|
| Димитър Денков |
Най-безинтересният резултат от нея е почти пълното одобрение на този акт на парламента. Далеч по-интересно е, че все повече изчезва дизелът червен. Например около 50% от произволно запитани юнаци докъм 18-20 години не са се возили на влак; като чуят "гара", се сещат предимно за "автогара". Също така над 85% от тях под "дизел" разбират тип автомобил. Поради което е напълно естествено да не схващат напълно за какво става дума, когато им затананикаш "Щом на гарата пристигне дизелът червен..." Досега имаше възможност и на тях да им се втълпи този жив образ в може би най-популярната мелодия, звучаща в главите на всеки, отбивал воинския си дълг в българската казарма през последните четиридесет години. Преди това песента е била друга - я за Филов, дето сбира трудоваците, я за "сърби я Сърбия".
Всъщност песента не е от значение. По-важно е, че за 90% от бащите на въпросните юнаци под някаква мелодия минават много неразбираеми в т.нар. "цивилизация" неща. Те създават една особена връзка и образуват общия спомен за войнишките дни, който
може да се събуди с
всичките му мириси
при споменаването на: летни и зимни въшкарници, кирливи новобранци, смазки за оръжие, партенки, мързеливи фатмаци, натегливи ленчета, маршове на скок, наряди и непоряди, засукани волнонаемни каки в секретната секция, медузи в чорбата и "огън, служба не остана".
Всичко това - и много други смешни, тъпи, героични, безсмислени и нужни неща - запълваше една важна част от живота на близо 12 милиона български мъже в близо 130 набора с опит, събиран пет-три-две години или няколко месеца - все в зависимост от късмета на поколението да отбива дълг към Родината по фронтове, учения, казарми или строителни площадки. То осигуряваше една здрава приемственост, през която като надежда минаваше и дизелът червен.
Е, след 1 януари 2008 този червен дизел ще изчезва все повече от колективната памет, а с него и образите, чувствата и мирисите на казармата. С това все повече ще чезне и институцията, която поне стотина години е олицетворявала българската национална държава. Затова в известен смисъл 1 януари 2008 е особено важна историческа дата; далеч по-важна примерно от 1 януари 2007. В последните 120 години "прусаците на Балканите" няколко пъти сме влизали все в исторически най-перспективни съюзи, пактове и договори. За пръв път обаче няма да имаме задължителна военна служба в наборна армия. За мнозина това сигурно е повод за радост и свидетелство за все по-напредваща цивилизованост на обществото ни. Но тук му е мястото да се сетим и за другите - пак за ония над 120 набора и над 12 милиона мъже.
С това иначе приятно решение
се обезсмислят някак
техните дни в казармата,
жертвите по фронтовете, присъдите за отклонена или престъпно изпълнявана военна служба, безсънните нощи в караули и учения, смелите внасяния на пиене и бягствата през оградата. То показва относителността на уж тъй сериозните неща в една държава. Защото никой не ще отрече - сред тях е казармата, през която досега минаваха всички мъже.
Уверяват ни, че сега в нея ще има само професионалисти. Сигурно е много по-ефективно и във финансов, и в политически и дори във възпитателен смисъл. Но ми се струва, че ще има и други последствия. Те засягат ефикасността на общественото сцепление, осигурявано досега и от общи спомени, основани на принудено общ живот. Негова черта е тъй чуждият на професионализма лаически стремеж към взаимопомощ и саможертва. Затова с изчезването на червения дизел ще изчезне наивният до глупост героизъм на Гюро Михайлов, който е тъй необходим, когато трябва да се пази знаме. С червения дизел ще си отиде и солидарността, която е нужна и при прикриване на кръшналия, и при помощта на неприятния ти, с когото обаче трябва заедно да стреляте. С червения дизел ще се оттече и капката илюзорно себеотрицание, когато трябва да не спиш през нощта, мислейки си, че пазиш семейството си.
И ще дойде време, когато все по-трудно ще се обяснява защо не бива да се хвали мъж, който не е ходил войник, и жена, която не е раждала. Така с изчезването на дизела от спомените някак по-лесно навлизаме в бъдещето, където напълно естествено приказката започва с "Мъж, който не е раждал..."
Зуьо и Гаспарине-не знам като какви сте служили...Артелчици или полигончици, но за себе си мога да кажа , че също съм мислил за Гаджета и сладък Живот като вас, но с времето наистина ми набиха в главата , че бичейки наряд след наряд защитатам "съня" на бблизките си!Ако и да сме загубили по 700дни , че и повече/тогава времето не беше пари като днес, че да го жалим толкова/то навиците на ранно ставане -бързо обличане и прочие си ми служат и до днес!Навярно не осъзнавате че и днешните ви успехи/ако имате такива/донякъде дължите на тези оттренирани навици от казармата!Аз съм от малкото които с носталгия си спомнят за гонката и фатмашките изгъзици от онова време!Млади бяхме -търпяхме -живи и здрави се уволнихме!От днешната младеж и чеп за каца не става -вярвайте ми!
Още ме е яд за 23-те месеца и 25 дни....
Това са знания които са полезни и ми се струва че няма откъде другаде да се получат. Пък и цялата история на човечеството доказва че за война си трябват хора. Сега ужким идеите са по-други ама знае ли се след 10 години какво ще бъде.
