6.40. В толкова пристига бързият влак от София за Добрич. Въпреки че жп гарата не е от най-приветливите места, ме обгръща усещане за спокойствие. У дома съм. На пръв поглед нищо в родния ми град не се е променило. После обаче ще установя колко нови заведения са се появили.

С малко под 100 хил. души Добрич е на девето място по големина у нас. Разположен е върху Добруджанското плато - "житницата на България". Не случайно символ на града са житните класове и люлеещите се от вятъра слънчогледи. Доста хора правят асоциации и с прочутия местен фолклор. И по-специално с ансамбъл "Добруджа", чиито изпълнения са включени в третия компактдиск на Марсел Селие "Мистерия на българските гласове".

При споменаването на Добрич доста хора инстинктивно се сещат за старото му име до 1990 г. Толбухин - наречен на съветския маршал от Втората световна война. Най-напред обаче градът е кръстен на основателя си - турския пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик. Четири години след Освобождението градът е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. След подписването на Ньойския договор Южна Добруджа минава в границите на Румъния. Борбата за връщане на териториите продължава до 1940 г., когато областта отново става българска. 25 септември, когато българската армия влиза в Добрич, днес се чества като празник на града.

Ако сте любители на историята, може да се поразходите из "Стария Добрич" - така се казва Архитектурно-етнографският музей на открито. Той е в центъра, на мястото на някогашната Одун чаршия. Тук спокойно може да се потопите в живота на местните хора от края на XIX и началото на XX в. Възстановени са интересни дюкянчета, кръчмички, както и около 30 работилнички. В тях по стари технологии и с оригинални инструменти майстори занаятчии изработват изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, бъчварството, абаджийството, златарството. Можете и лично да участвате в изработването на керамика.

Старият Добрич е любимо място не само за гостите на града, но и за добричлии. Геврекчийницата и бозаджийницата не са за пропускане, както и кафенето, в което задължително трябва да опитате бялото сладко от череши.

Интересна за разглеждане е и Етнографската къща от 1860 г., обявена за архитектурен паметник на културата. Намира се близо до старата църква "Св. Великомъченик Георги" и в нея са изложени красиви тъкани и носии от региона. На вeрандата на музея пък можете да си отдъхнете на чаша билков чай или турско кафе. Съвсем скоро Етнографската къща стана декор за сватба на българо-холандска двойка. Младоженците Диляна и Хидо възкресиха стародавни български традиции - холандецът и приятелите му свалиха от къщата сватбения байряк, измайсторен от дрянова пръчка, накичен с пуканки и съшит от 100-годишен бял пешкир, който булката ще пази в Холандия за спомен от прабаба си.

В Стария Добрич има прекрасна гостилница, както и хан с 22 легла, в които може да избягате от шума на съвременния град. В Миновото кафене пък от две години всеки петък към 18 часа се организират т.нар. "бохемски вечери", на които се събират желаещите да слушат българско писано слово. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула от ХVIII в. От м.г. всеки ден, когато удари 12 ч., от Стария Добрич зазвучава химнът на града. Недалеч от кулата пък е запазена и Теке джамия от ХVII в.

На територията на града са открити археологически останки от античността и ранното Средновековие. Намерен е старобългарски некропол с гробове по езическия обред и с характерен инвентар от гърнета и кана. Находките от миналото са изложени в Историческия музей в града. В него има и накити от най-старото обработено злато в света от каменно-медната епоха.

Ако пък ви доскучее от история, за 20 минути ще стигнете до зеления оазис на Добрич - градската градина. Добричлии се гордеят особено много с парка си, който е по-стар дори от софийската Борисова градина. Преди няколко години там беше направен основен ремонт. Особено романтично място е "Лебед" - ресторант на сантиметри от изкуственото езеро, който бе възстановен това лято. В парка се намира и голяма открита дискотека, която се пълни в летните нощи.

След бурния нощен живот из дискотеките в града младежите масово ходят в "Банана"- невзрачна кръчма, в която не бихте влезли, ако не приготвяха вкусна шкембе чорба.

В Добрич преобладават кръчмите и кафенетата за сметка на баровете, но това изглежда не притеснява никого.

Центърът на града е сред най-големите пешеходни зони в България. През зимата след 12 ч. едва ли ще видите някой, през лятото обаче разходките продължават до сутринта. За многолюдността допринасят и студентите от Международния колеж - Албена, който наскоро се премести в града.

В Добрич се намира и най-голямата Художествена галерия на Балканския полуостров. Сградата е паметник на културата.Била е съдебна палата до 1940 г., полицейско управление със запазени до днес затворнически килии и седалище на Окръжния комитет на БКП до 1981 г. В нея са съхранени над 3000 творби - живопис, скулптура, графика, декоративно-пластични изкуства. Във фонда има творби и на Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Дечко Узунов и др. Само тук може да се види единствената в страната колекция творби от хартия. Те са селектирани в продължение на 10 г., през които галерията е организирала международни пленери "Хартията". От м.г. те прераснаха в Международно биенале.

Добрич е известен и с Органовата си зала, която е сред най-новите у нас. Тук редовно се организират концерти, конкурси и куп други културни прояви. Ако сте в града през юни, може да присъствате на международния младежки музикален конкурс "Фолклор без граници". През май пък е европейският поп рок конкурс "Сарандев". През септември в Органовата зала е международният конкурс за млади таланти.

Изобщо в Добрич кипи трескава културна дейност. Редовно тук има литературни празници "Дора Габе", на които се връчва Национална литературна награда на името на родената в добруджанския край писателка. На всеки 5 г. пък се провеждат и Йовковите литературни празници, посветени на певеца на Добруджа. Майсторът на късия разказ е на особена почит в града.

Любителите на животните могат да посетят новоизградения "Център за защита на природата и животните", който е уникален не само за България, но и за Източна Европа. Зоопаркът е създаден по българо-швейцарски проект, простира се на площ от 160 декара и е богато озеленен. Безспорна атракция за децата са над 100-те вида елени, сърни, лами, муфлони, мечки, коне на Пржевалски, кози, фазани, бизони, водни и екзотични птици. Не пропускайте и близкия лесопарк "Кобалкъка".

На голяма част от младите добричлии лятно време градът им доскучава. Затова повечето отскачат до близките курорти. Освен Варна на половин час път с кола е един от най-добрите курорти у нас - Албена. На същото разстояние е и Кранево. Селцето е известно като детско курортно селище заради многото ученически лагери там. То е подходящо за туристи с ограничен бюджет, тъй като цените са значително по-ниски от тези в Албена, а капацитетът за настаняване на туристи е голям. В Кранево има и уютни ресторантчета и заведения за бързо хранене. На добри дискотеки обаче не може да разчитате. Недалеко от Добрич е и Каварна, до която е прочутата Мидена ферма. В най-източната част на Добруджанското плато пък е нос Калиакра. Тук са разпилени следите от стара римска крепост, издигната върху основите на тракийско селище от IV в. пр. Хр. В природния резерват "Калиакра" могат да се видят 47 застрашени от изчезване растителни вида. Малко по на север е и комплексът "Русалка". В Дуранкулашкото и Шабленското езеро гнездят над 80 вида водоплаващи птици.

За любопитните туристи подходящи са южните части на Добруджанската равнина, където е Сухата река, която минава и през Добрич. Поречието й е убежище на застрашени видове като египетския лешояд, черния щъркел, малкия креслив орел и др. Балчик със своя дворец и ботаническа градина също представлява интересен маршрут за туристите. От Добрич до всички близки курорти има редовен транспорт, както и безброй таксите и маршрутки.