Война на Рим с дакийски племена на север от Дунава завършила с пълна победа в 106 г. В чест на голямото събитие Траян натоварил Аполодор, архитект от Дамаск, да построи форум в столицата Рим, носещ името на императора. Там била издигната и прословутата висока 40 м Траянова колона, която увековечила епохалното събитие със стотици сцени от военните действия. В чест на победата били основани и редица градове в Империята, включително и няколко на Балканите. Един от тях е Никополис ад Иструм, което на български означава "Град на победата към Дунав (Истър на гръцки)". Селището е застроено на празно място, недалеч от вливането на р. Росица в Янтра при днешното село Никюп, на 20 км северно от Велико Търново. Основите били положени между 106-110 г. Някои ще попитат защо е упомената голямата река, а не другите две малки? Защото тогава Дунав (Данубиус, Истър) е било широко известно географско понятие в целия античен свят.

Кои са били обитателите на Никополис?

Градското управление било поверено на местни първенци - съветът на архонтите, ръководени от първия архонт, който имал административни и съдебни прерогативи. Другите градски съветници отговаряли за обществения ред, снабдяването, водопроводната система. Всички пълнолетни мъже участвали в Народното събрание (демос) и утвърждавали решенията на Градския съвет. Имало специална колегия от жреци, които се грижели за изпълнението на официалните култове и особено този към управляващия римски император.

Отначало градът принадлежал към римската провинция Тракия, а след 193 г. - към Долна Мизия. Тук се заселили гръцки преселници от Мала Азия (най-вече от Никомедия и Ефес). Това били добри строители и занаятчии. Имало и римски ветерани, повечето от които живеели в околността, където след уволнението си получили земя за обработване. Тракийската богата аристокрация също имала къщи в градските квартали. Никополис бил организиран по гръцки образец, въпреки че принадлежал към Рим.

От многото намерени надписи на гръцки и много малко на латински език научаваме за професиите на жителите - ветеринарен лекар, съдия, строител, кожар, обущар, тепавичар, диригент на местния хор за религиозни химни. Каменоделците били организирани в специална колегия (профсъюз).

В града се почитали божествата от гръцкия и римския пантеон - Зевс, Xера, Атина, Херакъл, Асклепий, Дионис, Митра, а в селата преобладавал култът към Тракийския конник.

Архитектура и градоустройство

Никополис ад Иструм имал застроена площ от 22,54 ха в рамките на каменната крепостна стена, която била построена след нашествието на германските племена костобоки през 170 г. В града се влизало през четири порти, като най-важна била северната. Отпред имало спускаща се врата (катаракта), а зад нея дървена двукрила и обкована с желязо. Водата се докарвала чак от пещерата при днешното с. Мусина, на 26 км западно от града. За тази цел бил построен специален водопровод, който използвал естествения наклон на терена. Над р. Росица била направена специална конструкция, на която стъпвал водопроводът. На 150 м западно от крепостната стена била изградена специална водосъбирателна кула, откъдето водата се изпращала по водопроводите към частните и обществени сгради. Градът имал добре изработена водопроводна система. При разкопки са открити множество глинени и оловни тръби, както и няколко кладенеца. Римляните не са знаели, че преминавайки през оловото, водата ставала опасна за консумация.

Никополис е имал широки до 7,80 м улици, постлани с големи варовикови плочи, взети от близката каменна кариера при с. Хотница, Великотърновско. Някои от плочите достигат ширина до 2 м. При главните улици около агората (площада) се забелязват дупки за шахти с големи каменни капаци, използвани за почистване на каналите. Главната улица с посока север-юг е преминавала през целия град, а другата важна улица с направление изток-запад е почвала от източната порта, прекъсвала е пред площада и е продължавала след края му в западна посока. В зоната около площада улиците са били с бордюри, имали са тротоар и колонада пред него. Върху колоните се е слагал навес, така че се получавала обширна търговска коридорна зона, където се излагали стоките и купувачите ходели по сянка през летните жеги.

През последните десетилетия основно бе проучен градският площад. На изток се намирала ареата - застлан с плочи двор под открито небе. Тя е с почти квадратна форма - 42 х 41 м. До нея се слизало по три стъпала. Там били изложени множество бронзови и мраморни статуи на божества, императори, провинциални управители и заслужили граждани. Северно от нея се намирала гражданска базилика, в която се извършвали делови срещи и съдебни производства. На изток и юг имало магазини. В западната част се намирал градският съвет. В него са запазени множество надписи, все важни решения. В момента е реставриран триделният му вход. Срещу сградата се намирал покритият театър, който е събирал 350 души. В южния край се намирала сцената, после следвала полукръглата орхестра, а след това висок 1 м каменен парапет. Следвали радиално разположените каменни седалки, разделени на сектори чрез вертикални пътеки. Мястото под седалките било използвано рационално - отдолу под подовото им ниво били изградени 11 магазина с входове отвън. Така преди представление или концерт посетителите можело да си купят храна и вино. В най-западната част на площада имало тържествени пропилеи (предверия). Колонадата била изградена в коринтски стил. Това е тържественият вход от запад, откъм главната улица, през който се влизало в агората. Градският площад бил издигнат на 2 м над нивото на улиците, така че там да не се преминава с превозни средства. Входове имало и на другите три страни.

На 6 м югоизточно от източния вход на агората се намират руините на внушителна сграда - 69 х 28 м. От намерения гръцки надпис става дума, че тази сграда се е наричала термоперипатос. Досега това е единствената в Римската империя постройка с такова предназначение. В превод означава "разходка на топло". Отгоре входовете са били украсени с триъгълни фронтони. По външните дълги страни е имало магазини. Централното помещение е служело най-вероятно за разходки и делови срещи. Постройката е изградена между 184-185 г. през управлението на император Комод (180-192).

В северната част на Никополис са разкрити останките от обществена баня и палестра - място, където ефебите (синовете на богаташите) са спортували. Именно тук бе намерен надпис, в който се споменава Титут Елиус Оклатиус, бивш пръв архонт на града и организатор на гладиаторски игри. От Никополис ад Иструм произхождат и други надписи покани за посещение на гладиаторски зрелища. Досега обаче амфитеатър не е открит, а агората е твърде малка и оградена със статуи, за да бъде арена на такива кървави зрелища.

Интересното е, че на площада на Никополис ад Иструм не са открити храмове. Южно от площада бе намерен римско-коринтски варовиков капител, чийто диаметър е внушителен - 1,34 м. Несъмнено там е имало много голяма култова или обществена постройка.

През V-VI в. е изградено югоизточното разширение на града, в което били построени две раннохристиянски базилики, къщи и работилници.



Градът моли император за милост

Открит е много интересен надпис на гръцки език, изчукан върху варовикова плоча и висок 2,30 м. Това е благодарствен отговор на император Септимий Север (193-211) до жителите на града. Полученото от него писмо било изчукано върху камък, защото събитието било от жизнено значение за никополци. В борбата за престола в Рим Септимий Север имал сериозен съперник в лицето на военачалника Песцений Нигер, който командвал легионите от източните провинции. Именно оттам били повечето жители на Никополис ад Иструм. Естествено те подкрепяли Нигер. Обаче край Бизантион (днешен Истанбул) Септимий Север надделял и станал император на Рим. Жителите на Никополис се изплашили толкова много, че решили да подарят на новия император сумата от 700 000 денара. Той я приел и написал писмото. Градът бил не само спасен, но и императорът със семейството му били поканени и го посетили.

Първият изследовател

По нареждане на княз Фердинанд през 1900 г. тук пристигнал френският археолог и епиграф Жорж Сьор. Целта била само една - да се търсят антики за частната колекция на бъдещия цар. Не са запазени дневниците от разкопките и не знаем какво е намерено. Нещо повече, подтикнат от патриотични подбуди, Сьор напуска френската школа в Атина, където обработвал материалите от Никополис, и заминава на западния фронт. Още през първите дни на френско-германската бойна линия той бива убит.

Обаче през провежданите многократно археологически разкопки през изминалия ХХ век бяха намерени много интересни находки.

От градския площад произхожда мраморната статуя на Ерос. Това е римско копие на оригинала на бележития гръцки скулптор Праксител от град Парион. Никополският Ерос се датира във втората половина на II в. В коритото на р. Янтра при с. Раданово бе намерена бронзова глава на император Гордиан III (238-244), която е малко по-голяма от човешки размер. Тя е с леко отчупен нос и подрязани уши, факт показващ, че императорът е бил дамниран от местния провинциален управител след кончината му. Двете произведения на изкуството се пазят в момента в Археологическия музей при БАН. През 1985 г. бе открита северно от площада почти двуметрова мраморна статуя на бог Асклепий. Тя се отнася също към втората половина на II в. Статуята бе реставрирана и експонирана на градския античен площад, но сега се пази в лапидариума на регионалния исторически музей във Велико Търново. Това е най-голямата статуя на това божество от българските земи.

Градът е сякъл свои собствени монети в продължение на едно столетие - между 142-244 г. По-голямата част от намерените монети са в музеите във Велико Търново и София, но много са и в частни колекции.

Вулфила превежда библията

През средата на IV в. в района около Никополис и на хълма Царевец във Велико Търново били заселени така наречените "малоготи", които проповядвали Арианството, т.е. смятали, че Иисус не е творение на Бог-Отец, а само негово подобие. Техен водач бил епископ Вулфила. Той бил много начетен и знаел половин дузина езици. Именно тук той превел библията от старогръцки на готски език. По този начин готите постепенно се приобщили към вярата и културата на европейската цивилизация.