Катерицата и лъвът се срещнали в гората. Лъвът изревал:
- Знаеш ли, катеричке рунтавелке, колко са ми омръзнали моите лъвици? Не ща да ги погледна повече, изгубил съм всякакъв апетит към тях. Но като те видях теб, желанието ми се възвърна, ти си ей тоя светъл лъч, който се прокрадва сред шубраците и прави зайчета върху рано падналите листа. Загладнял съм за чужда мръвка.
- Чакай, бе, лъвчо, как тъй ще ме ядеш, та аз съм голяма колкото топката вълна на крайчеца на опашката ти, голяма съм колкото... твоята представа що е квантова физика. Ще избягам между редките ти зъби, докато се опитваш да ме сдъвчеш - приплакала тя.
- Ама аз няма да те ям, а само ще се позабавляваме на онази пенсионерска пейка - кимнал лъвът към близката странична алея.
- Ауу, какви ги приказваш, лъвчо - властелине на животните? - и алена руменина избила по влажната й симпатична черна муцунка. - После как ще обясня на моя мъж откъде са се нароили тези малки лъвчета-катерачи, които скачат по дърветата и го замерят с желъди? Ще ме заподозре в изневяра и ще ме изгони от хралупата. Ще се скитам немита-недрага, да можех поне да си топна рунтавелката в отнетото джакузи на "Топлофикация", бившият й шеф много си падаше по нея. Мустаците му не бяха негови, но затова пък истинскиии - зацвърчала катерицата и доволно погалила гъстия пух под опашката си. - Но мъж ми не разбра.
- Не се притеснявай, познавам един доктор - д-р Сфирков. Той никому не отказва, ще измисли нещо и за нас - отвърнал лъвът.
Отишли при доктора.
- Чичо докторе, идваме при теб за помощ - смутолевил лъвът. - Ние с катерицата много се обичаме, ама се чудим как да си направим катерички.
- Катерички ли? Че как между лъв и катерица ще се получат катерички? Вие сте видово толкоз съвместими, колкото загорял пандизчия и дамски ботуш.
- Ние затова идваме, искаме катерички, та никой да не ни заподозре. Аз съм лесен - цар съм на животните и авторитетът ми е неоспорим. И зелки да натворя, никой не би посмял да ме посочи с пръст. Ама ето на тази малка горска красавица, на която деколтето ще се пръсне от напрежение, това може да й коства семейството. Няма ли някаква модерна терапия, която да превърне малките лъвчета в катерички?
- В древните времена не е имало притеснения, хората са се сношавали спокойно с коне и бикове и не са имали раздори в семействата. Така са се родили митовете за кентаври и минотаври. И легендата за черния козел, от чийто рог извирало най-хубавото уиски, щото бил правен на пияна глава. После в ерата на интернет-общуването и чата живите контакти оредели и легендите останали в пожълтелите папироси. Медицината измислила противочатъчни, които да откъснат хората от компютрите и да продължат митичните популации, но всуе... А бе, лъвчо, сетих се нещо - възкликнал радостно докторът. - Що не ползваш презерватив, бе, така съвсем никой няма да се усъмни? А и сега СПИН има, луда крава, птичи грип, не знаеш какво можеш да си докараш. Ще вземат да ни отложат за ЕС. Ще ти дам мойта резервна гума.
- Ооо, чичо докторе, аз съм цар на животните и мога само от старост да умра. Ама съм малко необуздан в любовта и на другия ден вестниците ще осъмнат със заглавия - "В Борисовата градина бракониери газят катерица с високопроходими джипове".
- Ами ето, значи и пресата нищо няма да надуши! - потрил ръце доктор Сфирков, съзаклятнически потупал лъва по буйната грива и с готовност отворил багажника на старата си жигула.
