:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,675,554
Активни 727
Страници 18,119
За един ден 1,302,066
Реконтра

Не шофьор, а жена!

Катаджията даде знак на водача да намали и отбие встрани.

- Старши сержант Малчев! Ако обичате, документите за проверка!

Водачът се оказа жена. Хубава млада жена, която попита с глас на дете, донесло вкъщи първата двойка:

- Защо са ви документите?

- Ами защото нарушихте правилата за улично движение.

- Така ли? И кой ви го каза?

- Сам видях. Дайте си документите!

- Откъде накъде ще си дам документите на съвсем непознат човек!

- Работя в КАТ от петнайсет години и имам право да проверявам шофьорските документи...

- А аз откъде да знам, че работите в КАТ?

- Не виждате ли униформата ми?

- И какво от това? Знаете ли колко много случаи има напоследък с престъпници, които се преобличат като полицаи и изнудват честните граждани? Вчера четох във вестника за един мошеник от Силист..., не от Симитли май беше...

- Не ме занимавайте с глупости, ами си дайте документите!

- Опитвам се да ви обясня, че не мога да имам доверие единствено на вашата униформа.

- Добре, ето ви служебната ми карта.

- Да... Я да видим? Значи вие сте лицето Петър Марчев?

- Малчев.

- Интересно. Във вашата карта пише Марчев. Освен ако не е фалшифицирана.

- Моля ви се, как ще е фалшифицирана, чувате ли се какво говорите...

- Защо да не е възможно. Гледали ли сте "Умирай трудно" три? Там един престъпник извади карта на агент от ФБР, но Брус Уилис е печен и веднага му тресна едно кроше, ей така...

- Не, не, стойте! Не ми показвайте, гледал съм филма...

- Тогава защо твърдите, че е невъзможно картата да е фалшива?

- Но аз наистина съм Малчев. Тази буква, която е малко изтрита и ви се струва "р", всъщност е "л".

- Трябва да проверим тая работа, господин полицай. Ето, вижте и снимката. Мъжът на нея е къде-къде по-хубав. И по-млад...

- Сложих стара снимка, защото нямах нови. Но съм си аз, честна дума!

- Я си свалете фуражката... Изправете се. Обърнете лицето малко вдясно. А така! Да... Действително има нещо общо. Казвате, че снимката е стара. Но тези бенки ги няма там.

- Бенките ги получих миналата година. Изгорях на плажа. Имам и по гърба, ето вижте, ако не вярвате!

- Добре, спрете да се събличате, вярвам ви. Как така сте изгорял на плажа?

- Ами отидох на нудисткия плаж и...

- Откога полицията ходи на нудистки плажове? Шефът ви знае ли?

- Моля ви се, защо трябва да знае...

- И какво се случи на плажа?

- Ами загледах се в една блондинка и съм задрямал.

- Заспал сте, докато гледате гола блондинка?

- Да, предния ден бях нощна смяна и много ми се спеше.

- Трябва да се провери всичко това... Може и да ме лъжете, господин, как ви беше името?

- Малчев. Моля ви, върнете ми картата и освободете движението. Вижте какво задръстване стана.

- Че да не би аз да съм ви спирала. Вие сте виновен за задръстването. Спирате с повод и без повод непознати дами и ги сваляте направо на улицата. При това в работно време. Не ви ли е неудобно?

- Моля ви! Изнервяте ме. Спрете, за Бога!

- Браво бе, неврастеник при това. В тая полиция почнаха да назначават куцо и сакато. Господи, на кого сме поверили националната сигурност...

Полицаят рухна на паважа.

След два месеца се пооправи, след три - проговори отново. Половин година по-късно тръгна пак на работа, но никога повече не спря автомобил, управляван от жена!
59
3155
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
59
 Видими 
09 Август 2006 23:59
>>><<<
Че кой го кара да спира Исяко това диване, още малко и сме щели да имаме двама полицаи...с тези пъпки и бенки...
10 Август 2006 01:17
Ей, изкарахте ме най-голямата мъжемразка на света и под него. Имам "Мраз", но в него не съхранявам мъже или каквото там остане.



а-нежен-а
/на всички скатаджии/


Тя е като дъх във мъжките гърди
Тя е ритъма на биещо сърце
Спреш ли я за миг дори
Спираш да живейш и ти.
10 Август 2006 08:57
Не шофьора, жена!
10 Август 2006 09:07
Оооо, да, днес ще е Благодатният четвъртък. Ивайло Диманов го е написал много хубаво.
И Исяко е написала нещо чудесно, само малко смъртоносно.
Но описаната дама не е Исяко, а КОСТАДИНКА ИВАНОВА. Тя скоро разказа подобен случай за себе си.
10 Август 2006 09:49
Горкият ! Дълго ще му държи влага......


10 Август 2006 09:51


Хотелската стая пустееше след като трите агентки я бяха напуснали така внезапно през прозореца. Изящното тюлено перде се полюляваше на бриза и по него като диамантчета блестяха водните капки, изплискани от трите скока. Вратата тихо потракваше от течението. Откъм коридора се чу шум от тътрене и суркане, усилен многократно от изящните венециански мозайки, вратата се отвори с ритник и в рамката на касата се показа изпотения Цеко, а зад него се виждаше петокраката масичка, която явно бе произвела странните коридорски шумове. С още пот и няколко грухтящи псувни Цеко успя да я вкара в стаята с незначителни олющвания и я ситуира под прозореца. После същото се повтори и с дивана, на който Цеко се строполи обезсилен. Въздъхна уморено и изтри потта, шуртяща по полегатото му чело към малките свински очички. Копитата го боляха, бяха се подбили от обикалянето около крилатите лъвове, които сеньора Вкафетова упорито бе настоявала да им покаже до един. С куцукане излезе пак в коридора и се върна с тавичка, която сложи централно на масата. Огледа доволно аранжимента. Беше изпълнил съвсем точно указанията от ес-ем-ес-а, получен на телефона на генерала: “Карагьоз обнаружен в отеле. Готовте...сь”. Цеко примлясна в очакване. В свинефермата го бяха захранили с рибно брашно и сега с нетърпение очакваше оригинала. Обхвана го приятна нега...
Но вратата отново се отвори с размах и Цеко стреснато се опули. В стаята влезе Етанолий, хванал подръка Наташа, все още с басмяната си рокличка от пиано-бара, след тях вървеше Сърбила с бебе на ръце, следваха три непознати за Цеко жени с приятно прилепнали мокри роклички. Процесията завършваше Ганьо, свел поглед малко под кръста на непознатите. Етанолий седна на дивана до Цеко и внимателно оправи ръбовете на генералските си панталони, но ефектът бе бързо развален от Наташа, която фамилиарно се настани в скута му. Сърбила уви бебето в една хотелска хавлия и го положи майчински в предните крака на Цеко. Бебето загука, а Цеко го погъделичка с копито по коремчето. Трите девойки се заеха да изцеждат водата от косите си.
Етанолий авторитетно се покашля, за да привлече вниманието:
- Събрали сме се тук за важна мисия...
- Да, да, всички сте поканени на сватбата, разбира се – нетърпеливо го прекъсна Сърбила и продължи да намества на главата си импровизираното було, направено от една касинка и банската завеса.
- Не, не, тук сме да тестваме питона на генерала – прекъсна я Маша – нали това ни каза президента, момичета? – обърна се тя към Даша и Бомбаша
- Толя, ты чего?! – Наташа стрелна генерала с ревнив поглед и бицепсите й предупредително се издуха.
Възползвал се от суматохата, Ганьо понечи тихичко да се измъкне през вратата, но тя пак се отвори и през нея нахълта рошав, брадат и запотен мъж, размахал супена лъжица. Единствено генералът успя да долови в него смътна прилика с агентурната снимка от досието на известния варнецианец Джовани Карагьозо, под прикритие поет.
- Искам моята Гичка!!! – патетично извика агент-поетът и кръвнишки огледа вцепенената от изненада група.
10 Август 2006 11:01
Ние, читателите на подчертанието, скромно чакаме продължението на сагата. Не смеем дори и да се подсрижем, за да не пропуснем нещо.


(снимка: натиснете тук)



Bai Car, АлБли, Гичка, и останалите сагогенератори, де сте бе?!?!
10 Август 2006 11:15
>>> <<<
10 Август 2006 11:30
Отгоре , добре!
Я, да видим отдолу...иотдолу добре ...рано е още споредмен...
10 Август 2006 12:20
Петър Марчев от Казанлък требе да почерпи! Станал е литературен херой на Джани Ди Мани!

10 Август 2006 12:47
Чааакаме, чаакаме и на моменти похъркваме: (снимка: натиснете тук)
10 Август 2006 13:29
Eбису, много работа ми се отвори тази сутрин, но специално за теб:
- Искам моята Гичка!!! – патетично извика агент-поетът и кръвнишки огледа вцепенената от изненада група.Всички се заозъртаха трескаво за Гичка, но последната липсваше. Къде всъщност се беше попиляла русата нимфа с огромните бомби? Никой не беше забелязал отсътствието й и сега настана истинска паника. Сърбила беше най-разтревожена да не се е случило нещо лошо с Гичка в огромната и страшна джунгла. Тя заповеднически прикани всички присъстващи да търсят момата и сама се суетеше около тях, ръкомахайки нервно с ръце. Ганьо видя в новото оживление най-сгоден момент за бягство, промуши се незабелязано през ниския страничен прозорец и се потъна в растителността.
Останалите излязаха навън и се пръснаха в различни посоки. Най-чевръст в търсенето се оказа агентът-поет, който с огромната си лъжица косеше буйната растителност пред пътя си и накрая излезе на брега на реката. Той пусна дългите фарове и съзря в далечината, по продължението на речната ивица Гичка, която беше приседнала кротко на брега и унило държеше главата в ръце. Поетът се ухили широко и профучавайки като стара бриджка стигна за секунди до жената. Падна на колене пред нея и тържествено и рече:
- Ще те гризна кат сърмичка, моя малка сладка Гичка!
Гичка изправи изненадано взор към поета и руменина изби по страните й. Все пак някой я обичаше. Тя бързо забрави отчаянието и ревността си към Енатолий, който я беше изоставил и пред всички засвидетелстваше любовни чувства към рускинята Наташа, и възнагради писателя със най-съблазнителната си усмивка. Онзи изви като вълк, завъртя очи като развалена играчка и се завъртя няколко пъти около оста си. След това бръкна в джоба си и извади един буркан с мед и го даде на Гичка като подарък.


Редактирано от - Гичка Граматикова на 10/08/2006 г/ 13:33:46

10 Август 2006 13:36
О-о-о Вече мога спокойно да се оттегля


Само доуточнение относно един детайл. Около коя ос се е завъртял? Надлъжната или напречната?
10 Август 2006 13:39
И още един детайл иска уточнение Е-О сан. Чия глава е държала Гичка в ръцете си?
Всъщност младия водопроводчик бе заснел съвсем друга сценка с камерата си. Ето какво излъчиха същата вечер по Spice Platinum:
- Искам моята Гичка!!! – патетично извика агент-поетът и кръвнишки огледа вцепенената от изненада група.

- Чао, Джовани. Радвам се да те видя - поздрави го радостно генерала. После весело се провикна. - Гичее, имаш гости.
Всички се огледаха смутено. Джовани измъкна отнякъде един лаптоп, отвори го. От там изпадна един карагьоз и се замятка на пода.
- Гиииичеее! Не крий се ти от мен момиче, да ме посрещнеш бързо тичай! Ела да видиш къв съм пич, приготвил съм ти цял теглич! - изрецитира възторжено поета и втори карагьоз шльопна на венецианската мозайка.
Цеко Свинското бавно се примъкна по-близо до поета и небрежно затисна единия карагьоз с копито. Опита се да затисне и другия, но се подхлъзна тежко се пльосна на пода. В настъпилата суматоха, незнайно как, и двата карагьоза изхвърчаха през прозореца и самодоволно цопнаха в канала.
- Наскоро си смених маркуча, на новия сега ще те набуча - поредния карагьоз се мяткаше обезумял на пода.
Ганьо реши да се възползва от момента и заотстъпва заднешком към вратата. Там, обаче го чакаше Сърбила, която го погледна влюбено, усмихна се мило и затвори вратата. Тя му връчи бебето и се приближи към Етанолий.
- Шефе, последно видях Гичка на яхтата на Ацетония. После не съм ги виждала - прошепна му тихо тя. - А, струва ми се, че всички реликви бяха при нея.
- Какво! - извика стреснато генерала. - Гичка е изчезнала с реликвите!
Всички се втурнаха към прозореца и погледнаха към малкия кей, до който преди малко се полюшваше яхтата на сеньора Вкафетова. Кея беше празен.
Само Цеко нехаеше за изчезналата Гичка. Той упорито се опитваше да улови поредния карагьоз изпаднал от лаптопа на Джовани. Точно щеше да прикове нещастния рибок с копито и покрай него мина Бомбаша, наведе се, взе карагьоза и пред изумения му поглед го изхвърли през прозореца.
- Мразя карагьоза - промърмори тихо девойката.
"Мразя Бомбаша" - помисли си Цеко и се намръщи.

Редактирано от - Bai Car на 10/08/2006 г/ 13:46:30

10 Август 2006 13:49
Старши сержант ...
Дееба келеша - менте е!
10 Август 2006 13:53
Е, не, Бай Кар!
Ще умра от хилеж
10 Август 2006 14:25
Eли, бай Кар, мойта импровизация далеч не е толкова професионална колкото са вашите; пък и тя бе набързо скалъпена от мен, за да не страда Ебису сан; Царе сте вие, и двамата, опса, и тримата - заедно с Алексей! Аз само припявам от време на време; ; нищо особено.
10 Август 2006 14:27
Благодаря, Ели .
Като чуе такива отзиви, всеки самозван автор, като мен, може самодоволно да се надуе кат балон .
10 Август 2006 14:34

Но къде всъщност беше Гичка?
Докато всички заничаха през прозореца и се мъчеха да открият яхтата на сеньора Вкафетова, Гичка се прокрадна тихо в служебния офис на етажа и потри доволно ръце. Беше успяла да ги измами. Измъкна реликвите от бикините си и се огледа за подходящо скривалище. Повдигна купчините сгънати кърпи и чаршафи, но се намръщи неодобрително. Разрови сапунчетата и рулата тоалетна хартия, но и там не й се стори достатъчно благонадеждно. Погледът й се спря на малка кушетка, сложена за отдих на камериерките. Отдолу зееше тесен процеп, в който се вихреха няколко валма мъх и косми. Явно хигиената не беше на нужното ниво. Мястото й се видя подходящо и тя се наведе. Докато опипваше дълбочината на скривалището, по коридора се разнесе тракане на посуда и до обонянието й достигна миризма на телятели, пица капричиоза и вино, отворено да се шамбрира. Гичка сбърчи нос, за да определи марката и годината. “Тосканско е, да... “ Тук безпомощно спря и се ядоса на себе си. “Явно ще трябва да взема още няколко урока при доторе Перемяно” – обеща си тя, подразнена от собственото си невежество.
Ароматите се приближаваха. След малко в полезрението й попаднаха колелцата на количката на рум сървиса и черни лачени обувки. Обувките се приближиха с тихо скърцане. Две здрави ръце обгърнаха кръста й и тя загуби равновесие.
10 Август 2006 14:36
Гич, ти си муза - много рядко призвание :-)
Ние какво... само тракаме 30 букви и няколко препинателни знака по клавиатурите :-)
10 Август 2006 14:45
Гиче, не се отказвай . Всички (или почти всички) тук сме само любители. Аз поне със сигурност

Редактирано от - Bai Car на 10/08/2006 г/ 14:47:51

10 Август 2006 14:49
Ели, много си готина! Ама, какво чакате, господа? Одухотворете поетичните си души с една изящна, нежна и добра душа, обвита в женски чар и изтънченост, наричаща себе си Елинор Ригби. Иначе, аз ще го направя; я, по-добре да не го правя... Ще се намерят поети, Ели! Радвам ти се много и те чувствам сроден човек. Сега, мога с усмивка на лице да продължа работата си. А вие внимавайте с Гичка и сластната й поза; бе, тази жена нема умора...
п.п. Бай Кар, нямам намерение да се отказвам; просто се опитах да скромнича - нещо, което трудно ми се отдава, за съжаление!



Редактирано от - Гичка Граматикова на 10/08/2006 г/ 15:08:42

10 Август 2006 15:25
Абе всички сте готини
10 Август 2006 15:29
Днес разкош и над и под.
10 Август 2006 15:31
Eли, призванието е нещо хубаво, но много отговорно и тежко за този, който го носи. Много лесно може призваният от осна да стане разпни го! Освен това, аз лично не се изживявам като муза, поне засега не съм инала щастието да познавам лично някой поет, на когото да стана повод за вдъхновение, за да напише нещо; Гичка Граматикова - може би е няква муза, но някак противоречива и разнояка ми се вижда тази муза. Както и да е - много се отплеснах; чао засега.
10 Август 2006 15:40
Когато слънчето склопи очички
и спре с лъчи да следва готините (хмм) гички
започва да вали порой от думи
и музите прехвърчат помежду ни
10 Август 2006 15:47
Две здрави ръце обгърнаха кръста й и тя загуби равновесие.

Равновесие - да, но не и самообладание. С върха на пръстите си успя да се отблъсне от пода. Затвори очи и хлътна с главата напред през тесния процеп, оставяйки само ефирната си рокличка в ръцете на непознатия. Точно преди да изчезне напълно в процепа, с премерено движение изпъна краката си забивайки пета между краката на нападателя.
- Ще ми паднеш ти по-късно... - чу някакъв писклив фалцет Гичка преди дупката да я погълне.
С шеметна скорост агентката се спускаше надолу по тъмния тунел. Не виждаше нищо пред себе си и затова беше обхванала главата си с ръце. Ех защо ли не можеше да се завърти с краката напред. Скоро видя светло петно в далечината, което бързо се уголемяваше. Подуши въздуха. Някакъв характерен аромат преобладаваше тук. Беше нещо познато, но тя не можеше да определи точно. Аромата ставаше все по-наситен. Напомняше и нещо.
В следващия момент със силно "Ооооааааа" Гичка ихвърча през края на тунела и се приземи благополучно върху купчина стари килими и юргани. Мисълта и работеше бързо. Изправи се пъргава като газела и разхвърля настрани спасителния куп. Дървен капак на шахта се показа ордолу. Гичка едва смогна да отвори капака. "Уууууааааа" - втора фигура изхвръкна от отвора на тунела. С первектно прицелен полет фигурата изчезна във чената вода под капака. Гичка успя да зърне само лачените му обувки. Тя затвори капака, залости го здраво и намести купчината килими и юргани обратно на мястото им.
- Такааа. А сега да видим къде се намирам - промърмори си под нос агентката и се озърна наоколо.
Приглушеното осветление и разкри невероятна картинка. Хиляди бутилки висококачествени вина я обграждаха отвсякъде. Прахта и паяжините по стелажите свидетелстваха за това, че вината отлежават тук от доста дълго време. "Явно съм в избата на хотела" - помисли си Гичка и тръгна да търси изход между стелажите. След малко забеляза едно място, където осветлението беше малко по-силно. Приближи се тихо. Неясна фигура седеше с гръб към нея пред монитора на компютър и с наслада отпиваше от чаша червено вино. "Сигурно е от охраната" - реши агентката и пристъпи още по-внимателно.
- Ааа, Гичке! - произнесе бавно фигурата. - Знаех си че ще дойдеш. Мисля, че се нуждаеш от още няколко урока. Какво можеш да ми кажеш, например, за виното, което пия?
- Доторе Перемяно! - ахна изненаданата агентка. - Вие какво правите тук? И как разбрахте, че съм аз?
- Следя редовно коментарите под реконтрата, драга - доктора посочи монитора. - А сега да се заемем с уроците.
10 Август 2006 16:01
>>><<<
Бааати как си раздадоха наградите като народни представители....
10 Август 2006 16:15
Днеска, добър ви ден :-), чертата е изчезнала, или просто надчертанието се е сляло с подчертанието. Гледката е чудесна и си мисля, че такава една гледка може да се сравни единствено с гледката на голото тяло на една Венера.
10 Август 2006 16:28
>>><<<
Истинският Ганьо или Ганьо нъмбър уан подскачаше от радост в новата си опаковка към офиса на Плюйбой. В джоббчето му потракваха семки, френски ключ, ключ 66 и френска раздвижна тръбонарезка с лява и дясна резба. Макар да не знаеше как да се справи с инструментите Ганьо реши, че седмото му чуство няма да го излъже, разпредели ги по различни джобове да не дрънкат и се съсредоточи на мисията си. Издължена италянска мутра бдеше пред офиса на сеньор Жулиоло Чекийджети и спря с отсечен удар устрема на Ганьо. Удара попадна напреко на гаечния ключ 66 и това надроби сабления удар и дланта на малки костичи, сякаш беше действала Исяко. ..Случайно в този момент вратата се отвори и зачервения фейс на сеньор Чекийджети се показа в рамката... Той бързо се оправи в ситуацията и скоро гледаха с Ганьо великолепните кадри от трансформацията..
-Ще откупя няколко кадъра за да вдигна публичния интерес - рече замислено той - но цяло муви мога да купя само ако се трансформирате в дик.
-Това е лесно, една смяна на паспорта...
- Нямам пред вид името, а научното наименование на члена..
- На ху ..я? и Ганьо получи лек плесник ..
- При нас всичко има своите имена и никиога на звучи булгарно..А за вас ще се застъпя срещу 20% пред Максим и Мулен Руж с този номер и срещу 35 % ако стъанете на член. Панятна?
- Панятна, рече Ганьо на по-познатия му език и попривърза обущатата си които вече изпускаха бойни- отровни газове. Само ...тези трансформации изглегда стажат когато съм на много голям зор.
-Ще осигурим и това, рече свойски Жулиоло и потупа Ганьо леко отзад.
10 Август 2006 16:43
Ама пък , е станал Четвъртък за чудо и приказ...
А, да са обзаложим , че утре отгоре ще бъде Весело , а? На една бира , к`во толкова .... с нея и без нея все са пет.... Приятна вечер на всички!!!

Редактирано от - керпеден_1 на 10/08/2006 г/ 16:44:31

10 Август 2006 16:43
Хубава е днешната реконтра !



10 Август 2006 16:46
фък никога нe звучи булгарно...
ешкуулсуун на еврибади... голем офис ефърт не пазваляет да джойнна фъкът... но ше будет фолоуап...
байдаауей, сееньор чиккиджетти мооже да ообарне негоовеят ъътеншан и каам лиитерътууурният фрнт... вот аадин сааджешечан аат йесетардеейй: Натиснете тук [/quote]
10 Август 2006 16:50
Как не ви свърши фантазията. Разсейвам се поглеждайки насам да видя не се ли е появило още и не мога да си напиша инвитацията за тренинглагер. Закъсах на списъка "Неща които трябва да носиш със себе си".
Значи трябват:
- пари за бира
- готовност за истински подвизи
- дрехи за 5 дни
- официални дрехи за заключителния фест (можете да вземете най-официалните си джапанки и къси гащи като не забравяте, че вратовръзката е задължителна)
- пари за още бира
- спален чувал
- четка за зъби
- плюшената играчка с което спите
- пари за още повече бира
- евентуално камера
- моля допълвайте и ме избавете от конфуза да пратя инвитацията с непълен списък. Току виж някой не разбрал и взел със себе си и майка си.
10 Август 2006 17:04
Не бих могъл да допълня нищо, освен
- още пари за бира

Аааа, да:
- и още пари за бира

Редактирано от - Bai Car на 10/08/2006 г/ 17:07:29

10 Август 2006 17:07
5-6 преверватива?
алка-зелцер
дамски превръзки (за целите на политическата коректност)
10 Август 2006 17:16
От мен приятна вечер на всички.

10 Август 2006 17:20
Благодаря за подкрепата.
A, сетих се още - всеки да носи бутилка 1.5л тоник който се предава на ръководителя след като пристигнем в лагера. От съображения за сигурност джина ще си го нося сама.
Ако има още - давайте.
10 Август 2006 17:21
..все пак си мисля, че дрехите са винаги твърде малко, дори и за пет дни..
(Перковица)
10 Август 2006 17:23
Е, ми пропуснала си...
- пари за бира...повечко , щото не се знае
10 Август 2006 17:31
Eleanor Rigby, за пръв път не съм съгласен с тебе. 5-6 презерватива за 5 дни? Ами тя само първата вечер ли ... това-онова? А след това? Тренинглагер е това. Следователно 5 дни х 6 бр. + 5 резервни (в случай на скъсване) + 5 допълнителни за непредвидени случаи = 40 бр. презервативи. Като се има предвид, че ще има много неподготвени, които ще искат назаем (а Kriddery с това меко сърце сигурно няма да може да откаже) - 50 бр. минимум!
---------------------
Апропо, тренинглагер от tranny ли произлиза?

Редактирано от - Velikancho на 10/08/2006 г/ 17:32:24

10 Август 2006 17:38
Не, от
træ ning
.
В.ред. Защо цитата винаги накъсва думите след някоя по-шантава буква?

Редактирано от - Krydderi на 10/08/2006 г/ 17:41:12

10 Август 2006 17:40
Krydderi, това не знам какво е, но щом не е tranny, се поуспокоих. Иначе нямаше да те пуснем, ей!
10 Август 2006 17:44
>>><<<
Химикалка, спрей срещу потни крака, лубрикант, тоалетна хартия, карагьоз, С-фолд напкинз, спрей срещу комари, лубрикант, аспирин,
10 Август 2006 17:47
dysentherol или суха кора от нар
Задължително! - компютър с интернет, защото ще ти доскучее и ще ти стане мъчно за нас.
10 Август 2006 17:55
А напкинза защо? За да не би някой да be caught napping?
10 Август 2006 18:07
Преди време попаднах не на шофьор, а на мъж.
Пътуваме , бързаме по негова работа, той кара като луд една западна таратайка в убийствено жълт цвят лимон , сякаш кола , взета от лудницата.
Мен взе да ме стяга шапката и му казвам :
-Спазвай скоростта, ако обичаш, защото става опасно.
А той най-спокойно отваря жабката и в нея 3 петдесетачки.
-Ама Вие кво сте седнали да се притеснявате ?
Като ме спре за превишена скорост, аз и шофьорска книжка нямам, ама съм си приготвил 150 лева, толкова е мизата и съм о.к.
Добре, че Сливница е близо до София и сравнително добър пътя.
Но си брах шубе с тоя "шофьор".
10 Август 2006 18:18
НАПкин е другото име на Бирник. Сега вече въпросът отпада, нали?
10 Август 2006 18:29
Хи-хи, Мирандичка ми напомни за един стар виц:
Качва се, след дълго стопиране, при един нешофйор- мъж, една нежена, а стопаджийка. След известно време, той (нешофйора) отбива в шумата и започва да се съблича. На въпроса на нежената, но стопаджийка: "ама, какво правите бе, другарю!?" той, нешофйора отвръща: "абе, знам си ви аз, вас, стопаджиите..."
:-)
10 Август 2006 18:35
...водка, сух вермут, маслини, текила, лаймове, шугар, трипъл сек, кренбери джус, сингъл малт и блендед скоч, бърбън, червен вермут, мараскино черита, бел и чер ром, мента, ангостура, зелен шартрьоз, драмбуи, коантро, мастика и рикия... thатшуддуит...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД