Виновен до доказване на противното. Няма грешка, това не е преобърнатият принцип на наказателното право, а действащият в данъчното право. Или по-точно - принципът за липса на всякакво право. Защото данъкоплатецът в България първо трябва да доказва, че не е недобросъвестен, и, второ - да разчита най-вече на късмета си, за да успее наистина да се възползва от гарантираните му уж по закон данъчни преференции.

Една от тях е 5%-ата отстъпка, която се полага на всеки съвестен данъкоплатец, декларирал и платил дължимия подоходен данък до 31 януари. Има обаче немалко случаи, в които не само не можете да я ползвате, но го разбирате доста по-късно. И освен това се оказва, че



години наред живеете като нарушител



Почти куриозна е историята със Светослав Иванов (имената в текста са сменени по желание на потърпевшите - б.р.) от София. Той си описал чинно всички доходи за 2003 г., но пресмятайки дължимия данък, допуснал грешка от около 5 лв. В резултат не само загубил отстъпката, която в неговия случай е била 10 лв., но и трябвало да плати лихви върху невнесените 5. За доходите му от 2000 г. пък данъчните разкриват "измамата" чак през 2003-а - Иванов има недовнесени 13 ст., плюс лихва от 5 ст. върху тях.

Данъкът си е данък, лихвите са си лихви, законът си е закон - спор няма. Но какво се иска от данъкоплатеца, който не само е ощетен с отказани преференции и наложени лихви, но и става автоматично виновен? От него би трябвало да се иска само добросъвестно да декларира доходите си, а не да може да смята. Когато полученото число не е коректно не заради укрит доход, а заради грешка в пресмятането, значи ли, че данъкоплатецът е бил недобросъвестен? И следва ли заради това да бъде лишен от правото на 5-процентната отстъпка? И не е ли работа на данъчните да извършат изчислението - имат си софтуер за това - и едва тогава да се определи законно дължимият данък?

Навсякъде в нормалните страни е тъкмо така. В Германия, например, след като си подадеш декларацията, ти пращат официално съобщение колко дължиш, вече и според техните сметки. И дори можеш да го обжалваш.



В Швеция пък изобщо не подаваш декларация



- данъчните сами ти я пращат попълнена (нали данните ги има и при тях, както впрочем вече е и у нас) и ако нямаш забележки по нея, само я подписваш.

Случаят със Светослав Иванов на пръв поглед е от по-невинните. Но можеше непризнатата отстъпка да не е 10, а 100 или 1000 лв. И лихвата върху сумата съответно да е доста по-чувствителна. А можеше и, ако човекът упражняваше свободна професия и получаваше хонорари от най-различни места, просто да забрави за някой и така автоматично да се превърне в укривател на доходи, подлежащ на наказателна отговорност.

Но какво да кажем, когато грешка в декларирането и смятането прави другата страна - данъчната администрация. Като случая с Петко Яшарски от София, който отива да си внесе сумата според изчисленото от него в декларацията, но му заявяват, че истинската сметка е с 1000 лв. отгоре. След дълга разправия със служител от териториалното поделение изваждат декларацията му и откриват, че данъчният инспектор сам е нанесъл корекции върху сумите на Яшарски. Преценил чиновникът, че доходите му не трябва да са с 50% признати разходи за авторски права, а с 35%. Без да изпрати писмо до декларатора, без да поиска допълнителни документи, ако е имало нужда от такива - ей така,



тайно и еднолично отсякъл - 35%!



След като потърпевшият подава сигнал до шефа на териториалното данъчно поделение и на кафе получава извинение от него, провинилият се инспектор си поправя поправките, а Яшарски внася точно толкова, колкото преди това сам е пресметнал.

Едно много просто и лесно решение би предотвратило вероятно многобройните случаи от типа на тези с Иванов и Яшарски. Данъчната администрация разполага с пълните данни за всички легитимни доходи (а незаконните и в най-белите държави никой не декларира, което не значи, че няма начини за разкриването им). Няма никаква нужда данъкоплатците да губят разходи и време, за да предоставят на данъчните същата информация, която те вече са получили от техните работодатели.

Толкова е просто и хубаво, че човек не може дори да си го помечтае.





КРАЧКА НАПРЕД

Данъци в София - по интернет и банкомат от 2007 г.



Прехвърлянето на събирането на местните данъци и такси от държавната администрация към общините предизвика много главоболия на столичани в първите месеци на годината. Данъкоплатците с право недоволстваха по заформилите се огромни опашки, че са принудени да чакат с часове един път, за да разберат размера на задължението, и втори път, за да го платят. И то след като в последните няколко години свикнаха да получават по телефона информацията за дължимите данък сгради и такса смет.

Постепенно проблемите се решават, но в началото беше много трудно и заради персонала, който ни беше прехвърлен, е обяснението на зам.-кмета по финансите Минко Герджиков. От Националната агенция по приходите (НАП) към общината са прехвърлени 181 човека, които са разпределени по 21 данъчни служби. "Като касиери ни бяха прехвърлени много хора, които преди това не са вършили тази работа, имаше даже и чистачки", твърди Герджиков. Столичното кметство се оправдава и с проблеми с техниката - стари компютри и принтери, които избушили под напора на навалицата от хора.

Първите месеци от работата на общинските данъчни служби показали, че са нужни повече офиси. До края на годината сегашните 21 ще се увеличат с още 2. Общите сега отдели на "Слатина" и "Изгрев" и на "Триадица" и "Средец" ще бъдат разделени.

Според шефа на създадената през ноември м.г. дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" към столичната община Даниел Делев, основна причина за опашките по общинските данъчни служби е малкият брой на служителите. Общинските данъчни били в пъти по-малко от тези, които преди са обслужвали гражданите в централната данъчна администрация, твърди Делев. В момента персоналът на общинските отдели е 200 човека, предстои да се назначат и 40 ревизори за големите длъжници. За последните 5 г. натрупаните неплатени задължения за местни данъци и такси са над 60 млн. лв. Имало хора, които дължали по 25-30 000 лв. за доста имоти.

Малкият брой на местните данъчни е оправданието и защо не се дават справки по телефона за размера на налога. Другата причина е, че не е ясно кой и с каква цел иска информацията. С този аргумент е спряна и идеята информационният масив да се качи в интернет, тъй като единственият начин за проверка е чрез ЕГН или БУЛСТАТ. Те обаче са достъпни за различни хора и институции и може да се стигне до злоупотреби, тъй като в масива става ясно какви имоти притежава даден човек, обяснява Делев.

Предстои да се внедри нов софтуер, който значително ще улесни работата на данъчните и ще направи услугата по-бърза и достъпна за гражданите. София ще е един от първите градове, в които ще бъде въведена единна информационна система, финансирана от Министерството на финансите. Идеята е всяка община да работи с един вид софтуер и да могат да се правят справки за дължими данъци за имоти във всички градове. В рамките на един град също ще бъде много по-лесно да се получи обобщена информация. Ако човек например има 10 имота в София, в момента той трябва да обиколи всички 10 данъчни служби, за да разбере какви данъци дължи. Отделните служби нямат връзка помежду си, нито пък с централата в дирекцията. Ако трябва да се изготви справка за актуално състояние, се пишат писма до 21-те служби и едва след това може да се даде подобна обобщена информация.

Тъй като сегашната информационна система е много бавна и тромава, общината е насочила усилията си към увеличаване на плащането по банков път или чрез интернет. Догодина цялата информация ще бъде качена в интернет, но справките ще се правят само със специален пин код, за да се избегнат злоупотреби с личните данни. Общината ще сключи и договори с фирми за плащане на данъци чрез електронен подпис. Другото нововъведение за софиянци от 2007-а ще е проверка и плащане на данъците с дебитна карта от банкомат.