В разгара на летния сезон наместо смях и веселба сума народ го избива на депресия. Тя ходи по хора и вестници, тормози и притиска човечеството. Маниакална история.

"Далчев депресира кандидат-студентите", съобщава "Телеграф" от местодепресирането - изпита по български език и литература в СУ. Било е наистина печално: "кандидатите масово посърнаха при обявяването на темата... Едва две-три усмивки се появиха по лицата в залата"... Дирейки положителното в тази мрачна картина, можем да пожелаем на неуспелите щурмоваци на знанието да се отдадат артистично на мъката си. В депресията има поезия - както са установили някои неразбрани от кандидатстуденцията автори.

"Как доц. Жечо стана доктор, а не акордеонист" е весело заглавие на нерадостен текст. От портретното описание на д-р Желязко Христов в "24 часа" научаваме, че стресът и депресията са професионална тръпка на синдикалиста. Дисертацията на доктора била за стреса сред лекари и учители. Сега изследва научно деформациите на машинисти, шофьори, миньори и металурзи. Общо взето, излиза, че всички превъртат по някое време и няма спасение: "Много рискове се поемат, оттам депресии и ерозия на семейните ценности", разсъждава докторът, пропускайки една професионална група, предразположена към депресии от всякакъв характер. В интервю за същия вестник актьорът Йосиф Сърчаджиев изповядва редица жалостни факти за себе си, професията, държавата. Оказва се, че едно и също явление разстройва и Сърчаджиев, и Желязко Христов - безогледното и безконтролно строителство по морето.

"Няма вече Синеморец - въздиша актьорът - сега там е пълно с бетон... Сега момчетата с вратовете... са направили големи къщи, мръсотия, тъпотия".

"Строителство, лукс - навсякъде, но къде са човешките неща!?" - още по-тежко въздиша синдикалистът няколко страници по-нататък.

Ех, живот... дори атомната ни централа диша морно: "АЕЦ се задъхва от климатиците" - пише в. "Стандарт".