:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,713,589
Активни 706
Страници 24,519
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Огън и прах

Иван Баджев
* * *



Не стига само желанието,

за да се върне онова,

което е било.

И често

най-голямо е разстоянието

между двама

в едно легло.



* * *



Любовта идва -

за песни лира

и е красива.

Ах, много красива.

И никога не се разбира

кога си отива,

защо си отива.



ХАЛКАТА



Безкрайна е и безначална

на пръста малката халка,

наречена от нас венчална.

И с любовта ли е така?



Една история позната

отдавна шества по света -

с халката мъничка, с халката,

да бесим ние любовта.





СЪСТОЯНИЯ



Аз не съм те забравил,

а може би ти мене.

Ах, къде е онази лава?

Студени сме, студени.

Защо угасват вулканите?

За отговора не съм готов.

Къде отидоха заканите,

че ще е вечна тази любов?

Не е вечен, уви, животът,

вечна е само смъртта.

Няма отговор, няма, защото

така си е открай света.

Вечна е само раздялата,

а любовта е кратък миг.

И се събира мъката, цялата,

в един последен вик.

Защо угасват вулканите -

сухи и страшни дула.

И се превръщат заканите

в думи, а не в дела.

И любовта, онази, вечната,

изгаря тъжно в тях,

за да я помним - мечта далечна,

не като огън, а като прах.

Иван Баджев - визитка

Иван Баджев е роден през 1932 г. в София. Завършил е журналистика в Софийския университет. Един от бащите на Трендафил Акациев. Работил е като строител, както и като редактор в различни вестници.

Автор е на сатира и лирика - издал е няколко книги с поезия, както и романа "Каскадата".
26
2184
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
26
 Видими 
19 Август 2006 08:02
Малко старомодно поднесено, но затова пък темата е вечна, а авторът има усет за тези неща.
19 Август 2006 08:27
Валери, Поете, не си криви душата. Баналности. А последното от така пондесените ни "Творения" е пълен крах! Или си закърмен в сиромахомилството?
19 Август 2006 08:36
Валери, извинявам се! С известно закъснение съпикасах иронията ти. Вече съм на четвъртата чашка.
19 Август 2006 08:57
Според мен последното стихотворение не е лошо, докато пълен крах (във всички смисли) е първото
19 Август 2006 09:11
Цуцурко, във вехтозаветните открития на въпросния графоман /третото стихотворение/, че водата е мокра, ти съзираш някакви достойнства? Как ти звучи "Любовта е миг". Ми то може да се напише в албума на всяка викторианска девственица! ОК?
19 Август 2006 09:22
Добре, Чилинго, ОК да е.
Аз пък отново ще трябва да се включа и да попитам да не би случайно редакцията да е допуснала правописна грешка: "Работил е като строител".
Може би са искали да кажат: общ работник [/b]

Редактирано от - цуцурко на 19/08/2006 г/ 09:23:10

19 Август 2006 09:36
Чилинго! Наздраве Не знам на коя чашка си вече, ама налей си още една от мене и пий! Аз черпя днес - баща ми става на 82 години!
19 Август 2006 09:39
Цуцурко, тази личност ми е добре позната. Това е бивш "журналист" от бившето "Работническо дело", който използваше натрапеното влияние на вестника, за да строи обществена и литературна кариера. Амбициозен, но безкрил. И си прав - той беше общ работник на литературната нива. Събрат на Станислав Друмешки, който се пишеше драматург. Много обичаше леглото му да е задръстено с мацки. Кой ли не обича! Предполагам, че ги е ебал според указанията на Партията-ръководителка.
19 Август 2006 09:57
Валери, да е жив и здрав баща ти и да ги докара поне до сто и дори да ги прехвърли. Той е създал един много талантлив син и заслужава да му се порадва по дълго. Но се питам защо толкова често си компромисно великодушен. Обичайното правило е писателят да принизи колегите си, за да се почувства литературен гигант. А ти - напротив. Неведоми са съображенията божии...
19 Август 2006 10:06
Чилинго? Нима е нужно да принизиш някого, за да се почувстваш край него като литературен гигант? Похвали го - в някои случаи върши същата работа...
19 Август 2006 10:07

Даскалска поезия, която свири на една струна - отшемялата брачна любов. Звучи като текст на естрадна песен, изпълнявана от Георги Кордов.
19 Август 2006 10:16
Отче Архимание! Здравей - Къде се скри от жегите? Богоугодно ли ще бъде да те викна на една-две ледени бири във Варна?
19 Август 2006 10:20
Попе, не претендирам, че имам някакво задължаващо отношение към музиката, но Георги Кордов изпълняваше една песен по текст на Веселин Ханчев, казваше се "Приказка" - автор на текста Веселин Ханчев. И тъй като сме в литературна рубрика, ако ми кажеш, че това стихотворение на Ханчев не е добра поезия, Оди у лево! Ще ти я припомня:

Под дъжда, който чука невидим в листата.... и т. н.
19 Август 2006 10:25
Валери, последната фраза от отговора ти много ми хареса. Макар че е малко йезуитска. Но Попчето ще ни обясни тия нюанси...
19 Август 2006 10:53

Кощунствено е да се сравнява талант като Ханчев с стихоплетец като Баджев.
.
Валери,
Когато идвах във Варна, ти се направи на зает. Ще те глобя една тържествена вечеря в Морската градина.
19 Август 2006 11:12

След "поезията" на Баджев и "прозата" на Евтимова и аз аджеба реших да се пробвам, но в друго амплоа - това на драматурга (не на демиурга). Прочетете диалога под Фотоалбума. Много е актуален.
19 Август 2006 11:23
поета е осенение, дава ми очите си, прозорец са, не витрина, валери радост и от мен
19 Август 2006 15:47


От сърце, безхитростно, но удивително семпличко и бедничко.

Винаги ме е дразнило като пълнеж на сричките в стиха да видя аз : той и тях , нас , вас, нагласени там от теб така от раз:



Безкрайна е и безначална
на пръста малката халка,
наречена от нас венчална.
И с любовта ли е така?


Една история позната
отдавна шества по света -
с халката мъничка, с халката,
да бесим ние любовта.


Лъха на текст на стара градска песен /харесвам заради наивитета и спомените от младостта на родителите/, но и на отдавна отминали за поезията времена.

19 Август 2006 17:11
Много хубави стихотворения. Подредени така и има смисъл в някои от тях. Особено ми хареса това за леглото и разстоянието, което е най-голямо. Много е поучително. Има и слабости, като тази например, дето авторът си признава, че не знае защо угасват вулканите и други неща, но от друга страна авторът не е от "Нейшънъл Жиографик" и затова е така. Не съвсем поучително. Стиховете имат и културна стойност за очертаване на епохата. Един вид - докъде ще стигне. Изказалите се тук български поети като архиман, цуцурко, чилинго и В. С танков очертават едно скрито недоверие към поезиятана на автора на поезията му в някои аспекти. Авторът отваря пред нас сърцето си с неръждяем нож и казва, че любовта изгаряла в думите а не в делата, както е напрактика при него. Съжелявам, че я няма другарката Граматичкова да ни поднесе един анализ за това което е искал да каже автора тук и там където не е ясно.
19 Август 2006 17:22
ЛЮБОВ - МАГИЧЕСКА РЕАЛНОСТ

Любов - магическа реалност,

неоскърбени светове,

в които жадно и нормално

сърцето-чудо ни зове.

То търси истина и милост,

и в синкавия полуздрач

се смесват най-необяснимо

очакван смях с нечакан плач.

И веят в тръпните дървета

нехайни, неми ветрове.

А в странен климат по полето

цъфтят заветни цветове.

Най-често във предсънно време

дъжд люляков ще зароси.

Там чуваш честни обяснения

и още вярваш на сълзи.

И накипяла правда има

във жеста, в трепета, в гласа:

или отчаян ще заминеш,

или ще вършиш чудеса.


Павел Матев
19 Август 2006 19:15

Miranda,

Вот это да!

20 Август 2006 11:26
Брей, че палавник този Иван Баджев!
На 74 години все така обсебен от лайтмотива за тежестта на брачните окови.
20 Август 2006 11:48
""Не стига само желанието,
за да се върне онова,
което е било.
И често
най-голямо е разстоянието
между двама
в едно легло.22
(Тука има два варянта, или да се намеси трета, или да си купиш по-тесна спална)
.
""Любовта идва -
за песни лира
и е красива.
Ах, много красива.
И никога не се разбира
кога си отива,
защо си отива.""
след чаша с бира
20 Август 2006 11:58
коя любов бесиме с халката,
тая дето е у дъщерята
или в радостта на внука
във усмивката беззъба
.

От задължителната поезия
така ми призлява
че ми се ще да те запомня
"не като огън, а като прах"
20 Август 2006 20:12
хахахаха Perkoles, твоите варианти са по-готски!
21 Август 2006 08:56
Цитираните Матев, Ханчев и Лилиев под съседния разказ са старозагорски (или от околността) поети, поради което са несравними с днешния поет.
Апропо, той дали има някаква роднинска връзка с Мира Баджева? Освен фамилията, очите навеждат на тази мисъл...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД