Напазарувах си и тръгнах да се прибирам. И добре, че съм плешив - иначе сигурно щеше да ми се изправи косата, като се качвам пеша до последния етаж на кооперацията.

Във входа обаче ме очакваше изненада - приветлив и якичък младеж.

- Аз съм асансьорен пиколо - представи се той. - Вие, драги господине, сте от най-редовните платци на нашето дружество и на мене ми е възложено да ви кача до вашия етаж! Бонус, така да се каже.

- Ама нашата кооперация няма асансьор - слисах се.

- Ще ви кача на ръце - усмихна се пиколото и докато се усетя, ме вдигна във въздуха.

Верно, че съм едно джезве кокали и имах-нямах в момента 50 кила барабар с дрехите, хляба, двете кисели млека, бучката сирене и трите доматчета, ама пиколото ме понесе като торнадо врабчово перце.

- Аз съм редовен платец във всяко отношение - смотолевих с известна гордост. - А вие, простете за любопитството, от кое дружество сте?

- Ха познайте, драги господине! - вземаше по две стъпала наведнъж пиколото.

- Ами сигурно от онова с най-високите сметки - рекох напосоки.

- Топло, топло, че даже горещо! - окуражи ме пиколото. Сетне спря за миг на една от площадките и ми нареди: - Бръкнете, драги господине, в малкото джобче на сакото ми и вземете картата, която е там!

Бръкнах и я взех.

- Това да не е някаква дебилна карта? - попитах, щото за първи път държах таквоз нещо.

- Дебитна! - осведоми ме пиколото и продължи с предишното темпо нагоре. - Понеже сме ви надвзели известни суми, сега ви връщаме част от тях. Обаче още ще ви превеждаме. Вие само ще теглите, драги господине.

- То аз цял живот само тегля... - смотолевих този път с известна скромност.

В този момент стигнахме последния етаж. Пиколото ме пусна внимателно и дълбоко ми се поклони.

- Още приятни изненади! - пожела ми и хукна надолу по стълбите.

Влязох си вкъщи. И се сащисах съвсем. Моят дом беше превърнат в луксозна баня.

Вляво - огромна перлена вана.

Вдясно - още по-огромно жакузи.

И ваната, и жакузито - пълни. Ама не само с вода.

Перлената ваната беше пълна с блондинки, а жакузито - с брюнетки.

И аз между тях като Буридановото магаре. Ха наляво, ха надясно - абе направо си мислех, че сънувам. Па като се подхлъзнах на римската мозайка, па като си халосах главата...

Събудих се със страшно главоболие. И ни вана, ни жакузи. За дебилна карта да не говорим.

Па се сетих, че трябва да купя това-онова. И тръгнах. А в пощенската кутия - изненада.

В поредната ми добре позната сметка имаше увита малка близалка.

Е, нали съм редовен платец, изкярих и аз някакъв бонус. Кофтито е, че съм диабетик.