С внука ми гледаме телевизия. Той е много отракан.
- Дядо - вика ми, - искаш ли да ти кажа една готина гатанка?
- Казвай, дядовото! Аз много обичам гатанки - усмихвам му се благо, понеже съм сто процента сигурен, че каквото и да ме пита, ще позная от раз.
- По какво го търсят серсема, дядо? - изстрелва от упор в мене печеният ми внук.
- Кого? - опитвам се да печеля време, понеже не ми се става за резил прекалено бързо.
- Серсема, дядо! По какво го търсят серсема?
Брей, ами сега? И отде ги знае тия турцизми... Мисля, сумтя, потя се, накрая се предавам:
- Не знам, дядовото, и представа си нямам по какво го търсят серсема.
А дядовото победоносно обявява:
- По джиесерсема бе, дядо, по джиесерсема!
Признавам си - затапи ме. И го погалвам по главицата. Май пак е ползвал гел... И пак поглеждам към телевизора.
Както става прекалено често, на екрана върви реклама. Някаква девойка, говорейки по такова, по джиесерсема си, се мярва зад стъклото на прозорец. Отрадно впечатление ми прави pvc дограмата. В този момент обаче един гадняр грабва камък и храс у прозореца!
- Тоя па защо счупи джама? - недоумявам аз.
- От завист, дядо - обяснява снизходително подрастващият, - от завист, че мацката говори по най-евтината тарифа.
- Каква евтина тарифа, бе? - пуля се. - Знаеш ли колко струва джамът на тая pvc дограма?
А на екрана - ново произшествие. Младеж излиза от луксозния си автомобил, говорейки по джиесерсема си. Обаче зад гърба му ръка с пирон - егати злосторничеството! - така яко драска по боята, че чак мен ме заболява...
- А! - съвсем съм ошашавен. - На тоя па защо му зяносват автомобила?
- Уффф, от завист, дядо - с досада повтаря малкото диване, - от завист, че пичът говори по най-евтината тарифа.
- Па тая тарифа много солено ще му излезе, дядовото - клатя глава. - Знаеш ли колко струва едно боядисване на такъв автомобил?
А дядовото се хили.
Не, наистина не мога да вдяна. Но и не ми се напряга да мисля, та махвам с ръка - мани ги, джиесерсемски работи.
|
|