Те не идват в Куба заради плажовете и тропическите красоти, които привличат повече от 2 милиона други туристи тук всяка година. Вместо това идват, за да прекарат ваканцията в работа в селата под прегарящото слънце, ядат ориз и боб и споделят стаята си без климатик с още седмина.

Те са т.нар. революционни туристи, които пристигат всяка година от около 50 страни за "пълно потапяне" в една от няколкото останали социалистически страни в света.

"Наричам го революционна ваканция. Посвещавам свободното си време на правенето на нещо конкретно за кубинската революция", разказва Карло Сарперо, 26-годишен продавач от Генуа, Италия, докато помага в ремонта на училище.

Куба ще приеме повече от 1200 чужди бригадири това лято в програмата зи са социално-политически туризъм. Правителството на Карибския остров не измерва резултатите от програмата с пари, а с политически ползи. Другият туризъм - този, който разчита на слънцето и плажовете, носи повече от 2,5 млрд. долара годишно.

"Голяма част от тези, които участват в бригадите, стават активисти в групите за солидарност с Куба в техните страни", казва Габриел Бенитез от Кубинския институт за приятелство с народите, който организира програмата. 21-дневен пакет, който включва настаняване в скромния лагер в Каймито, на запад от Хавана, струва 350 долара.

Бригадирите са предимно млади хора. Те се събуждат сутрин в 5:45 ч от звуците на песента "Гуантанамера". Към 7 ч. вече се катерят в каросериите на камиони от 70-те години и се отправят към селата, за да берат портокали, да чистят камъни от полетата със захарна тръстика, да ремонтират училища.

Шарлот Годбър казва, че би предпочела да работи в Куба като доброволка, отколкото просто да изпрати чек от Лондон. "Много по-важно е да предложим труда си, отколкото да дадем пари, тъй като това показва нашата солидарност, а и наистина опознаваме кубинците", казва 26-годишната дама, работеща като специалист по връзки с медиите.

Снимката на аржентинския герой Ернесто "Че" Гевара е навсякъде в Каймито - на тениски, шапки, татуиран на крайниците. След обед бригадирите се тръшват на червената земя в лагера, за да слушат за икономиката, политиката и обществото на Куба.

Революционният туризъм започва през 1969 г., когато 500 американци идват да режат захарна тръстика. Оттогава около 55 000 души от всички континенти са преминали през бригадите.

Около 50 американци от "Бригада Венсеремос" пристигнаха тази седмица в страната, предизвиквайки забраната за пътуване в Куба, наложена от САЩ. Повечето доброволци разбират за програмата чрез групите за солидарност с Куба. Други намират информацията в интернет. Всички те минават през подготвителни семинари и пътуват с визи за гости, а не като туристи.

Наскоро правителството започна опити да привлече младите европейци по време на летните им ваканции с надеждата така да повлияе на левите на Стария континент, сред които не всички симпатизират на президента Фидел Кастро. "По този начин революционните послания достигат до места, където не са могли преди", казва Бенитез.

Федерико Бечия, студент по политически науки от Амстердам, казва, че е искал да опознае Куба от "първа ръка". "Европейската преса казва, че Фидел е диктатор и нещата тук са ужасни. Исках да го видя със собствените си очи", казва той. "Тук можеш да видиш истината. Няма да вярвам на нищо, което медиите казват за Куба", добавя студентът, докато влачи камък от тръстиката.

Освен организиране на пътуванията Институтът за приятелство с народите полага усилия и за създаване на международна кампания за освобождаването на петима кубински агенти, арестувани в САЩ през 1998 г. В бригадирския лагер има копия от реклама, появила се в "Ню Йорк таймс", призоваваща за пускане на агентите, чиято цена от 55 000 долара е платена с помощи от движения за солидарност, каквито има в Германия, Канада, Испания, Великобритания и даже САЩ. Много от спонсорите са брали портокали и събирали камъни в тръстиковите полета в Каймито в някакъв етап от живота си.

(Ройтерс)