:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,695,685
Активни 721
Страници 6,615
За един ден 1,302,066
Разтуха

Шумен е родното място на българския театър и бира

Ако искате да видите Шумен от птичи поглед, качете се на паметника Създатели на българската държава. Оттам 10-ият по големина град на България с близо 100 000 жители се вижда като на длан. Шуменци за по-кратко го наричат Паметник 1300 или само "паметника". Издигнат на 450 м над морското равнище, при ясно време се вижда от 30-50 километра.
Паметникът е един от стоте национални туристически обекта. Към него водят 1300 стъпала, които започват от центъра, от вратите на театър "Васил Друмев". Години наред горе се сключват бракове, а преди това младите ритуално изкачват стъпалата.
Паметникът е открит от Тодор Живков преди 25 г. - на 28 ноември 1981 г. - кулминация на честванията на 1300-годишнината на България. Гранитният му лъв тежи цели 1000 т. Царят на животните се е излегнал върху бетонова колона, висока колкото 17-етажен блок. Почти 80% от туристите, посетили Шумен, тръгват да разглеждат града от паметника. За шуменци пък наоколо е любимо място за разходки - бягат за здраве, карат велосипеди. За по-ленивите асфалтов път стига почти до нозете на лъва.
На шуменци може да се завижда за

чистия въздух в града

През 45-те години соцстроителство градът така и не успя да се вреди с химически или металургичен завод. Градът е обкръжен от няколко "зелени врати". Една от тях е природният парк Шуменско плато.
Общината се опитва да възстанови парка Кьошковете, но засега безуспешно поради липса на финансиране. Бизнесът обаче вече започна да променя района - след почти 15-годишна разруха бе възстановен старият ресторант "Кьошковете", който вече има и хотелска част. До него води алея, потънала в зеленина, която започва на края на града на метри от прочутата пивоварна "Шуменско пиво". Алеята води до чешмата с изворна вода, наречена Лъвчето. Според легендата, който отпие от водата и завърже парцалче на клонките над нея, ще се задоми в Шумен. Асфалтов път отвежда и до Шуменската крепост. Тя е просъществувала
повече от 3200 г.
Местността е била заселена още през VII в. пр.н.е. По-късно крепости тук издигали траки, римляни, византийци, турци. Днес средновековната крепост е експонирана като музей на открито. Тя е е много добре запазена. Ако имате късмет да попаднете там по време на традиционния карнавал на плодородието, който се провежда всяка четна година през септември, можете да станете участник в зрелищната възстановка на битката на Владислав Варненчик с османците. Т. г. Шумен за четвърти път ще бъде карнавален град от 29 септември до 1 октомври. Очаква се участниците да надхвърлят 3500 души. Групите са от цяла България и състави от Германия, Белгия, Румъния, Сърбия. По случай 25 г. от построяването на паметника Създатели на българската държава се подготвя светлинно-звуков спектакъл "От тук започва България". Участниците от шуменския клуб "Традиция" пък подготвят нови костюми и оръжия за възстановка на битката на Варненчик.
Версиите за името на Шумен са две. Първата е, че произхожда от името на цар Симеон Велики: Симеонис - Шимеонис - Шумен. Втората е, че идва от "шума" - силно залесено място с много гори. От основаването си до XV в. е бил разположен в района на Шуменската крепост. След кръстоносния поход на Варненчик през 1444 г. градът е разрушен и преместен на сегашното място в подножието на Илчов баир.
"От тук започва България"
е първият стих от химна на града. Наблизо са първите две столици нa българската държава - Плиска и Велики Преслав.
Половин дузина събития за първи път са се случили в Шумен. Тук се е родил българският театър - на 15 август 1856 г. в новосъздаденото читалище "Архангел Махаил" се играе побългарената комедия на Сава Доброплодни "Михал". На 11 май 1813 г. се състояло първото в България гражданско честване на Светите братя Кирил и Методий . През 1828 г. е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 г. - първото девическо класно училище и едно от първите три читалища в страната. През 1850 г. е основан първият български симфоничен оркестър. Тук са творили бележитите възрожденци Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Панайот Волов, Нанчо Попович, Илия Р. Блъсков. През 1882 г. започва строежът на първата бирена фабрика у нас, която слага началото на пивоварната индустрия у нас. Майстор е чехът Франц Милде. "Кабиюк" е първият български конезавод. Открит е от Митхад Паша през 1864. Днес тук туристите могат да видят единствения

музей на коня в България,

да пояздят елитни коне или да се повозят на конски впряг. Тук е и лятната резиденция на княз Александър Батенберг и Музеят на Съединението.
Шумен може би ще се превърне в българския Карлови Вари - само на 5 км от областния център се намира с. Мараш с прочутата лековита минерална вода, сравнявана с тази в прочутия чешки курорт. Тя помага при 16 заболявания, особено при травми и болежки в опорно-двигателния апарат. Преди време в двата открити басейна до извора са се лекували по 10 000 души годишно. Марашката вода бликна преди 30 години, но досега не се е намерил сериозен инвеститор, който да я разработи. Общината търси сериозен инвеститор, готов да вложи 10-15 млн. евро в модерен SPA център.
Томбул джамия
е един от символите на Делиормана. В региона мирно съжителстват хора от различни етноси и религии. Томбул джамия е най-голямата в България и е на второ място на Балканския полуостров след "Султан Селим" в Одрин. Тя е дело на неизвестен български майстор. Изградена е през 1744 г. от камък, пренесен от развалините на Плиска, Преслав и Шуменската крепост. Чудесната акустика е постигната чрез вграждането на глинени гърнета. Комплексът е разположен върху 1730 кв. м. Джамията е паметник на културата, молитвен дом и туристически обект. Тя е сред архитектурните паметници на Шумен.
Къщите музеи са на възрожденци и музиканти, свързали живота си с Шумен. През 1966 г. едноетажната къща, в която е живял Панайот Волов, е реставрирана и превърната в музей. В специална витрина е изложена пушката, с която е даден първият изстрел на въстанието в Панагюрище. Къщата-музей "Лайош Кошут" е открита на 1 ноември 1949 г. за 100-годишнината от идването на унгарските емигранти в Шумен, начело с Лайош Кошут. В нея е устроен музей на българо-унгарската дружба. Къщата "Добри Войников" е в дома, построен с негови лични средства през 1864 г. Експозицията е открита през 1976 г., лентата прерязал композиторът Панчо Владигеров. През 1983 г. в дома на известната музикална педагожка Павла Жекова е открита къща-музей на самия композитор. Сега е музей.
Градът през последните години стана център и на много спортни състезания. В околностите на "Кабиюк" ежегодно се провежда международен турнир по конен спорт. През септември върви републиканското първенство по мото делтапланери. През юли беше международното състезание по парапланеризъм.

2
3227
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
15 Юли 2006 14:53
Кого баламосвате с тези клакьорски статии? Населението на Шумен не е 100 000 души, както преди 15 години, а спадна до 70 000 и продължава да намалява. Кметът седесар се грижи само за центъра, а периферните квартали са оставени на произвола на съдбата и дивите кучета. Инвестиции няма, а питейната вода е отвратителен жабуняк. Една американка, която дойде на гости, каза, че ако в САЩ потече такава вода от чешмите, ще настъпи революция. Шуменци търпят като говеда.
15 Юли 2006 18:39
Пенкилерке,

Ти не беше ли онова момиченце с луничавия нос и конската опашка, която дръпнах на манифестацията за 24 май през 1952 г., а ти ме удари със знаменцето, на което пишеше: "Да превземем крепостта наука" (Й. В. Сталин)???
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД