: Аз като преподавател в Америка и в Русия, аз преподавам от телевизионния екран, аз получих първа награда за тв програма за поезия, имах над 8 млн. аудитория, това дори за Русия е твърде голяма аудитория за културна програма, и разбирате ли, проблемът на съвестта, това са най-неудобни за човека въпроси и не е комфортно да мисли за честните отношения със собствената си съвест. И точно на това уча аз, като преподавам литература. И ако романът на Достоевски "Бесове"... в Русия го бяха прочели всички внимателно, биха разбрали, че това е едно велико предупреждение и ние не бихме допуснали сталинския терор.

ГК: Може би говорим за различни реалности, защото в Русия вероятно все още обичат и четат поезия, и то масово, така ли е?

ЕЕ: Аз бих казал, има едни поразителни неща. Например Марина Цветаева, чиито книги по време на нейния живот никога са нямали тираж повече от 1000, а сега тя е най-печатаната.

ГК: Това означава ли, че тя е една от най-четените?

ЕЕ: Да, тя е велик поет. Тя е истински велик поет и четат нейните стихове и интелигенти, и шофьори на такси и т.н.

ГК: Вие наистина ли казвате това?

ЕЕ: Абсолютно! Аз преди Цветаева бях единственият поет, който беше четен от някои категории хора. Сега имам съперник.

ГК: И то прекрасен съперник.

ЕЕ: За съжаление вече не е жив.

ГК: В един от българските театри, в "Сфумато", сега върви пиеса, която се нарича "Станция Елабуга", която е точно за последните дни на Цветаева, но в България може би е малко по-различно. Да не навлизаме в тази интелектуална драма, защото тук не се чете толкова много. Защо паметниците не мигрират? По какъв повод, оправдавате ли се заради това, че живеете в Америка?

ЕЕ: Защо да се оправдавам? Аз смятам, че нашето земно кълбо принадлежи на всички, че тя е собственост на всеки човек и културата и всичко, каквото е в недрата на земното кълбо. Но мен най-много ме интересува дори не географията, а хората.

ГК: Човекографията... Не мога да не се възползвам, вие сте човек с много богата и, така, с политическа сетивност, какво представлява Русия на Владимир Путин, какво мислите за чеченската война?

ЕЕ: За чеченската война мислех от самото начало, че не трябва да се започва тази война, защото моята разлика с президента Елцин беше в това, че аз съм чел "Хаджи Мурад" на Лев Толстой, а президентът Елцин не е чел тази книга и аз изобщо смятам, че недостигът на културата е страшен за политиците. Това го имаше при президента Елцин и той направи страшна грешка.

ГК: Но Путин, КГБ не се ли учи от културата?

ЕЕ: Те се учеха от културата, а той много добре знае немската култура и говори немски най-прекрасно, той и Хайнрих Бьол знае, и други немски писатели. Но все пак аз веднага разбрах, и Елцин трябваше да ми връчи орден "Дружба между народите" и ме покани в Кремъл. Това стана веднага след началото на чеченската война. Аз се отказах от този орден и не отидох да ми го връчат, защото открито заявих, че тази война ще продължи много години и ще бъде съпроводена с много жертви, защото аз знаех много добре Кавказ, а Елцин не знаеше Кавказ! Аз бях чел Толстой, а Елцин - не!

ГК: И вие сте се отказал от водката, а Елцин - не.

ЕЕ: Точно така, а той трябваше да се откаже от водката!