Поканиха ме на телевизионен фестивал в Албена и си представих как се цопвам в морето, но се озовах в зала без прозорци, където международно жури ме избра (насади) за председател и започнахме да гледаме нонстоп тв продукции от разни страни.

Отдавна казвам: Който чете, става начетен, а гледащият телевизия какъв става? Нателевизен?

Нателевизих се в Албена, когато чух от екрана: Дъждовно ще е утре според Би Ти Ви (сякаш Би Ти Ви има собствени хидролози и метеорологични спътници).

Предложих да премираме като продуцент "Нешънъл джиографик" за неговото "Евангелие на Юда", но гъркът и французинът в журито имаха резерви. Как да премираме "Нешънъл джиографик" за продуцент номер едно, като няма номер две и три. Наистина нямаше сравними продукции. "Юда" беше суперпродукция в жанра си.

Възразих, че тръгнем ли по тази формална логика, значи сме комплексирани от "Нешънъл джиографик" и сме за кушетката на Фройд. Преди да тръгна за Албена, бях научил, че във Виена обявили 2006 за Година на Фройд по случай 150-годишнината от рождението му и открили изложба "Кушетката на Фройд: мислене в хоризонтално положение".

Хеле разбрахме се и после, като връчваха наградите, американката се просълзи от радост, защото това била първата награда за "Нешънъл джиографик" в Източна Европа. Да им завидиш на американците как умеят да се радват, пък ние все намусени.

Май нямаше да постигна единогласие с журиращите, ако те - в замяна - не желаеха моята подкрепа за "Фалуджа", един италиански репортаж от Ирак. Предупредих ги, че премирайки "Фалуджа, ние правим политическа декларация. Бях военен кореспондент по света, когато никой не се натискаше за фронтови дописник, предпочитайки да е парижки кореспондент примерно, и зная колко е опасно понякога, а италианецът се беше навирал под напалмовите удари със своята камера. И беше документирал зловеща ирония:

САЩ отидоха в Ирак, защото там имало не знам какви си оръжия, а те самите хвърлиха напалм. И заснел как след напалмовите удари овъглените трупове чернеят, а черепите се белеят и по техния размер разбираш дали са детски или на възрастни.

В казиното на Албена италианецът (и той трогнат като американката от "Нешънъл джиографик") ни носеше бутилки на масата и от него не можах да разбера какво правят на сцената "Господарите на ефира". Чувал бях за тях, исках да разбера, но разбрах само, че правят простотии спрямо БНТ и спрямо себе си. Ех, както имат талант, да имаха и акъл. Но май всички сме за кушетката на Фройд.

Как да го обясня? Всъщност то е вече обяснено. От В. Райх. Сред експонатите във виенската изложба за Фройд е и книгата на Вилхелм Райх (Wilhelm Reich) за масовите психози. Фройд бил голям учен, но и голям наивник. Записал се доброволец в армията. Накрая нацистите почукали на неговата еврейска врата и му конфискували парите, без да му дадат разписка, изгонили го от неговата клиника и т.н.

Райх, ученикът на Фройд, също не бил марксист. Той казва, че фашизмът и въобще тоталитаризмът не произтичат от някоя личност или народ, или етнос, или партия. Произтичат от ирационалността човешка. И че поради еволюцията, психиката ни има три слоя, функциониращи независимо един от друг.

Повърхностният слой ни повелява сдържаност, вежливост, състрадание, отговорност, добросъвестност. Вторият слой съдържа импулсивна жестокост, садизъм, сладострастие, алчност и завист. Той съдържа вторичните нагони, които Фройд нарича "подсъзнателното". Третият слой е биологичната ни основа и съдържа инстинктът за самосъхранение, за продължение на рода, за вътрешновидова взаимопомощ, майчиният и други рационални инстинкти.

Визионерите в науката и изкуството, особено в музиката и живописта, изригват направо от третия слой. Те не стават водачи. Водачи стават фашистите, които са издънки на втория слой, обяснява В. Райх. Съсловието, расата, националността и религията нямат значение. Затова има всякакъв фашизъм - немски, италиански, испански, англосаксонски, руски, арабски, ислямски, християнски, еврейски.

Интересна работи разказал ученикът на Фройд в края на 30-те години на ХХ век. Теолози и писатели са ги казвали по-кратко: Злината (заедно с доброто) е в човешката душа.

През 1994 театрали от Амстердам поръчаха на европейски разказвачи текстове - да се четат в европейските и сараевските театри, докато кръвопролитието продължава.

Фалуджа! Белеещи черепи. И този кинодокумент няма да спаси бъдещите жертви. Но е послание от третия вид.