:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,713,335
Активни 620
Страници 24,265
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Дъждът

Здравка Евтимова
Езерата в парка „Жозафа" са пълни с измъчени, бледи лилии. Пейките са стари, около кошовете за отпадъци висят гъсти ята гарвани. Вали плътно и тежко и когато за четвърт час небето светне, хората се втурват да тичат в „Жозафа". Това е арабският квартал в Брюксел. Жените ходят бавно като облаци, тежки красиви жени, завити с воали. Около всяка се носят рояк деца, някои хранят гарваните, други просто мълчат, а аз уча френски в най-евтината кръчма „Chez Albert" в арабския квартал. Албер не ми плаща за това, че правя български салати на единствените му клиенти - пенсионерите, които живеят в отсрещния триетажен блок. Те обожават салатите ми. Може би това е последният дъжд за мен, но какво от това, мa cherie? За кое глаголно време ще говорим днес? Блокът на авеню „Пиерар", в който живеят пенсионерите, е собственост на Албер. Тук на всяко стъпало на стълбището е умирал човек. Аз също живея там. Не плащам наем. Албер идва в понеделник и четвъртък при мен. Вечер готви панирана риба, запалва свещи. Навън, разбира се, вали. В Брюксел винаги вали, но Албер ме подканя: "Да отидем в "Жозафа"." Аз съм уморена. Редактирам прозата на дълбоко депресиран военен, който пише експериментални творби по пет часа всеки ден. Вечер се измъчвам с изреченията му, той ме гледа, стиснал котката си в ръце. Всъщност с този изкуфял капитан ме запозна Албер. Писателят е най-добрият му и единствен приятел. Двамата тичат в дъжда, аз седя в "Chez Albert" при пенсионерите. Те се обзалагат кога ще умре мосю Шарльороа. Залозите им са смешни, до две евро. Спорят дали Дюшемен ще се напикае преди вечерната бира, или кой ще си тръгне с мен - Албер или военният, на когото викат Лудия Жак. Когато се върнат от джогинг, Албер и Жак хвърлят монета кой да ме изпрати. Това упражнение е твърде безсмислено - всички живеем на „Пиерар" 16, в онзи блок със снимките на починалите господа по коридорите. Понякога Жакоб се появява по телевизията, говори дълго за света и за блестящата си проза. Жакоб готви вегетариански блюда за вечеря, пием бавно червено вино, докато той изведнъж каже: "Ще закъснеем." Това означава, че Албер ще дойде в девет. Дотогава с Лудия Жакоб сме вече готови.

Любовта му е суха като предаванията, в които той участва по белгийската телевизия.

Никога не е споменавал, че му е приятно с мен, просто продължава посещенията си, за да ги опише в някой от експерименталните си романи. Вече е написал три, в които аз съм главната героиня - пристигнала от Източна Европа емигрантка, която той отнема от най-добрия си приятел. Не мисля, че някой може да издържи тези четива докрай. В тях непрекъснато вали, дори на една страница не се е показвало слънце.

Понякога Лудия Жокоб ме пита: защо не се омъжиш за мосю Докерк. Ще наследиш вилата му в Оденсе. Защото ти и Албер не можете без мен, казвам му. Двайсет минути след като Лудия Жак ме е обичал със суха методична любов - той е последователен както прозата си, всичко в нея е планирано и безинтересно, - идва Албер. Приказва за евтината си кръчма, в която продава само плодово пиво - черешова бира, която пенсионерите наричат помежду си „Сладка смърт в сряда", бира от горски плодове и диетична бира от моркови. След любовта си г-н Жакоб ми оставя свои стари вещи. Почти неизползвани са, ma cherie, ютия "Браун", пералня "Уърлпул", велосипед "Вайпър".

Два необитаеми апартамента от блока на авеню "Пиерар" са натъпкани с предмети, които Лудия Жакоб ми е подарил. Каза ли ти Албер някое от новите си стихотворения, пита Жакоб. В стихотворенията на Албер стари мъже пият плодова бира за последния дъжд в живота си. Там на 24 юли дъждът спира, защото на 24 юли Албер ме обича така, както небето обича дъжда - тихо и тъжно. Любовта на Албер е кротка и плаха, бира от горски плодове. С нея отиваш в селска кръчма при стар пияница, пред когото са наредени четири празни чаши. Навън вали, паркингът пред кръчмата е празен, човекът е сам с празните чаши. Такава е любовта на Албер. Той никога не ме е питал за новия роман на Жакоб. Понякога измърморва: "Бедничкият, пак е писал, че те отнема от мен." В четвъртък, когато следобедът е уморен от битката с дъжда и заспива на някоя автобусна спирка, Албер затваря кръчмата рано.

Отиваме при Лудия Жакоб, който сияе след поредното си участие по телевизията. Решаваме да се напием с водка. И тримата сме уморени, аз съм учила френски, редактирала съм преводи на английски. Пием на двора зад чистата вила на Жак. Аз съм в средата, те са от двете ми страни. После се прегръщаме и се разхождаме по Авеню Де Мимоза - прегърнати, аз в центъра, те от двете ми страни. Разбира се вали, но Жакоб е купил непромокаемо одеяло. С него се завиваме и тримата. Крачим, докато Авенюто на мимозите свърши. Хвърляме одеялото, оставаме под големия дъждобран на небето, лятото хвърля вода в очите ни, но това не пречи на нашите четвъртъци. Хубаво е. Толкова е хубаво. На площад "Мейсер" двамата отново хвърлят монета от пет цента и аз се питам каква ще бъде вечерта - тъжна бира от горски плодове, селска пивоварна или скучно телевизионно предаване за експериментална проза. Много добре зная, че така повече не може да продължава. Може би всичко ще свърши на 24 юли, когато Албер ми е обещал слънце. Но колкото повече се убеждавам, че така не може, толкова по-хубаво става под оня дъждобран, когато тримата се връщаме към авеню "Пиерар", толкова по-здрава става прегръдката ни. Аз съм в центъра й - там, на "Мейсер", пред магазина за деликатеси. Ако на 24 юли има слънце, ще останеш при мен, каза Албер. Ще останеш завинаги, а Жакоб ще отиде да се ожени за своята френска издателка. Но на 24 юли ще вали, казва Жакоб. Аз съм добър човек, дори тя да остане при мен, ти ще ни идваш на гости в неделя, Албер.

Нека оставим дъждът да хвърли монетата от пет цента. Облаците ще кажат дали животът е евтина селска кръчма или голям роман, който критиците хвалят по телевизията.

На другия ден беше 24 юли. Небето изчезна. Падна и се скри в мазетата на чистите блокове. Нямаше ги тихите арабски жени, нямаше ги децата. Дори гарвани нямаше. Само дъжд. Такъв страхотен дъжд дърветата и колите не помнеха от години.

Албер и Жакоб чакаха в кръчмата "Ше Албер", макар че беше рано, делничен ден. Пиеха водка. Когато аз пристигнах, Албер каза: „Виждам, че грее слънце. Целият град блести." Аз седнах срещу тях. От кръчмата до площад "Мейсер" имаше толкова много път. Накрая тримата, прегърнати, излязохме навън, на двайсет и четвърти юли, когато валеше най-щастливият дъжд над Брюксел от сто години насам.

Здравка Евтимова - визитка

Здравка Евтимова е родена в Перник през 1959 г. Тя е сред най-продуктивните български писатели и преводачи. Издала е над 10 книги с проза. Носител на наши и международни награди. Член на българския П.Е.Н. и на организацията Artists Without Frontiers ("Писатели без граници"), Лондон. Работи като преводачка от английски.
74
1847
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
74
 Видими 
19 Август 2006 07:25

Една от най-добрите авторки на разкази в съвременната ни литература.

А какво се случва в нея - вижте в Knigi NEWS - http://knigi-news.com
19 Август 2006 08:10
Ston, и аз я харесвам много.
Но този разказ ми прозвуча много познато.
19 Август 2006 08:54
Не и Здравка Ефтимова. Моля ви.


И не разбрахте ли, че организацията Artists Without Frontiers ("Писатели без граници", Лондон. е просто един уеб сайт, където дори и г-н СТОН, който и да е той може да се регистрира и да стане член.
19 Август 2006 08:56
Прочетох само първите няколко реда. "Жените се втурват да тичат" не принадлежи към добрия стил. Те просто се втурват към нещо. А това, че приличали на облаци - справка "Облак в гащи" /Маяковски/. Снобка, заразена с проказата на англосаксонците...
19 Август 2006 10:04

Стончо,

И ако тази е една от най-добрите авторки в българската литература, аз мисля, че тази "литература" трябва просто да бъде забранена. Такъв стилно надробен и идейно безличен разказ отдавна не съм чел.
19 Август 2006 11:36
<<Езерата в парка „Жозафа" са пълни с измъчени, бледи лилии.>>>
...нещо и куца в граматиката...
19 Август 2006 12:04
Преводаческата дейност на Евтимова наистина започва да й се отразява, за съжаление, зле!
19 Август 2006 13:43
Singin' in the Rain in between
19 Август 2006 15:09


Да, наистина, чувстват се някакви чужди езикови и стилови западни влияния, не бих казала, че са точно англосаксонски - Малко Франсоаз Саган, че дори, ако щете, и Клаус Кински с "Автобиография". Употребата на сегашно време за описание на минали събития. Типичен френски навик, но ето малко Кински като пример:


"Преместваме се от "Виа Немеа" в "Касиа Антека" на същата улица, на която живее Доминик, но нея я виждам само още два пъти. Първият път в жилището на Карла Гравина, жената на Джан Мария Волонте. Карла е болна от грип и пази леглото. Посещаваме я с Доминик."


В българския език подобна замяна в повествованието - на минало със сегашно време не е много типична, макар и да не е изключена.


Същото е при забелязаното от Чилинго странно за българския език навръзване на двата глагола "втурвам се" и "тичам" : "втурвам се да тичам". По естественото е: "втурвам се да бягам".


Може би пак френско влияние : глаголите "тичам" и "бягам" имат един и същ глагол като съответствие на френски език - "courire".


Но това, естествено, са само мои предположения.





19 Август 2006 15:56
Много сте лоши. Според мен сте загубили способността си да четете непредубедено и да се наслаждавате на това, което четете. На мен разказа ми хареса и го прочетох на един дъх, докато ме валеше априлски дъжд и му се наслаждавах мокра и усмихната.
19 Август 2006 16:42
О! Отново Здравка Евтимова.
Ще бъде ли прекалено самоуверено да предположа, че в следващия брой ще прочетем Палми Ранчев?
От разказа прочетох само първите 10 сантиметра и го оставих. Може би като се пенсионирам ще си умирам да чета за умиращи пенсионери, но сега нещо неам-нерви-дет-съ-викъ.
Ясно е, че г-жа Евтимова я влече минорната тоналност на живота и не можем да искаме от нея да пише хуморески, но какви са мотивите на редакцията да ни я поднася толкова често? Иначе с известна почуда установих, че не е била нито строителна бояджийка, нито сервитьорка в гаров ресторант, което е едно приятно отклонение от обичайното съдържание на антологичните биографии.
19 Август 2006 16:54
Елинор,

мойта версия е, че дори да е работила като "общ работник", женският род при обявяването ще й изиграе лоша шега, та затуй ни го спестяват.
Иначе, да е БГ автор, без да е бил "общ работник" - не може, само това съм разбрал от Антологията.


Редактирано от - цуцурко на 19/08/2006 г/ 16:54:59

19 Август 2006 17:15
Прочитайки разказа се сетих за френския филм Жул и Жим.





19 Август 2006 18:11
Eleanor
19 Август 2006 18:55


Далеч съм от мисълта да коря редакцията, че ни "поднася" това или онова, именно защото ни го поднася . Безплатно и на тепсия.

На харизан кон зъби не се гледат.

Още малко ще поискаме да ни плаща, че четем.

На мен ми беше интересно да чета за любовта на старците.
Не е лошо човек да се подготвя малко по малко за среща със старостта, зимата, в която не ми се ще всички радости на живота да са или недостъпни, или пък, ако старците си ги позволяват, да бъдат одумвани с насмешка отстрани.

Животът е дар Божи, но кратък - първо младо , после старо вино, а накрая -тъжна бира от горски плодове. Докато портретът не се прибави към колекцията снимки, красящи коридорите на починалите господа.
19 Август 2006 19:09
много върхов разказ, във визуализация, музика, пластове, смисъли, висок полет е
19 Август 2006 19:17
Пейчо,

Ти да не си още пиян от рождения ден? Или жегата ти размеква мозъка?
19 Август 2006 19:24
да бе овцаров съм
19 Август 2006 19:47
Не знам защо не харесвате разкази за пенсионери или предпенсионери, ами и те са хора. После глаголното време им виновно - в това гадно дъждовно време те ми гледат молятисе глаголното и глаголствуват. А и самата Здравка има претенции че любовта на тоя била суха или такава а на оня инаква. Ми то си има лубриканти и сайтове дето показват по-така пози за разнообразяване и осочняване на любовта. Похвално е и това, че учи френски и може да превежда и на френски за да си докара някой лев повече и да не зависи от стари велосипеди. Хубаво прави редакцията че публикува разкази от цял свят и от различни преводачки. Госпожа Сибила сигурно също има какво да разкаже за любовта.
19 Август 2006 19:53
тук поезия има и символи, усетихте ли, разбрахте ли, застаря европата, айде стига ви
19 Август 2006 19:55
Сетих се още нещо, което ми направи неотразимо впечатление - накрая госпожицата завършва с "Накрая тримата, прегърнати, излязохме навън, на двайсет и четвърти юли, когато валеше най-щастливият дъжд над Брюксел от сто години насам." Това не може да бъде вярно, ако госпожицата е родена 1959 година както се твърди в бележката", но може да се приеме че е художествена измислица, както я наричат хората разбиращи от измислици.
Тогава следва автоматично, че разказът е художествен. И. Среден пръст за тези, които твърдят друго.
За мен е също много важно, че разказът е поучителен.
19 Август 2006 20:02
пенсионер пресное.ец е връо
19 Август 2006 20:23


Имаш някои попадения, тупиталист!
Щото се позасмях на веселяшките ти приказки, ти нали това целиш?

Най-радостният стогодишен дъжд не е художествена измислица /оправи се с терминологията/, а пречупен през авторовото усещане за щастие природен феномен и поради това - плод на субективни възприятия.


Още за образа на дъжда: Виж Гео Милев и Никола Фурнаджиев - при първия - танцуваща вода, а при втория - разгонен космат мъжага- оплодител.


Ако не можеш да ги намериш, ще ги приложа, защото силно желая да ти бъда полезна.


За любовта всеки може да говори безспир, с редки изключения, ти защо си нарочил мен?
19 Август 2006 23:00
Сиби, а при Далчев дъждът е гладен петел, който кълве по покрива цяла нощ....Ха ха ха Да така е! Но това няма голямо значение защото творческите решения и намерения са различни...
Марксистко- лениската критика на соцреализа се опитваше да вкара в една кошара и овце, и пуйки, и свине и тук там някой окуцял вълк...само и само да излезе нейната карта отгоре... Абе менажерия..
А работатв в литературата и литературната критика е много по-красива, многопластова и индивидуална.
А на Здрвчето, въпреки , че сме приятелчета ще се карам да си гледа по старателно текста. Как може още в първите пет реда да повтори ама ей така съвсем без причина два пъти прилателното "тежко".. Ами прави впечатление - оглеждай ги тези неща - иначе вярно е че има влияние, но ти си го поперничила, така че не е голям грях поне в случая.
19 Август 2006 23:36
Госпожо Сибила, всичко е заради успоредната паралелност в случая, когато една преводачка от английски пише за френски неща, ми нахрумва мисъл защо друга преводачка от френски да не пише за английски неща, а в средата все любов, както онова нещо дето се мотае мевду татковците из реконтрите. Освен това съм съзрял дарбата да описвате нещата особено ако са нещо гърчави по произход - в смисъл от древногръчки митове и особено ако имат козирози в тях. Аз поглеждах в реконтрата, където има толкова добри поети и стихоплети, докато там не настъпи гичкана.
19 Август 2006 23:47
Сър антибиотик, вижда се от километър че разбирате от литература и от писаници освен от арапи и американомразство, та ние дребните емигранти попадаме под вашите атаки като американци. Освен това мразите комунистите и евреите и не се разбира обичате ли някого изобщо или изобщо си мразите всички, както повечето българи като им падне.
19 Август 2006 23:56
антибиотик, още е малко бъбрива, ранните фолклорни теми го носеха като отпев, вече тежи
20 Август 2006 02:03
Тупиталист, съжалявам, че оставям впечатление, че мразя някого. Аз мразя действия, а не личности или държави.
Израел и САЩ надминаха СССР по арогантно отношение и са в основата за омразата към тях на почти милиард мюсюлмани. Мюсюлманите също са хора които искат да упражняват традициите си и да не бъдат учени на това и онова. Вярно е, че имат отживелици несъвместими с нашия начин на мислене, но съм дълбоко убеден, "революционата" намеса на щатите и сие е неправилна и води до обратен ефект - меко казано - води светът към погибел. Така както ненавиждах диващината на комунистическата империя която си беше присвоила правото да държи в затвор и неведение пет-шестотин милиона човека, така и сега виждам двойните мерки и алчност на първата сила и еврейските марионетки, за световно влияние и налагане на ценности по техен вкус - ценности които са далеч от първообраза и смисъла на демокрацията.
Да, моя тон е рязък и недвусмислен - но това е било поведението ми винаги когато се защитават хуманизъм и неприкосновеност на личността.
И друго нещо - за мен малък и дребен човек няма. Има диванета които се подвизават във форума и понякога не изържам и им тегля по една.
Но нищо повече...
Избягвам да пиша под тази рубрика, зашото има крещяш непрофесионализъм с изключение непринудените мнения на моя отдавнашен приятел Валери Станков, Сибила и още няколко други, които влизат в зоната на приемливото.
20 Август 2006 02:28
аааа, не, антибиотик, непрофесионалисти пишат естествено, да знаеш литературна теория, термини, това още не е критика, щото
20 Август 2006 07:04
Аз пък си мисля, че единствените предварителни неизвестни в системата на Здравкината изящна словестност са координатите на мястото, където се разгръща нейния пАток на мисълта.
Няма какво да се лъжем - всичко в нейните разкази ни звучи познато - вече прочетено някъде другаде. Е, като му лумнеш един каменарски пернишки чук отгоре, може и някой да се заблуди под веселия априлски пленум, пардон, дъжд.

Редактирано от - цуцурко на 20/08/2006 г/ 07:05:42

20 Август 2006 07:34
Цуцурко? Нещо лично срещу Здравка Евтимова ли имаш? Неделята е ден за обич, братле, защо не отпуснеш малко желязната хватка?
20 Август 2006 07:54
Валери,

отначало ти отговорих остро, но после размислих, може би иронизираш. Затуй, дай нишан - ако си сериозен, ще си напиша пак първото мнение Но трябва да действаш бързо, щото отивам при жена си - 24/7 любов.


ПС: А пък Здравка не я познавам, дори не бях чел нищо от нея, преди да стана читател на Сега, но тя толкоз често гастролира във вестник, където под статиите пише "Дай мнение", че сигурно има нужда от обратна връзка.

Редактирано от - цуцурко на 20/08/2006 г/ 08:01:49

20 Август 2006 08:03
Да бе, пиши смело! E-mail: walerist@abv.bg GSM 0897 966515
20 Август 2006 08:13
Това подкана за запознанство ли е
20 Август 2006 08:15
Цуцурко, телефонния си номер го давам само на приятели. Какво повече да ти кажа?
20 Август 2006 08:17
Брей, ще се запозная с един голям БГ поет! Впрочем, познавам само един, обаче той е голям пич - Радко Радков.
20 Август 2006 08:20
Прати много здраве на Радко от мен!
20 Август 2006 08:24
Ха-ха-ха. Ама аз въобще не съм толкова значим, независимо, че той се обръща към всички с "Велики" и "Безсмъртни".
Пък и ти може да го срещнеш преди мен.
20 Август 2006 08:28
А по матряла имаме ли съгласие, че манджата изгоря, пък аз трябва да храня няколко гърла?
20 Август 2006 08:45
Цуцурко, идната събота разказът на Палми Ранчев сигурно ще бъде по-хубав - Ама и на Дончо Цончев ще кандисам. Този път Здравка Евтимова не е на обичайното си ниво.
20 Август 2006 08:49
бива, бива, става, солта от предния път ли беше по
20 Август 2006 09:23
Аз пък си чакам с нетърпение Палми Ранчев следващата седмица.
Дончо Цончев прескачам, даже не чета.

Редактирано от - Miranda на 20/08/2006 г/ 09:41:54

20 Август 2006 10:31
Ми жената мие чинии, може пък там да е по-добра
Дончо Цончев и аз го прескачам
20 Август 2006 11:16
Значи станахме двама
20 Август 2006 11:22
За мен разказът е много приятен. Не бях чела нещо толкова весело от Здравка Евтимова.
20 Август 2006 12:05
мда, ама не е приятно, нито е забавно, а е обезспокоително. Какво ми каза тя: Хей, имам нужда от слънце, имам нужда от истинска любов, а не такава, между две подфърляния на ези-тура, па макар и с евро знак. Харесва ми, че двама ме обичат, но само докато сме тримата.. и под дъжда...
(Момент, ебаси глупостите написах :-))))
20 Август 2006 12:45
Точно, Перко - Хубавото е сега, докато са тримата в дъжда ...





20 Август 2006 13:13


Антибиотик, здравей, как се радвам да те видя тук, струва ми се за първи път идваш, добре дошъл и благодаря ти за хубавите думи. Зная, че си пестелив на похвали, разбираемо е, човек като теб - специалист в литературнатата теория и критика, но също така спонтанен и откровен, затова - дважди съм зарадвана от тази мила среща.

Здравка Евтимова е добра, разказът й има настроение - някаква приглушена тъга и ирония , но и нежност, меки полусенки, детайлите са изпипани, образите - запомнящи се, а разказът е от тези, които наричам вечерни , аз ги деля на вечерни и дневни.

Гастролира не само в "Сега", често я четях и в литератулните страници на "Труд", там имаше един страхотен разказ за бръчките на хубавиците, оттогава я запомних.

Не знам дали и сега е там, "Труд" престанах да чета от няколко месеца, това е моят тих бунт срещу манипулаторите и лъжците.



20 Август 2006 15:10
Госпожа Сибила не ми отговорила, а аз не съм чел нищоот така хубаво предложените неща. И Далчев не съм чел и кой ли не, а и няма откъде да ги намирам, та ако някой ми даде линк с радост ще му дам благодарност и титла..
(виж по-долу).
А Сър Антибиотик (а защо не лейди) ми написал сума ти текст, който е трогателен по разни причини и който приемам изцяло като завършен аргумент с едно само съмнение като Перо, абе дали тя/той не е в брачен съюз с някой араб ( а между тях има чудесни хора).
............
В списъка на Госпожа Миранда има един титулован като художник-драскач и си мисля ако всеки си натуря творческия похват вътре какво ще се получи - писател-драскач, поет-задрасквач, художник-мазач, скулптор-чукач, режисьор-ебач, актьор-министър и пр. Дали това е хубаво, бъдещето ще покаже.
20 Август 2006 15:20
Атанас Далчев май го преиздадоха наскоро. Миналата седмица се намираше в Хеликона. Тва в случай, че е налице желание. Никак не боли.
Хеликон май има интернет-продавачка, но сега ме мързи да търся. Пък и за мен удоволствието от книгата включва ровенето в книжарниците.
И без благодарности, ако може.


В ред. - Намерих Ви негови неща за онлайн четене. Натиснете тук

Редактирано от - Simplified Solutions на 20/08/2006 г/ 15:25:12

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД