Силно впечатление ми направи един малък скандал от изминалата седмица. Малък, човешки, чак безинтересен за големите новинари. Направи ми впечатление поради прозаичната причина, че познавам единия от участниците в него. Става въпрос за скандал с концесия на малък плаж край Албена.
Случката е интересна със своята предистория. Преди около 10 години моят познат захвърли медицината, продаде апартамента си, ипотекира имоти на роднини и с парите започна бизнес. Започна от една будка в Студентски град на, общо взето, непопулярно място. То потръгна и след това той постепенно започна да реинвестира парите в ресторант, който изгради на същото място. Заедно с брат си стояха там денонощно и ресторантът потръгна доста добре. Прехвърли дейността и на морето. Построи идентичен ресторант край Албена, пак на непопулярно място. Но за кратко време го наложи поради доброто обслужване и конкурентни цени. Постепенно започна да се грижи и за плажа отпред, който не приличаше на нищо. От Добрич му даваха концесии от година на година (общо взето, го пържеха на огън), но той не се притесни да инвестира сериозни за него пари, за да е привлекателно и удобно за туристите. Това се нарича развиване на бизнеса.
Тази година, ей така, от нищото се появи нов концесионер. Областната управа не дава обяснения защо, няма мотиви, няма доводи.
Никаква прозрачност - заповед и криеница!
Новият собственик идва, наследява инвестираното, не иска да подпише приемателно-предавателен протокол, не желае да комуникира. Той просто взема едно прекрасно място, готово за експлоатиране. Както казва старият концесионер: "Няма лошо, но ако това е човек, който идва, за да инвестира и развива бизнеса. За мен ще е още по-добре, защото един силно развит плаж ще привлича още повече клиенти и за мен." Случаят обаче не е такъв. Общо взето, на всички ни е ясно какво се е случило. Не знам дали това е партиен протекционизъм, какъвто се среща навсякъде, независимо дали командва ДПС, какъвто е случаят, или друга партия. Резултатът е следният: бизнес активността на един човек е прецакана. За всички ни е ясно какво ще стане - конфликт на интереси, като начало. Онзи - назначеният, ще използва готовата база докато може и ще си тръгне. Какво да му пука, като няма да сложи и стотинка. Старият собственик вече търси справедливост в съда, в медиите, но му е ясно, че накрая ще бъде губещ, защото не може да се бори срещу държавата. Ще му пратят данъчни, ХЕИ, ще го заплашват, ще го смачкат.
Да, случаят е малък, но тази практика съществува в България. Това се е случвало и се случва постоянно и корените на злото са в потъналата в корупция държава.
Безкрайно много хора са се отказали да развиват какъвто и да е бизнес, защото не могат да се преборят с корупцията срещу тях. Още повече хора пък изобщо се спират на първата стъпка поради същата причина. Някой ще каже "така им се пада, мръсни капиталисти", но според мен това касае всеки от нас.
В концепцията за националната сигурност думата "икономика" се споменава около 30 пъти. Думата "армия" само веднъж, а "съд" едва няколко пъти, но по-малко от 5. В една държава, каквато е България, съставена от толкова общности, които лесно могат да станат антагонистични - религиозни и етнически, икономическият просперитет трябва да бъде особено важен в държавната политика, защото е
важен гарант за националната сигурност
Националната идея е също толкова важна, но без просперитет тя не може да бъде изградена и преследвана. Истински просперитет не може да бъде изграждан в условия на корупция, на партиен протекционизъм над определени фирми и личности, чрез убиване на конкурентното и равно начало (под равно имам предвид равни пред администрацията и законите).
"...успехът на американската икономика ни учи, че душата на пазарната икономика е непрекъснатото създаване на нови конкуренти. С усърден труд и предприемчивост американците успяват да отговорят на новите предизвикателства, които се появяват с всяка промяна на глобалната икономика. Те са в основата на икономическия прогрес на САЩ", писа британският финансов министър Гордън Браун в сп. "Нюзуик" преди време.
В родната Концепция за националната сигурност пък се казва, че "вътрешната стабилност в страната ще се задълбочава заедно със засилването на способността на изпълнителната и съдебната власт да се защитят гражданите, гражданското общество и държавата срещу беззаконието. От това зависи успехът на прехода към пазарна икономика и демокрация. Вътрешният ред и сигурност ще предотвратят криза на законността в България."
Корупцията е болест, по-опасна от тероризма дори, защото ражда именно беззаконие. Груповият или индивидуален тероризъм може да бъде овладян от една силна и справедлива държава. Точно обратното - слаба икономически държава може дори да създава условия за този феномен: етнически (когато един етнос държи всички политически и административни лостове и толерира своите за сметка на чуждите), икономически (поръчкови убийства на бизнесмени поради недобре работещо правосъдие). В крайна сметка общият знаменател е липсата на справедливост, каквато може да наложи само една правова, демократична държава, която не зависи от корупцията.
Корупцията убива възможността България да бъде конкурентна
на международния пазар, но още по-лошото е, че тя става проводник на международните престъпни групи у нас и това я поставя в критично състояние. В лекцията си за състоянието на националната ни сигурност президентът Георги Първанов (преди да стане кашата "Гоце") изтъкна, че "ненаказаната престъпност ерозира държавността, а може да отвори вратите за мощни международни престъпни интереси. Защото е ясно, че престъпните групировки няма да се задоволят с икономическо влияние. Те ще потърсят лостове, роля във формирането и осъществяването на политическата власт."
За съжаление, това вече се случва. Престъпните групировки контролират голям набор от лостове, включително и политически. Ако този процес приключи, държавата вече ще е доста болна и никога няма да може да се справи сама, дори и да бъде създаден, както предлага Първанов, независим орган за борба с корупцията. Поради една много проста причина: престъпността не е пропила само изпълнителната власт. Дори и да заловят с доказателства, че един политик е продал нещо на някого на безценица, как ще го вкарат в затвора, ако в съда няма такава воля. Корупцията все пак е джойн венчър. Тя не може да съществува на държавно ниво, ако в нея не са замесени всички власти.
Ако мощните престъпни интереси проникнат на държавно ниво, то тогава бъдете сигурни, че са готови и да тероризират страната, ако някой посегне към интересите им. Те ще шантажират с етническата карта, ще дискредитират всеки, който ги заплашва, дори ще взривяват, ако се наложи.
Разбира се, пътят за борба с корупцията е ясен за всички и точно политиците държат тази карта в ръцете си - не полицията, не съдебната власт, а именно политиците, чрез своята законодателна власт. Целите също са ясни: прозрачност, ясни критерии, равно начало, чиста конкуренция, липса на монопол.
В малкия, дребния случай, който касае много такива хора като онова момче от началото на статията, означава, че ако аз вдигна телефона и се обадя на областния управител и го попитам: "Добър ден, какви са критериите за отдаване на концесия и поради каква причина е избран този и онзи", той да ми отговори по точки така, че аз да нямам претенции срещу справедливото му решение. Още по-добре е, ако тази информация мога да я открия в интернет страницата на управата, без дори да се обаждам. Това обаче няма да се случи днес. Знаете ли защо? Сигурно знаете. И аз знам защо.
|
|