В продължение на 5 г. Буш водеше война така, както намереше за добре. Ако разузнаването кажеше, че има нужда да се подслушват международни телефонни разговори без заповед, той го разрешаваше. Ако военните искаха да държат затворени заподозрени терористи без съд и присъда, той им позволяваше.

Сега Върховният съд нанесе удар в сърцето на президентството на Буш и отхвърли възможността президентът сам да решава как да защитава страната. Като отхвърли военните трибунали на Буш за заподозрени терористи, Върховният съд постанови, че дори военновременният върховен главнокомандващ



трябва да управлява в конституционните рамки



и да се съобразява с тях много повече, отколкото този президент смята за необходимо.

За мнозина във Вашингтон решението прозвуча не само като съдебен казус, но и като порицание за управляващата философия на един лидер, който многократно е показал, че следва принципа - по-добре да се действа, вместо да се иска разрешение. По тази причина мнозина възприемат Буш като вдъхновяващ лидер, а критиците у дома и по света реагират толкова остро срещу него.

На политическо ниво решението носи незабавни последствия. То дава аргументи на критиците, превърнали Гуантанамо в метафора на изпадналата в амок администрация. Законодателите пък ще трябва да преценят как да бъдат съдени заподозрените терористи, което едва ли е тема, с която някой би предпочел да се наеме месеци преди изборите.



Тъкмо това се опитваше да избегне Буш,



откакто реши да води неконвенционална война срещу невидимия враг след атентатите от 11 септември 2001 г. Той твърди, че в тази нова ера дадената от конституцията власт на президента е всичко, от което се нуждае, за да действа. С редки изключения - като решението на Върховния съд отпреди 2 г., което ограничи правата на администрацията да задържа заподозрени за неопределено време, законодателите и съдиите все отстъпваха пред Буш.

"Има хора в тази администрация, които вярват, че във време на война другите две власти имат ограничена или никаква роля", казва сенаторът републиканец Линдзи Греъм, който не приема философията на администрацията. Брус Фейн, бивш член на администрацията на Рейгън, коментира, че решението на Върховния съд възстановява баланса в администрацията. "Това решение казва: "Не, г-н президент, не е вярно, че ръцете ви са развързани и че може да не се подчинявате на закона и договорите. Ако искате това да се промени, трябва да попитате Конгреса. Идеята, че президентът е коронован, а не е избран и положил клетва за вярност, бе отхвърлена категорично."

Съюзниците на администрацията обаче са разтревожени, че ръцете на Буш сега може да бъдат вързани от решението, подписано от съдия Джон Пол Стивънс.

"Мнението на Стивънс е доста шокиращо заради липсата на каквато и да е дискусия по отношение на независимостта във властта на президента", казва Андрю Макбрайд, бивш представител на министерството на правосъдието, който се обяви публично в подкрепа на администрацията от името на бивши главни прокурори и военни юристи.



Буш встъпи в длъжност



с намерението за разширяване на изпълнителната власт още преди 11 септември, насърчаван отчасти от вицепрезидента Дик Чейни, който отдавна е убеден, че президентската власт неправомерно е ограничена след "Уотъргейт".

Решението за създаване на военни комитети, които да съдят вместо гражданските или военни съдилища заподозрени терористи, бе една от първите стъпки на администрацията след атаките на" Ал Кайда" във Вашингтон и Ню Йорк. Както бе описано преди дни в "Нюйоркър", указът за създаване на военни трибунали е подписан без консултации с тогавашния държавен секретар Колин Пауъл и след намесата на правния съветник на Чейни Дейвид Адингтън, който в момента е шеф на кабинета му.

Администрацията е водена от същия възглед за собствената си власт, когато отказва да прилага в определени ситуации Женевската конвенция, когато прилага крайни техники на разпити и когато създава тайни затвори на ЦРУ за заподозрени терористи в чужди страни. Дори само програмата на Агенцията за национална сигурност за следене на телефонните разговори и имейлите предизвика остри протести и критики в Конгреса.

Администрацията често отхвърляше критиките с аргумента, че главнокомандващият не бива да се колебае. "Администрацията на Буш успя много успешно да формулира това като дебат за патриотизма и страхливостта", казва преподавател в Дикинсън колидж, автор на "Новото имперско президентство". "А не става дума за това. Въпросът е дали, водейки война, оставаме верни на конституционните ценности", добавя той.