Високо в планините на Северозападен Иран християнска археологическа експедиция откри скална формация, която според учените наподобява библейския Ноев ковчег.

Екипът откри скалите, оформени като лодка, над 4000 м височина в планината Сюлейман в иранската планинска верига Елбурз, съобщи nationalgeographic.com

"Скалата свръхестествено прилича на дърво", казва Робърт Корнюк, президент на Библейския институт за археология и проучвания в Колорадо - организацията, която стои зад експедицията. Снимките показват издадена скала с формата на нос на кораб, която според екипа наподобява вкаменено дърво, издигащо се от планинския масив.

"Отрязахме тънки частици от скалата и видяхме структурата на дърво", казва Корнюк. Той обаче признава, че ще е трудно да се докаже, че това е Ноевият ковчег. Но Корнюк е убеден, че скалната формация е била важно място за поклонение в миналото.

Археологът е открил и следи от древно светилище край издадената скала. "Не можем да твърдим със сигурност, че сме открили ковчега, но това тук изглежда като предмет, за който древните са говорели", допълва Корнюк.

Историята за Ноевия ковчег се разказва в трите главни световни религии - християнството, юдаизма и исляма. Книгата "Битие" описва всемирния потоп, създаден от Бог, за да унищожи живота на Земята. Но преди потопа Бог казал на Ной, един от най-ревностните му последователи, да построи ковчег, в който да вкара по две същества от всеки вид на Земята. След това заваляло и валяло в продължение на 40 дни и 40 нощи. След 7 месеца и 17 дни водите се отдръпнали и ковчегът останал на планината Арарат.

Повечето от библейските тълкуватели смятат, че става дума за Арарат в Източна Турция. Местоположението обаче не отговаря на описанието в "Битие" за движението на пасажерите от ковчега - пътуващи от изток, за да пристигнат в Месопотамия. Корнюк и екипът му смятат, че името Арарат е подвеждащо. "Библията ни дава посока според компаса и това не е посоката на Турция. Напротив, тя сочи директно към Иран", казва Корнюк.

Водейки се от "Битие" и други литературни източници, екипът отпътува за Иран през юли 2005 г. Те избират мястото, след като четат и записките на британския изследовател от XIX век А. Х. Макмахан. През 1894 г., след като се изкачва на Сюлейман, Макмахан пише в дневника си: "Според някои Ноевият ковчег е кацнал тук след потопа". Макмахан също говори за дървени фрагменти от светилище на върха на планината.

"Намерихме светилище и дървени фрагменти на височина от 4570 м, както беше описано от Макмахан", казва Корнюк. Въглеродният анализ показва, че дървените частици от мястото са на около 500 г. По-надолу в планината членовете на експедицията откриват подобната на корабен нос скала, която е дълга около 122 м.

Разбира се, не всички са убедени в тези твърдения. Кевин Пикъринг, геолог в Юнивърсити Колидж в Лондон, който специализира в седиментни скали, не смята, че подобните на кораб скали са вкаменено дърво.

"Снимките показват седиментни скали с метални петна, вероятно тънки легла на напоени със силикат пясъчни скали и глинести шисти, които вероятно са се наслоили в морска среда преди много време", каза той. Според него показаните мостри се свързват със земните процеси, благодарение на които скалите са се издигнали на днешната си височина.

Формата на кораб също може да бъде обяснена геоложки, казва британският геолог Йън Уест, който е проучвал седиментите в Близкия изток. "Иран е популярен със своите малки земни гънки, много от които са петролни образувания. Овалната им, подобна на кораб форма е класическа", казва той.

По същото време специалистът по древни дървени останки Мартин Бридж от Оксфорд се съмнява, че дървена структура би оцеляла толкова дълго, за да се вкамени при обикновени условия. Дървото ще оцелее хиляди години само ако е закопано в много влажна среда или пък на открито, но на изключително сухо място, казва той.

Тълкувателите на Библията смятат, че Ной е построил ковчега някъде между 6000 и 10 000 г. пр.н.е., което прави запазването му почти невъзможно. И дори ако дървото се е вкаменило, тук очевидно няма следи от направеното от ръката на Ной, смята Робърт Спайсър, геолог в Оупън Юнивърсити в Англия, който е специалист по вкаменяването. Това, което трябва да се документира в този случай, са запазени, направени от човешка ръка свръзки като скосявания, жлебове, канали, вклинени една в друга дъски, обяснява Спайсър.

Бридж посочва още, че не е възможно лодка да е плавала на 4000 м над морското равнище. "Ако вземете цялата вода в света накуп, стопите двете ледени шапки и всичките глетчери, все още водата няма да може да достигне близо до върха на планината", казва той.