Много неща няма българското висше образование, но екзотика има. Границите между различните видове висши училища - университети, колежи, специализирани вуз, са почти на изчезване. Преподавателите намаляват, катедрите и факултетите се множат. Качеството се срива, с удобно оправдание - лошия входен материал.

И най-беглият поглед върху отпуснатия от държавата прием показва, че и тази година в университетските гнезда има достатъчно кукувичи яйца. За пореден път, за да няма скандали, но отвъд пределите на разума, държавната субсидия ще бъде накъсана на максимално малки парченца. Какво показват данните?

Парадоксално, но факт. Най-старото висше учебно заведение - Софийският университет, е на път да се нареди на края на опашката по области, в които готви специалисти, сравнен с аналогичните ВУЗ в страната - само 5. За сравнение Югозападният университет в Благоевград е със 7 - плюс "Здравеопазване" и "Изкуства". Откакто се нареди сред вузовете, които обучават в специалността "Актьорство за драматичен театър", Пловдивският университет също е пред СУ с 6 области. В 5 сфери на обучението работи Шуменският университет. На този фон амбицията на СУ да открие медицински факултет, въпреки наличието на медицински университет в София, е напълно разбираема.

Още по-абсурдна става картината при сравняването на отпуснатия прием за университети в един и същ град. Да вземем например Пловдив. Наличието на Техническия университет и технически колеж в града не е попречило на държавата да отпусне 20 места в направление "Комуникационна и компютърна техника" в Университета по хранителни технологии. 41 места са отпуснати в направление "Електротехника, електроника и автоматика". Това направление се предлага паралелно и от техническия университет, и от колежа в града.

Паралелно с Академията за музикално и танцово изкуство, бакалаври в специалност "Музика" приема и Пловдивският университет. Аграрният университет в града пък се е преборил за 150 места във факултета си по икономика, в който се предлага обучение по аграрна икономика и аграрен туризъм.

Подобна е картината и в София. Лесотехническият университет например е извоювал 35 места за факултета си по "Стопанско управление". Под това име са се преродили някогашните специалности "Мениджмънт в горското стопанство" и "Мениджмънт в горската промишленост".

15 специалисти по стопанско управление ще приеме през 2006-2007 г. и Минно-геоложкият университет. Тук специалността се предлага в рамките на "Минно-технологичния факултет".

Въобще направлението "Администрация и управление" е сред най-широко разпространените. Предлага се в почти всички висши училища, независимо дали са специализирани в тази област, като на изкушението не е издържал дори Техническият университет - София. За тази година на ТУ са му отпуснати 50 места за двете нетипични специалности "Публична администрация" и "Стопанско управление".

Сред плъзналите из много университети направления са и "Архитектура, строителство и геодезия" и "Обществени комуникации". В Минно-геоложкия университет се учи подземно строителство, специалност геодезия предлага и Шуменският университет. Журналисти или специалисти по връзки с обществеността се готвят в СУ, ЮЗУ, УНСС, Шуменския университет, Стопанска академия - Свищов, Великотърновския университет. Учители по физическо възпитание освен НСА готвят и Шуменският, както и Пловдивският университет.

Интересна светлина върху тази порочна практика на разрастване на университетите към нетипични за тях специалности би хвърлил обещаният от МОН анализ за преподавателите, които работят на много места. Набъбването на факултетите е свързано и с друг недъг на българското висше образование - размиването на разликите между бакалавърските и магистърските програми. Идеята е бакалавърската степен да дава широкопрофилна подготовка, а специализацията да става в рамките на магистратурата. В стремежа си да оправдаят съществуването на дисциплини, които са нетипични за тях, много университети ги префасонират към основната област и на практика размиват смисъла от двете степени. Такава например е специалността "Бизнес информатика" в УНСС.

Всеядността на вузовете и стремежът да се открият колкото се може повече специалности са довели до прелюбопитни различия и в приемните изпити. Тук принципът от кандидат-студентите да се иска предварително натрупано знание в точно определена дисциплина - химия и биология за медиците, история - за историците, е тотално размит.

Да започнем с изумителните примери. Университетът по хранителни технологии в Пловдив например е решил, че в специалността "Туризъм" може да се влиза по два начина - с изпити по математика и чужд език или с химия и чужд език. С химия или математика се влиза и в специалността "Кетъринг". Пловдивският университет пък е преценил, че за бъдещи психолози могат да учат и младежи, показали добри резултати на изпита по информатика. Другите възможности в ПУ за тази специалност са изпит по психология, чужд език, български или история.

Дори Софийският университет, който е сред вузовете с най-последователна политика при определянето на изпитите, има подобно недоразумение - за специалността "Философия". СУ приема философи с един от следните изпити - по философия, български език и литература, история, чужд език, математика, физика, химия, биология.

Големи разминавания има и при "гъвкавите" специалности, предлагани на много места. При туризма например изпитът по чужд език е задължителен почти навсякъде, но при втория изпит има големи различия. В СУ кандидатите имат само една опция - изпит по география, във ВТУ изборът е между икономика, география, математика, история, български език и българска литература, в Бургаския университет се предлагат само 2 възможности - математика или български. Подобна е картината и по "Стопанско управление".

Зад стремежа да се предлага голям избор прозира желание да се осигури максимален достъп до колкото се може повече предлагани от университета специалности, независимо дали между приемния изпит и съответната дисциплина има някаква връзка. Вярно, подобна политика е в улеснение на кандидат-студента, но влиза в пряко противоречие с претенциите на университетите за тежка селекция на входа. На този фон, без да засягаме въпроса за различните критерии при оценяването, предложението на ректора на Русенския университет доц. Марко Тодоров за въвеждане на централизирани общи изпити за отделните направления звучи съвсем на място.



Какви са перспективите?



Просветното министерство направи сериозна заявка да отстрани изкривяванията в определянето на приема за следващата година. МОН за първи път ще се опита да обвърже отпускането на места с количествени показатели като брой хабилитирани преподаватели към брой студенти, оценка от акредитация, усвояемост на местата и брой класирания и др.

Ако министерството не се поддаде на лобитата, това следва да сложи край на разпиляването на държавната поръчка по много звена. Още повече че вече са налице първите оценки за реалния капацитет на вузовете. Те показват, че университети с големи традиции и добра материална база имат капацитет да обучават далеч повече студенти от отпуснатото им от държавата и могат да поемат пращаните с компромис в други висши училища младежи. Тук традиционно се вади контрааргументът, че това може да ограничи географски достъпа до определени специалности и младежите ще трябва да пътуват. Той обаче е по-слаб от този за качеството и относително малката територия на страната.

Това е от значение и за друга тенденция - разширяването на достъпа до бакалавърски програми и очаквания конкурентен натиск от европейските вузове. Идеята е България да изпревари неминуемото покрай демографската криза нарастване на процента ученици, продължаващи във вуз, и да започне да приема повече студенти, включително и платено обучение. Разширяването на достъпа би било катастрофално за качеството, ако се направи по познатия досега начин. А под натиска на европейската конкуренция шанс ще имат само онези университети, които успеят да насочат силите си в това, в което са най-добри, включително в сферата на научните изследвания.

-----------------

Очаквайте специалното приложение "Просвета" отново през септември.