|
| Валери Димитров |
Според Закона за политическите партии (ЗПП) Сметната палата осъществява финансов контрол върху дейността на партиите и управлението на предоставеното им имущество. Валери Димитров обясни, че институцията може да извърши единствено проверка за валидността на партийните отчети, заверени от частни одиторски дружества. "Ние нямаме право да проверяваме, да разследваме, да изискваме обяснения, да поръчваме експертизи", добави той. Държавните одитори не могат да засичат разходи и приходи, затова по никакъв начин не могат да установят и да докажат дали има незаконно финансиране.
Пред "Сега" Димитров лансира идеята незаконното финансиране да бъде вкарано в Наказателния кодекс, като за него се предвиди дори затвор. Сега лидери на партии или лицата, отговарящи за финансовите им дела, подлежат само на глоба - от 200 до 2000 лв., ако нарушат изискванията за набиране и разход на средствата. Санкция от 1000 до 2000 лв. заплашва пък онези, които не представят списък на дарителите.
Димитров смята, че за борба с незаконното финансиране на партиите трябва да се създаде специален независим орган, който да има разследващи функции и да работи тясно със следствие, МВР и прокуратура. Според него органът не трябва да е към Сметната палата.
Шефът на палатата похвали приетия миналата година нов ЗПП, който поне отстранил партиите фантоми. Той припомни, че само 63 организации са подали отчети за приходи и разходи. Други 294 не са го направили и затова не могат да се явят на избори. Той сподели, че огромен брой партии били създадени като бизнес организации, за да се финансират от предоставените им държавни и общински обекти.
Шефът на парламентарната комисия за борба с корупцията Бойко Великов подкрепи идеята на колегата си Бойко Радоев да се позволи стопанска дейност на партиите, но при строги данъчни правила и без никакви облекчения. Великов не скри, че в политическата дейност преобладават анонимните дарения, независимо че по закон са забранени.
"Политическият живот в България е силно повлиян от корупцията", заяви Катя Христова, програмен директор на "Трансперънси интернешънъл" - България. Според международно изследване 70% от хората у нас смятат така. България се намира и в дъното на класацията по прозрачност на партийните финанси.
"Партиите скъсаха с хората и потърсиха алтернативни начини на финансиране", каза Катрин Уулърд, експерт на "Трансперънси интернешънъл", съорганизатор на конференцията заедно с парламентарната комисия за борба с корупцията. Според Уулърд политическите организации са престанали да се финансират от членски внос, защото нямат толкова членове. "Партиите сега търсят пари, за да си купуват медийно време", каза тя.
ЕС редовно критикува непрозрачното финансиране на партиите у нас. Според правилата на Съвета на Европа политическите сили трябва всяка година да публикуват списък с дарителите и сумите, получени от тях. У нас това не става. Преди няколко месеца кабинетът прие мерки към антикорупционната стратегия, според които до края на 2006 г. трябва да има нова промяна в закона за политическите партии. Тя ще задължи партиите публично да обявяват източниците си за финансиране.
---каре---
Според действащия ЗПП политическите партии не могат да получават средства от фирми с над 5% общинско или държавно участие. Гражданите не могат да даряват повече от 10 000 лв. на година, а компаниите - повече от 30 000 на година.
Партиите не могат да получават пари от изпълнители по договор за обществена поръчка, от юридически лица в процедура по приватизация, от организатори на хазартни игри, от религиозни институции. Абсолютно е забранено на политиците да прибират пари от чужди правителства, търговски дружества и организации с идеална цел.
"Политическият живот в България е силно повлиян от корупцията", заяви Катя Христова, програмен директор на "Трансперънси интернешънъл" - България. Според международно изследване 70% от хората у нас смятат така. България се намира и в дъното на класацията по прозрачност на партийните финанси.
"Партиите скъсаха с хората и потърсиха алтернативни начини на финансиране", каза Катрин Уулърд, експерт на "Трансперънси интернешънъл", съорганизатор на конференцията заедно с парламентарната комисия за борба с корупцията. Според Уулърд политическите организации са престанали да се финансират от членски внос, защото нямат толкова членове. "Партиите сега търсят пари, за да си купуват медийно време", каза тя.
ЕС редовно критикува непрозрачното финансиране на партиите у нас. Според правилата на Съвета на Европа политическите сили трябва всяка година да публикуват списък с дарителите и сумите, получени от тях. У нас това не става. Преди няколко месеца кабинетът прие мерки към антикорупционната стратегия, според които до края на 2006 г. трябва да има нова промяна в закона за политическите партии. Тя ще задължи партиите публично да обявяват източниците си за финансиране.
---каре---
Според действащия ЗПП политическите партии не могат да получават средства от фирми с над 5% общинско или държавно участие. Гражданите не могат да даряват повече от 10 000 лв. на година, а компаниите - повече от 30 000 на година.
Партиите не могат да получават пари от изпълнители по договор за обществена поръчка, от юридически лица в процедура по приватизация, от организатори на хазартни игри, от религиозни институции. Абсолютно е забранено на политиците да прибират пари от чужди правителства, търговски дружества и организации с идеална цел.
