И богатите влачат (крадат, мамят), ама зависи къде ще ги хванат - в Италия напоследък и синекръвните ги закопчават, у нас обаче може по-иначе, може!

Примерно за прокурора Николай Ганчев, образно казано, наказателното право е голямо богатство, но тясно за душата. В търсене на нови изразни средства прокурорът се ориентира към хотелиерството. Ама с какви пари? Репортерка на "Монитор" го заговаря в тази връзка, но той се изразява така: "И още много пари имам, мойто момиче. Така че ви пожелавам и вие да завършите право един ден и да тръгнете по нашия път." И човекът си строи.

Савойската фамилия също строи разни билдинги с методи, близки до закона. Само че негово височество Виктор Емануил сега приема журналисти, "вързал гащи с връв от найлонова торбичка за боклук" ("Ла Стампа"/"Труд"). А пък соченият за съучастник негов братовчед, когото ние галено именуваме Дедо, няма чак такива неудобства, само леко и по благороднически се е притеснил (пак в "Ла Стампа"): "Какво щеше да каже чичо?".

Ми какво може да каже? Нещо такова, може би, само трябва да се усуче по-аристократично: направете си една България на Апенините и си гледайте бизнеса като хора!

В понеделник вестник "Труд" има една адска рубрика, нещо като чистилище за езика - "ТРУДният български език" на проф. д-р Стефан Брезински, в която се громят речевите недъзи на нашата публичност. И точно в този ден в тоя вестник покрай актуалните скандали е потърсен за реакция "БиФшият разузнавач № 1..." О, спи ли Брезински, о, Брезински не види ли?!

Под ударите на същата адска рубрика трябва да падне и "Монитор" с неговата версия за името на боливийския президент. Той (президентът, не вестникът) е с индиански черти, тоест местен отвсякъде, казва се Ево Моралес, но "Монитор" на две места го изписва "Евро", като Европа и нейната валута.

Карай да върви - светът се глобализира и променя, а както знаем притежателите на много евро също плачат.