Гаргамел въздъхна тежко, затърси с поглед къде да седне и като не намери, изпита огромна тъга. Обичаше еднолично да взима съдбовни решения, но този път мисълта му изневери, запъна се в строшения крак на любимото му масивно кожено кресло и зарони сълзи по някогашната му твърда и хлъзгава дървесина. Остави я да хлипа коленичила и дръпна една теменужка от топнатия във вазата букет, поднесен му в ранни зори от благодарна и вярна самодива някъде из известните само нему тайни пътечки от дома до службата. Помириса я, поговори й, докато тя невярващо му се усмихваше в тъмносиньо, и извади досието й от джоба си. Размаха го пред смаяните й листа, готови да повехнат в своята невинност, и я сдъвка гневно. "Тази теменужка навремето е била синя стружка" - успокои той съвестта си и петна на облекчение избиха по вчера изпрания му панталон. Избра да се изтегне на тежкия диван, който би издържал и на необузданите ласки на двойка влюбени слонове по време на обедната почивка. На вратата се почука рязко два пъти и преди още да бе отворил уста да каже "Да", любопитството му се загнезди в шпионката и пълно с енергия задращи по стъкленото й око.

Генералът нахълта, пъхнал под мишница пълна каска с диви витошки ягоди. Със свободната си ръка бъркаше вътре, слагаше от тях в пастта си и тънки кървави дири се процеждаха от крайчеца на устните му към напиращата да погълне всичко наоколо гъста джунгла изпод квадратната му челюст. С огромна наслада, бавно и назидателно и невъзпитано плюеше дръжките им в слисаното лице насреща му.

-Ти си събирателен образ на злото! - чу се рев на прииждащо цунами, готвещо се да превърне партийната централа във воден свят.

- А ти пък да вземеш да си оправиш пародонтозата! - не му остана длъжен Гаргамел и с апломб поклати с глава. - Мдаа, какъв звяр си, щом могат да ти опадат зъбите дори от тези меки горски плодове, да речем?! - извади той една ягодка от каската и започна да я върти между пръстите си, да я гледа отблизо и да доразвива тезата си, използвайки теорията за цикличността на капиталовите пазари и връзката между пародонтозата и месечния цикъл.

Хапна я и кръв наля в очите му, а две малки цицинки на темето му започнаха да набъбват и дузина косми от излизаната му от секретарката прическа настръхнаха заплашително нагоре. Все още миришещият на пресен латекс таван се отдръпна и се набръчка като пергамент, криещ в гънките си древно предание.

- Шлиферът на Леонардо!* - промълвиха устните на Генерала и той вдигна призивно ръка.

Един от общинските съветници раболепно и с поклон внесе непрогледна като мисълта на депутат черна плащеница, изправи се и го загърна.

Фигурата на Генерала мигом се отпечата върху нея и той засия като гръмналата чернобилска централа.

- Пророчеството се сбъдна, Армагедон започва! - зашепнаха стените и насядаха по пода, готови за зрелища, забравили, че няма кой да крепи изпадналия в амок таван, който се срути и вдигна такъв прах в очите на хората, че те не видяха нищо от края на "Откровението".

Настана библейски конюнктивит.

---------

* Фразата е на реконтриста Ивайло Диманов, комуто авторът и "После" изказват благодарност.