Преди малко повече от месец Дунавът бе на път да залее половината България, а сега се е дръпнал като попарен - рибата я ядели котките, пише "Труд", пък според "Монитор" реката спадала с цели 30 сантиметра дневно.

Така и с Македония - ту големи дружби помежду ни, когато "я признаа државата от София", ту пищеж и докачуванье сега, когато Ивайло Калфин заяви, че не на всички простотии от Скопие можем да замижим. Примерно тази, че в Македония до 1992 действаше Закон за македонската национална чест. Според който всеки идентифицирал се като българин беше престъпник и го заплашваше затвор до 5 г. В главите явно действа и досега, щото маке-медиите луднаха срещу Любчо Георгиевски, а не срещу политиците си със сръбско, австралийско, американско или друго гражданство.

Както го е казал дядо Вазов, в Македония е по-лесно да се пишеш "кюрд, сириец, лапонец, негър, циганин, индиец", нежели българин.

В "Стандарт" е осветлил въпроса Божидар Димитров. Македонизмът според него е дело на Стоян Новакович от края на XIX век. В обосновките към доктрината си човекът ясно го е казал: "Не успяхме българите в Македония да превърнем в сърби и всякакви бъдещи усилия в тази посока са осъдени на неуспех. Тогава да опитаме да ги откъснем от българите, като им внушим, че те са отделен народ със своя собствена история, различна от българската".

По този повод хубав ден за българската демокрация е настъпил в "Труд". Там бившият ни посланик в Скопие, литкритикът Александър Йорданов, хвали министър Ивайло Калфин, като нарича изявлението му по македонския въпрос достойно. А по-долу разказва как когато в парламента в Скопие президентът ни Георги Първанов произнесъл реч, внушил ужас на чиновниците, защото никой от депутатите не поставил слушалки и не искал да слуша превода...

Ха тъй, Сашо! Енергийната мафия ще падне, Дунавът ще се вдигне, а посланици все ще трябват.