|
| Отчайващо е, че стратегията на правителството с прогноза до 2012 г., не предвижда да се изчистят огромните проблеми в здравеопазването. |
В "Национална здравна стратегия 2007-2012 са изредени десетки мерки в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, но не са нищо повече от добри пожелания. Няма срокове, няма финансово планиране, няма анализ на ефекта.
Стратегията откроява като стратегически важен финансов въпрос изграждането на втория стълб на здравното осигуряване - доброволните фондове.
Но не отчита, че се клати първият стълб на здравното осигуряване - задължителните вноски към НЗОК. Изобщо не се държи сметка за безпаричието на българите, а директно се занимава с доброволните здравни вноски. Поради високото равнище на безработица в България към момента
около 1 млн. българи са без здравноосигурителни права
Не повече от 5% от населението може да си позволи да отделя средства за допълнително здравно осигуряване. В момента едва 1% от постъпленията в здравната система са от доброволни фондове.
Българската здравноосигурителна система уж почива на принципа на солидарността - т. е. всички плащат, а от събраните средства се ползват само болните в момента. Реалността обаче е друга. Солидарността е налице, докато се съберат парите, и изчезва, когато човек има нужда да се възползва от здравните услуги. Илюзиите се изпаряват още с прекрачването в кабинета на личния лекар. Първо е сурвакането с потребителска такса. После иде лимит за изследванията и направленията към специалист; ограниченията върху клиничните пътеки.
През последната петилетка едва 30% от българите се престрашават да потърсят помощта на личния си лекар, показва анализ на НСИ. Пак статистиката сочи, че останалите
70% не ползват здравни услуги
Което едва ли е съвсем така. По-скоро част от тези 70% директно отиват при специалистите, които им са необходими, и си плащат свободния прием.
Но така или иначе, тези хора са си платили вноските в здравната каса. Защо тогава останалите 30% не получават качествено здравеопазване? Къде потъват средствата?
Тук стигаме и до фундаменталния проблем - порочното разпределение на средствата в здравната система, което е изцяло в ущърб на пациента. Стратегията правилно посочва, че голямата част от ресурсите отиват за финансиране на болниците, а за извънболнична помощ и особено за профилактика на заболяванията пари почти не остават. Само че стратегията не казва как положението да се промени. Тя дълбокомъдро заключава, че това е предизвикателство, върху което трябва да се работи! Но как?
За 2006 г. от предвидените 1.997 млрд. лева за здравеопазване едва 110 млн. лв. са определени за първичната доболнична помощ - 5.5% от целия бюджет. А ако се добавят и парите за специализирана доболнична помощ и за диагностична дейност, паят на доболничната помощ става 13.6% от бюджета за здравеопазване.
За да работи добре, системата на здравеопазване трябва да стъпи върху стабилна основа. Тя се гради с достатъчен финансов ресурс. За съжаление ръстът на средствата за първична медицинска помощ през последните години е минимален и едва покрива официалния инфлационен индекс. За четири години - от 2003 г. до 2006 г., увеличението на бюджета е 6.2% (табл. 1). За сравнение през този период бюджетът за болнична помощ е нараснал с 300%, от 200 млн. лв. през 2003 г., до 800 млн. лв. през 2006 г. (табл. 2). (От 2006 г. бюджетът на болнична помощ включва и субсидиите, които в предишните години бяха в бюджета на здравното министерство*).
Липсата на достатъчно средства за доболнична помощ всъщност води до
раздуване на бюджета на болничната помощ
- много често хората се обръщат към своите джипита едва когато вече се налага да бъдат лекувани в болница.
Вместо да спасява вече поразени от болести пациенти, системата би трябвало да предотвратява достигането до това състояние.
Изследвания на Световната здравна организация показват, че качествената доболнична помощ и профилактиката спестяват минимум 20% от разходите в болничната помощ.
Ако националната здравна стратегия беше заложила механизъм за преструктуриране на финансирането на българското здравеопазване, разходите за болнична помощ биха спаднали поне със 160 млн. лв. годишно. Т.е. за периода, който стратегията обхваща - до 2012 г., могат да бъдат спестени близо 1 млрд. лв. Тяхното насочване към профилактика на заболеваемостта в България пък на свой ред би довело до още икономии в системата. В момента без особен ефект върху превенцията на заболявания текат 25 профилактични национални програми на стойност 18 млн. лв. Същевременно расте броят на първично инвалидизираните лица.
Вторият основен проблем - административният, отново е
удавен в добри пожелания
Става дума за обслужването и информирането на гражданите, за управлението на здравната администрация и болничните заведения, за борбата с корупцията и др. Предвижда се структурните фондове на ЕС да помагат за развитие на здравеопазването, но липсват приоритетните области, към които да бъдат насочени средствата. Т.е. стратегия за използването на един от ключовите източници за финансиране на родното здравеопазване липсва.
Въвеждането на електронно здравеопазване си остава на етап "ще". Тепърва ще се създава - забележете!, стратегия за въвеждане на съвременни информационни и комуникационни технологии в системата на здравеопазването. Излиза, че тепърва ще се разглежда и съгласува изработената в здравното ведомство стратегия за електронно здравеопазване от 15 март т. г. Такъв документ впрочем бе представен на обществото и връчен на МЗ от група неправителствени организации, работещи в тази сфера, още миналата година.
Изглежда, в Министерството на здравеопазването или живеят в изолация, или не уважават особено публично-частните партньорства в разработването на стратегии. Може да има и трета причина. Въвеждането на електронно здравеопазване до голяма степен означава
край на корупцията и рушветите,
които са постоянен спътник на здравната ни система. Очевидно целта е да се забави колкото се може по-дълго този процес, за да няма прозрачност.
Друг проблем е усъвършенстването на механизмите на заплащане в болниците. Странно е, че мерките са насочени единствено към повишаване на изискванията към общопрактикуващите лекари. Това е правилно, но далеч не е достатъчно. Липсва например финансовият контрол върху дейността на медицинския персонал. Всеки гражданин, на когото се е наложило да плаща за медицинска услуга, знае, че в повечето случаи не се издават касови бележки, а хвърчащи листчета. Често трябва да си платим допълнително за по-бързо обслужване, особено при плановите операции. Примерите са безброй.
Липсва и механизъм за административен контрол - например за опашките пред кабинетите. Лекарите често имат претрупан график поради липса на регламент. Стратегията обаче и тук не предлага решения на проблема. Няма и дума за механизъм за санкции, когато пациентът не е обслужен навреме. А това е един от критериите на ЕС в сферата на здравеопазването.
Стратегията немее и по въпроса за бюрокрацията
Например човек, който получи трайно увреждане, минава през десетки стъпки на освидетелстване и социално обслужване. Нормалното е пациентът да се яви само пред ТЕЛК, а нататък процедурата да си върви по административен път.
Какъв е пътят в момента - преглед и освидетелстване от ТЕЛК (ако лицето има повече от едно заболяване, има три вида ТЕЛК - за увреждания на опорно-двигателната система и вътрешни болести, за зрителни увреждания и за психични увреждания), заверка на свидетелството за инвалидност в общия регистър на ТЕЛК, подаване на документи в НОИ за инвалидна пенсия, вземане на писмо от НОИ за размера на пенсията, което да послужи пред социални грижи, общината и т.н. В стратегията няма ясен механизъм как това административно безумие да се подобри и да се спестят парите, времето и нервите на хората.
Основният извод е, че този документ с нищо няма да допринесе за подобряване и развитие на здравеопазването у нас. То страда хронично от СЛУ - "синдром на лошото управление", а лек срещу вирусите, които причиняват СЛУ, засега не е открит.
Табл. 1
| Година | Бюджет за доболнична помощ в лв. |
| 2003 | 103 500 |
| 2004 | 103 500 |
| 2005 | 107 200 |
| 2006 | 110 000 |
Табл. 2
| Година | Бюджет за болнична помощ в лв. |
| 2003 | 200 000 000* |
| 2004 | 245 105 200* |
| 2005 | 295 100 000* |
| 2006 | 800 000 000 |
