И днес в село Заселе, високо над Искъра, обичат да разказват "исторически" случай. По време на една от обиколките си в района патриархът на българската литература Иван Вазов срещнал човек, който го взел за скитник.

- Какъв сте, Ваша милост? - подозрително запитал местният.

- Поет - отвърнал Вазов.

- Поет, не поет, аз съм на Заселе кмет! - троснал се държавният чиновник и го арестувал. Чак в селото разбрал грешката си, извинил се, станали приятели.

Заселе е в Понор - една от няколкото планини, които образуват западния дял на Балкана. Тя се простира от Петроханския до Искърския пролом, между долините на реките Искър, Искрецка, Брезенска и Пробойница. Тук вали най-много дъжд в България и това е благоприятствало образуването на изключително разнообразни карстови форми, красиви пещери и пропасти, надупчили като решето терена. Оттук и името й Понор - така се нарича място, където се губи водата.

Понор планина е огромно плато, полегнало на югоизток, със средна надморска височина около 1200 м. Над нея се издигат 13 върха, най-висок сред които е Остругар, или Сърбеница - 1479 м. Те стърчат над цялата на пръв поглед безжизнена плоскост, а поне две-три от стените на каменните им пирамиди са отвесни. Имаш чувството, че си попаднал в непозната планета, лишена от човешко присъствие. Местното население нарича върховете могили, а отделените на голямо разстояние една от друга селски къщи, накатерени по стръмните склонове над р. Искър - "държавите".

Един от най-популярните и красиви маршрути в планината е от гара Бов до втория по височина водопад в България след Калоферското пръскало - Скакля. Той е на едноименната река, ляв приток на Искър. Скален венец обгръща като подкова водопада. Водата прави няколко големи скока през венеца, с обща височина около 100 м. Най-високият скок е 80 м.

Добре поддържаната пътека продължава зигзагообразно нагоре през скалния масив и за още 30-50 мин. се изкачва до горната част на Скакля. Точно там е с. Заселе. От пътеката се открива прекрасна гледка към Искърското дефиле, където минава трасето на откритата през 1898 г. жп линия. Всеки от местните жители може да ви покаже скалата Жилавия камък, от която Вазовият герой



дядо Йоцо гледал



със слепи разплакани очи първия влак по пролома, символ на нова България...

Между Своге и с. Лютиброд река Искър разсича дълбоко каменната снага на планината в красивия Искърски пролом, чиито скали, каньони и пещери Вазов обожествявал. Многократно възпявал величествената им природа в творчеството си. Най-красива е Лакатнишката част на пролома, само на 60 км от София. С пътнически влак от столицата за малко повече от час ще стигнете гара Лакатник. Още със слизането си ще усетите приликата й с чаровните жп гари из Алпите. Разположена е сред шеметни скални стени на кръстопът, откъдето пеша или с автобус можете да отидете до красивото с. Миланово, както и до с. Лакатник, което е на десетина километра над гарата.

Ако последвате натоварените с тежки раници алпинисти, ще стигнете Алпийска поляна. През въжения мост над реката отивате до ресторантче в основата на скалите. Встрани от него е изворът Житолюб, през който "излиза на земята" подземната река от прочутата Темна дупка, известна и като Лакатнишката пещера. Малко по-нагоре пътеката ви отвежда до входа й. Тя е една от най-интересните ни пещери и е четвърта по дължина - 6100 м. Нагоре пътеката преминава покрай Черната стена и Алпийска поляна. Тук поне на 250 м отвесно над водите на Искъра е алпийският заслон "Орлово гнездо", закрепен с клинове и стоманени въжета в скалата.

От гара Лакатник може да се прекоси и друг дял на Балкана - Голема планина. Лесно проходима, тя е между Искърския пролом, Ботевградската котловина, Ржана планина и Софийската планина. Черният път, който преминава почти през цялата й дължина, бил главната артерия, свързвала Видин с Цариград още в римско време. Дългото 45 км било на планината никъде не слиза под 1000 м. Най-високият й връх Чукава се извисява на 1589 м. Голема планина е лесно проходима, а в последно време е предпочитана и от колоездачите.

За около 3 часа пеша се изминават 14-те км от гара Лакатник до разположената на 1130 м хижа "Тръстеная". За не повече от час и половина от нея се стига до най-високия от близките върхове Издремец (1493 м) през красива гора. През клоните й "просветват" една след друга впечатляващи панорами.

От върха приятна пътека, дълга около 12 км, води за 2-3 часа до гара Бов. Във втората къща вляво след влизането в почти изоставената днес махала Данчовци над селото всяко лято Иван Вазов прекарвал



поне седмица в писане и скитане



От хижа "Тръстеная" по любимите пътища на поета край Искърския пролом можем да "навлезем" в съседната Ржана планина, през която някога са минали Ботевите четници, и да посетим прочутия осеновлашки манастир "Св. Богородица". Той вдъхновил Вазов за баладата "Клепалото бие". Манастирът е по-популярен като "Седемте престола" заради седемте параклиса на черквата. Подобно пространствено оформление няма да видим другаде в българските християнски култови паметници.

До "Седемте престола" може да се отиде и с автомобил от гара Елисейна през Искърското дефиле. Всяка вечер до съседното село Осеновлак има и автобус. Според преданието седем боляри създали седем красиви селища в близост до манастира - Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. Отдавна се спори дали манастирът е основан през ХI или през ХIV в. Легенди го свързват и с името на цар Петър Делян и въстанието му през 1040 г. срещу византийците. Разказва се, че неговият трети брат приел монашеското име Георги. При нахлуването на печенегите той отишъл при втория брат Дамян във Враца, където решили да построят "Седемте престола". Двамата станали първите манастирски ктитори. Някои твърдят, че самият Петър Делян завършил живота си тук и бил погребан в манастирската църква. Трета легенда разказва, че прочутият Вълчан войвода, син на осеновлашкия старейшина Деян Пандурина, бил овчар в селото. Възмутен от безчинствата на турците, Вълчан изоставил стадото и станал хайдутин - съратник на легендарния поп Мартин. Хайдутите пленили голямо имане, което заровили някъде в планината. Къде точно, никой не можел да каже, защото четата се пръснала и повечето хайдути били избити, но мечтата за откриването му и днес вдъхновява иманярите.

Няколко са и версиите за името на друго красиво село в Искърския пролом - Черепиш. От "череп", защото околността била осеяна с български черепи от последната битка на цар Иван Шишман, според едни, а според други, защото скалите приличали на черепи и пещерите били като дупки за очите. А според трети от "царепис", тъй като в околността може би била канцеларията на царя. Шегобийците казват, че местните обичали да подканят новопристигналите с думата "черпиш".

Този приказен и суров свят открива красотите си на пътуващите във влака през Искърското дефиле между два тунела само за няколко секунди. Дълбоки урви и високи скални венци крият красиви меандри на реката, по чиито брегове се гушат слънчеви поляни. Струва си да дойдете на еднодневен излет и да поскитате тук, на 90 км от София, за да видите местата, наричани от друг наш литературен колос - Алеко Константинов, "Българската Швейцария". Те са вдъхновили през 1899 г. Вазов да напише великолепния разказ



"Една българка"



и поетичния цикъл "Скитнишки песни". Знаменитият географ, пътешественик, художник и разузнавач Феликс Каниц (1829-1904) също бил пленен от красотата край Черепиш. Той описал в трудовете си целия район и го изрисувал в три гравюри.

Високо над селото е Ямата - страховитата карстова пропаст, където били хвърлени няколко предадени и заловени от турците Ботеви четници. След убийството на войводата им при близкия връх Вола други 12 четници, предвождани от Георги Апостолов, се спуснали към Рашов дол, близо до Черепишкия манастир. Пленили ги край една овчарска колиба и ги изклали на 3 юни 1976 г. Телата им били погребани тайно от смелата Мария Цоловска от с. Лютиброд. Според стари разкази отрязаните им глави пък тайно били закопани от монасите в параклиса до скалите край манастира.

В крепостта "Калето" и близката местност Коритененград (наречена така по името на старо селище на това място) се е водила последната голяма битка на



цар Иван Шишман с турците



Легенди разказват, че след поражението жезълът, царската корона и съкровището на царя били скрити в една пещера. Тук наистина има пещера, наречена Шишмановата, чийто под безброй пъти е прекопаван от иманярите, но без резултат. Иманярският ентусиазъм се подклажда и от разкази, че в друга пещера над манастира Ботев пък скрил архива, парите и знамето на четата си. Друга история пък описва как двама от четниците му, бягайки от турците, се скрили в случайно открита пещера, която била пълна със злато. Те закопали входа й, скрили го с чимове и храсти и избягали във Влашко. След Освобождението се върнали, но нищо не успели да намерят.

На няколко километра от Черепиш, през красива местност покрай скалните масиви "Прометей", "Афродита", "Орела" се отива до един уникален природен феномен при Лютиброд - "Ритлите". Това са изправени пластове от твърд скален материал, които са останали да стърчат над земята, прорязвайки цялата планина наоколо. През прокопания в тях тунел преминават влаковите линии. Височината им достига 50-60 м, а дебелината им е от 7 до 2 метра.

Черепишкият манастир "Успение Богородично" е възникнал през ХIV в. Някои изследователи приемат, че е съществувал през цялото Второ българско царство. Манастирът има бурна история и е бил истинска крепост на българщината, заради което неколкократно е бил опожаряван.