Убеждението, че по света шуртят буйни потоци мръсни и заразни пари, е почти безпочвено, установи австралийско-новозеландска група учени, цитирани от ЕйБиСи.

Те изследвали банкноти и монети предимно от малки магазини, кафенета, супермаркети, месарници. Лабораторният анализ на монетите показва съвсем малко бактерии - една-две клетки на квадратен сантиметър. Някои са направо стерилни. Възможно е медта и никелът, алуминият и бронзът да убиват много от бактериите. Банкнотите биват мааалко по-замърсени, при тях има по десетина клетки на сантиметър, но не е доказано, че те се предават на хората.

По този начин на практика се отрича необходимостта от пране на пари, тъй като те се оказват незамърсяеми и непатогенни.

Но медицината е доказала, че в полето на прилагането й към населението съществуват много патогенни парадокси, особено в мръсни времена като нашите. И повечето са пак от чисто парично естество. С малко пари почти нищичко не може да се направи за пациента; но пък с много пари е още по-лошо - предизвикват нездрави интереси и апетити. Някои фактори в здравеопазването дотолкова се увличат по паричните потоци, че го обръщат на мутро-медицина.

(Има напоследък и мутро-топлофикатори. Да, парите не миришат, не цапат, но парят! И това е медицински факт - вижте анамнезата на ТЕЦ-София.)

А захване ли се някой да гради болница с пари на съмнителни братовчеди, никога не се знае какво би казал чичо Умберто...