Нашата родина става все по-прочута в Централна Европа и ще става туристическа и по-туристическа страна. Правим ли обаче достатъчно, за да се чувстват гостите ни уютно, да усетят прочутото българско гостоприемство и да препоръчват курортите ни на своите близки и познати? Категорично - не! Затова изготвих примерен сценарий за посрещане на чужденци, който ще спомогне за превръщането на България във все по-желана туристическа дестинация. Ето го:



Граничен пункт. Просторна зала. Климатик. От тонколоните струи български рап. Може и приглушена чалга. В залата влизат група чужденци. Англоговорящи. Посреща ги елегантно облечен българин с показалка в ръка, с усмивка на лицето и с ланец на врата.

БЪЛГАРИН: Уелкъм! Уелкъм! Уелкъм ту Бългерия! Абе с една дума - добре дошли в България! Обаче сега малко инструктаж! Я внимавай тука! Внимавай и запомняй!

ЧУЖДЕНКА: Ай донт ъндърстенд енитинг. Уот из хи токинг ъбаут?

БЪЛГАРИН: Токинг-мокинг, ама внимавайте, щото няма да повтарям по сто пъти! Значи, България е много хубава страна, вери найс кънтри! Морета, планини, красоти - колкото щеш! Ама има някои особености! Гледайте тука, не се разсейвайте! По пътищата има много дупки! (Посочва им с показалката табло с нарисувана дупка.)

ЧУЖДЕНЕЦ: Потхоул?

БЪЛГАРИН: Потхоул, я! Виж как знаеш! По нашему - дупка! Дуу-пка! Значи трябва да се кара внимателно! Попаднеш ли в дупката - прас-хряс - отива ти полуоската на кино!

ЧЕЖДЕНЕЦ: (Ужасен.) О, Год!

БЪЛГАРИН: Хич даже не е гот! Трошиш си колата като две и две - четири!

ЧУЖДЕНЕЦ: Аз искал каже - о, ужас!

БЪЛГАРИН: А така! Ужас! Абе ше се научите вие да говорите български, ама… Значи за дупките се разбрахме! Сега нататък! (Показва им рисунка на полицай.) Полицай!

ЧУЖДЕНКА: Полисмен!

БЪЛГАРИН: Точно така - полисмен! Спре ли ви полисмен - веднага му давате поне пеесе долара! Фифти доларс! Даваш и не питаш защо!

ЧУЖДЕНЕЦ: Бендит? Криминъл? Генгстър?

БЪЛГАРИН: Не, не, не! Тоя е само полисмен! За бендитите ей сега ще говорим! Ето го и бендита! (Показва рисунка на магистрален бандит.) Такъв видите ли на пътя - давате му всичко, квото иска, щото иначе - лошо! Ясно?

ЧУЖДЕНЦИТЕ: (В един глас.) Ай сий! Йес! Ясно!

БЪЛГАРИН: После - на морето! Там ние още строиме! Много багерс, булдозерс… Гргргр, бубубу… Ей такива работи! Обаче на вас хич да не ви пука! Карате си летуването и се наслаждавате на почивката! Булдозерс и багерс - гргргр, а вие - нани-нани! Спинкате си най-спокойно! После ставате, малко гимнастика (показва движения), раз-два, раз-два, уан-ту, уан-ту и после се любувате на морската синева! И на чайките, и на гларусите! Изобщо гледате всички красоти, които ви се предлагат! И догодина пак елате в България! Догодина пак уелкъм ту Бългерия! Уелкъм, уелкъм! Много уелкъм! Хайде сега - със здраве! (Стиска сърдечно ръцете на чужденците, сбогува се с тях.)

Англоговорящата група излиза, влиза немскоговоряща. Прилага се същият сценарий, като вместо "уелкъм" се използва "вилкомен", вместо "булдозерс" и "багерс", се използват съответно "булдозерен" и "багерен". За яснота може да се уточни, че багерен е гросен багерен с гросен кофен. При гимнастиката броенето "уан-ту" се заменя с "айн-цвай". Думите "гргргр" и "бубубу" се запазват.