Важното е да имаш зелена карта за колата, сръбски динари, кредитна карта и задграничен паспорт. Още по-важно е да имаш добри приятели, в които да преспиш, въпреки че трябва да си наясно - има нормални хотели, които не струват майка си и баща си. Може да ги намериш в http://www.easyhotel.com/ или http://www.hotel.de/

Препоръчително е да имаш GPS навигация в колата, но не е задължително. Хората са сложили ей такива големи табели... Това е всичко, което ти трябва за пътуване из Европа.

----

Разстоянието от София до Амстердам е малко над 2000 км. Звучи ужасно далеч, но истината е, че километрите в Западна Европа имат по-друго измерение. Да се придвижиш 30 км от София до Перник, е задача, която изисква известни усилия, но да се движиш 60 км по немската магистрала А3, е далеч-далеч по-лесно.

Разбира се,



всичко започва от Калотина



и задръстения с тирове път. Пътят до Ниш е следващото препятствие - от година насам сърбите разширяват тунелите в участъка, през който два камиона досега трудно се разминаваха. Пътят е още в ремонт, няма асфалт, прашно е и се кара с не повече от 30 км в час. Бавно и мъчително. Понякога полицаите отклоняват трафика през планински села - участъкът е не по-дълъг от 20 км, но е все така тежък.

За да минеш по магистралата Ниш-Белград-Суботица, трябва да платиш около 2100 динара - малко под 25 евро. Хубаво е плащането на патарината да става в сръбски пари, защото ако е във валута, ти удържат 7 на сто комисионна.

Всички пътуващи през Сърбия препоръчват да се ползват бензиностанциите на OMV. Цената за литър 95 е около 1 евро, почти колкото в България. Бензинът в Унгария е по-скъп, а цялата страна се минава с един резервоар, така че заредете преди границата.

За пътуването през Унгария са важни три неща. Непосредствено след бариерата да се спре, за да се плати винетка - 6 евро за 4 дни (ако не отбиете на паркинга, веднага се качвате на магистрала), да се движите с включени къси светлини през деня и на околовръстното на Будапеща - магистрала М0, да карате с позволените 80 км в час. Унгарските катаджии са безмилостно стриктни. Пътят е прекрасен.

Винетката за преминаване през Австрия струва 7.60 и важи за една седмица.



Австрия е страната с най-евтиния бензин



в Западна Европа - дори и при скока през последния месец той не премина 1.25 за литър А95. До пожарогасителя и триъгълника задължително трябва да имате и елече в светлоотразяващ цвят - ако имате проблем с колата, първо го обличате и след това отстранявате повредата. Иначе глоба.

Границата между Унгария и Австрия е последната, на която съществува пропусквателен пункт. Нататък единствено различният цвят на тебелките по пътищата могат да ви ориентират, че се намирате в друга държава. Някои ГКПП-та тотално са премахнати (Белгия-Холандия, Холандия-Германия), други са запазени (Франция-Германия), но покрай тях се преминава с 50-60 км в час. Служители на митниците и полицията просто кротко наблюдават трафика.

Пътни такси и винетки няма в Германия, Холандия, Белгия и Люксембург. В Германия няма ограничение на скоростта по магистралите - препоръчителната е 130 км в час. Колкото по на запад отиваш, толкова бензинът става по-скъп. В Люксембург минава 1.5 евро. В Холандия и Белгия е по-евин с 5 цента, в Германия - с 12-15 цента. Затова жителите на Западна Холандия зареждат резервоарите от Германия.

Най-хубавите пътища в Европа се намират в Холандия. Страна, три пъти по-малко по-територия от България, но с поне 20 пъти повече първокласни пътища. Дори и в най-забутаното градче пътят е "нарисуван" - част от шосетата са оцветени, за да обозначат ясно мястото за движение на велосипедистите. Шосетата, които са само за коли, непременно са дублирани от алеи за велосипедисти. Велосипедът - обикновено стара, стабилна "Газела", е най-разпространеното средство за придвижване в ниската земя. Магистралите са с по-малко платна от немските, но далеч по-качествени. Холандските пътища са с такава маркировка, че във всеки един момент знаеш къде се намираш с точност от 10 метра. Катаджии няма, но пътищата са направени така, че всякакъв контрол над трафика е излишен. Камери, нарочно направени кръгови движения и други приумици не ти позволяват да развиеш скорост, по-голяма от 80 км в час, по второстепенен междуградски път.

Маркировката в Белгия е далеч по-небрежна, в Люксембург е добра, но разстоянията са такива, че сравнение е невъзможно.

Българинът има самочувствието на добър шофьор, защото умее да лавира на малки разстояния между недисциплинирани събратя и големи дупки.



Да караш кола по-голяма магистрала,



е друг вид изкуство, което е не по-малко сложно. Когато холандецът от средната лента на магистралата реши да изпреварва, той дава ляв мигач и мигом се престроява в най-бързата лента, без въобще да се замисля, че в нея някой лети с 160 км в час. Ако го удариш - ти си виновен, разбира се.

Да се измъкнеш от Брюксел през серията от подземни кръстовища е, меко казано, сложно. Да попаднеш в задръстване между Дюселдорф и Кьолн - това е неприятно изживяване, което може да продължи с часове. Дори и на петлентова магистрала може да се случат задръствания, но това обикновено става в пиковите часове, и то в ринговете на големите градове.

Да пътуваш из Австрия с десетина литра в резервоара, е опасно за разлика от България, където бензиностанциите са през сто метра, там бензиностанция има на 40-50 км. Пропуснеш ли я - оставаш на пътя. По-умният вариант е да слезеш овреме от магистралата и да се "гмурнеш" в първото градче.

Краят на юли и началото на август е



идеалното време за пътуване на запад



Като изключим тазгодишните аномалии - 36 градуса във Виена, 33 в Амстердам, температурите в Бенелюкс рядко надвишават 25 градуса. Периодът е идеален и заради друго обстоятелство - сега е времето на големите сезонни разпродажби - намаленията са реални и варират между 50 и 75%. По този начин цените на дрехи и обувки падат под българските.

Пазаруването на запад не е скъпо удоволствие. Цените на хранителните стоки също са съизмерими с българските. Особено в немските супермаркети. Например средната класа холандци уважават своите вериги "Edah" и "Albert Heijn", но предпочитат да напълнят количките си в немски супермаркети като "Aldi".

По подобие на малките американски градчета в централните щати, където цялата търговия е изнесена извън пределите на ситито, в Белгия и Холандия също може да намерите големите магазини от рода на "Metro", "Gamma", "Etos" само в крайградските зони. Големите търговски вериги - "Blokker","Kijkshop", "Hema", "Zeeman", "Kruidvat" имат магазини във всеки един холандски град независимо от размера му - от Арнем, през Апелдорн, Зютфен, Неймехен и Девентер.

Присъствието на мюсюлмани е видимо. На касата в Зютфен виждаш продавачка със забрадка, по улиците край Гранд Маркт в Брюксел постоянно се натъкваш на дюнери, в парка пред кметството на Виена се разхождат



многогласни семейства араби



Паркирането е проблем в целия ЕС. Паркинги - колкото щеш, но всички са скъпи, а в централната част на големите градове места няма. Спасението е да намерите голям паркинг извън центъра и после да се придвижите с метро. По-евтино е, а в много случаи и по-бързо. По-добре е да платите в края на престоя си, отколкото да пуснете пари в автомат за 2 часа престой, а да се мотаете три часа. Накрая задължително ще следва глоба.

Глобите са важно нещо. Те обаче все още не засягат коли с българска регистрация. Сега глоба за превишена скорост, отчетена с камера, или глоба за неправилно паркиране няма как да ви хване. След като влезем в ЕС, информацията ще се разменя бързо. Сега белгиец, нарушил правилата в Германия, неминуемо си плаща за прегрешението и има право да избира къде да си плати - било в Германия, било в Белгия.



---Челен опит ---

Страни като Холандия са решили много отдавна всички проблеми, които при нас концентрират цялото ни внимание. Примерно - боклукът. Живееш в къща - получаваш два контейнера - за обикновен боклук и за зелена маса. Получаваш и подробни оферти на компанията за сметосъбиране и просто трябва да избереш - един път седмично ли да ти го събират, два пъти ли... Нормално плащаш около 300 евро. По-интересно е какво правиш, ако живееш в блок. Кофи за боклук на улицата няма. Край всяка кооперация има метален контейнер, който се отваря с електронна карта. Колкото пъти го отвориш - толкова пъти плащаш. Разбира се, нормалната българска логика е - "аз що не взема да си оставя торбичката с боклука край контейнера...", но в онези страни подобна мисъл просто не им минава през главата. Пестеливият холандец разсъждава по друг начин - "аз днес да изхвърлям ли боклука, или да спестя 2 евро".

Та да произвеждаш боклук, е скъпо удоволствие. Още един пример - знаете, на Запад в промишлената зона на всяко градче има огромни магазини за мебели втора употреба. А защо ги има? Защото да изхвърлиш стария си диван, е непосилна задача. Да извикаш фирмата за чистотата - това е ненужно скъпо упражнение. Хем си купил нов диван, хем искат да плащаш прескъпо, за да ти изхвърлят стария. Заради това има фирми, на които даравяш стария си диван, те ти го изнасят без пари и след това го продават на символични цени. Част от печалбата отива за социални цели. Така в Бенелюкс и Германия може да си купиш от подобни магазини за мебели втора употреба пълно обзавеждане за хола - кожен диван, секции, маси - срещу по-малко от 100 евро.