Иу-у-у... пляс! Пешо се обърна и видя величествената язовирна стена. Иу-у-у... Той инстинктивно сви глава в раменете, както бе тренирал на военното обучение, но от уплах го направи толкова бързо, че тя му избута врата надолу, той изтласка дробове, те - стомаха, той - червата, а те... Пляс!!! За малко не го улучи. Някакви къдрави буци падаха отгоре, потапяха се под пяната на водата за секунда-две, после изплуваха и бавно, но упорито, като костенурчета на пясък, зашляпваха по течението. Пешо затърка очи, дръпна пердетата им встрани, избърса с петите на дланите си кондензата по зениците и успя да фокусира поглед. Това бяха мозъци - във всякакви форми и разфасовки. Те скачаха от ръба на язовирната стена право във водата. Оттам някои потрепваха с нервните си влакна и се изтласкваха като медузи, други плуваха, като правеха мексиканска вълна с гънките и подгъвите си, а трети просто се носеха по течението.
- Добри човече, помогни ми - помисли си Пешо. Не, не бяха неговите мисли, а мислите на заседнал в близката плитчина мозък.
- Добре, сега ще те освободя и ще те пусна по течението.
- Не, не по течението! Аз съм в обратната посока. Можеш ли да ме пренесеш отвъд стената? Благодаря! Не, не бъркай с пръсти в хипоталамуса ми и внимавай да не надраскаш менингите. Това, което виждаш, са мозъците, изтичащи навън. Е, преди бяха много повече. Стената, дето я построиха, е уж да ги задържа вътре, ама прави точно обратното - пречи на малцината желаещи като мен да се завърнат.
Пешо напъха доматите по джобовете и внимателно сложи мозъка в изпразнената торбичка. Премина стената и скоро стигна Сухата река. Вместо нежен ромон се чуваше сухият шуплест шепот на банкнотите. Пешо беше досетлив, това бяха парите, които изтичаха навън. Гребна с шепа, но те се процедиха през пръстите. В последния миг успя да щипне една банкнота.
Продължи Пешо нататък с мозък в торбичката, домати по джобовете и банкнота. Не след дълго срещна керван от къщи, офиси и цели сгради. Те пристъпваха тежко на основите си, влачейки пръст, корени, та дори и цели градинки.
- Ей, вие! Накъде? - завика Пешо.
- При новите си господари - отвърнаха му те.
Казаха и още нещо, но Пешо не разбра, защото чу страхотен гръм. Усети как се подмокря. "Дано да са доматите", помисли си той, гледайки вцепенен как планината бавно се надига, изтръсква със специфичното движение на мокро куче туристите и вилите от снагата си и поема на югоизток.
- Ти пък накъде! - възмути се Пешо и се опита да я дръпне за полите, но успя да загребе само малко пръст.
- При Мохамед - отекна ехото.
И стоеше Пешо невярващ. Всичко се изнасяше. Дори Историята издърпа настоящето изпод краката му, от което той падна подкосен, после сгъна датите си по ръбовете, поръси ги с нафталин, сложи ги във вързоп и хоп, на гърба.
Пешо се огледа - беше сам насред нищото. Заплака отчаян. В този момент усети дъх на черешово мляко. До него незнайно как се беше настанила Неволята и си оправяше педикюра.
- Стига се превзема - смъмри го тя. - Имаш си всичко: мозък, пари, шепа пръст, семе... май предимно доматено. Започни всичко отначало. На чисто. Създай своя Рай.
- А жена, жена откъде?
- Не се кахъри. Вече има "съгласие по подразбиране" за даряване на органи, включително и ребра. Така че, като му дойде времето... Ох, че се оплесках! Имаш ли памуче?
Ей, Павле, ама то цял Апокалипсис, авторе!
Обаче пък го изчетох таман три пъти и не исках да свършва.
Направи ми впечатление накрая, че си заместил Надеждата с Неволята.
Нали Надеждата си тръгва последна?
Защото Неволята, колкото и да я викаш, не идва да ти извади каруцата от калта, явно тая е по-отзивчива и разбрана, покрай гледания маникюр ще да е.
Браво,
ти си истинско чудо!
, педикюр.
/прави паралел между Неволята и Надеждата, и замества едното с другото; д-р Перемянов / 
/ прави връзка с друг колоритен наш представител / 
/; останалите просто се оставят безрезервно в ръцете на автора, чиито въображение и талант изумяват отново цялата аудитория. Ногу нестандартна работа! Пфу, аз пък изпаднах в едни нестандартни разсъждения, чак се чудя сама на себе си. Стоп! 
Иначе, относно Павел, не става ли ясно, че си вдигам двете ръце?!? 
Така е друго.. 
Наздраве! 
Сритай го, без да се притесняваш! 
