Броя дупките от откраднатите във фоайето месингови канделабри, отишли я за вила, я за претопяване, и телефонът звъни. Бащински глас изстрелва: "Дъщеря ми е приета при вас "европеистика", на кой фронт може да работи после?" "На тихия", казвам спонтанно и докато продължа, че може да е в някоя община, министерство или дори в Брюксел, той вече реагира: "Ама как, да не би… То и на това сме съгласни, ако се реализира в чужбина; много й вървят езиците." Накрая се успокоява с по-реалната възможност чедото да работи навън по специалността, не в "службите". "Друго си е еврокрацията", казва.

Впечатли ме не бързината да се приеме особено условие, водещо до работа в чужбина - това е характерно поне за половината български граждани. Изненада ме употребата на думата "еврокрация". Предвид еврооптимизма тя е рядка у нас, но със сигурност при приближаването и особено след навлизането в ЕС ще се употребява по-често и по-точно. Ето няколко основания.

За еврокрация говорят евроскептици като Вацлав Клаус и душмани на евроинтеграцията като Йорг Хайдер и Жан-Мари льо Пен. С нея се обозначава предимно брюкселската евробюрокрация, която изземва властовите прерогативи на националните държави. Смислово се родее с думи, които изразяват



презрение към "ония" във властта



Него винаги го е имало, но като осъзната гражданска позиция се изявява към края на ХVIII век по отношение на монархията, аристокрацията и теокрацията - самоцелни, наследствени и крадливи власти.

Езиковата инерция "крацията" да се товари с отрицателни значения несъмнено е подсилена и от обичая да се окарикатурява бюрокрацията, чиято наддържавна издънка е еврокрацията. Теоретически бюрокрацията е посредник между общите интереси в държавата и частния интерес на индивида. Идеалният бюрократ е приветливо лице на властта. Той следи - зорко и безкомпромисно осем часа дневно - взаимодействието на държавните норми с личната изгода на гражданите. В работно време той действа, без разлика дали пред бюрото е брат му или любовникът на жена му. Ефикасните бюрокрации са там, където държавата твърдо преследва смесвания на частни интереси със служебни задължения. Донякъде това е характерно за Обединеното кралство, повечето северноамерикански щати, скандинавските страни и някои провинции на Германия. Тук бюрокрацията олицетворява духа на капитализма - почти по описанията на Макс Вебер за протестантската етика.

Практически нещата навсякъде са далеч от тези идеални типове и мили аналогии. По-скоро



бюрокрацията не е лицето, а седалището на властта



Както доброто възпитание налага задникът да е в хегелиански смисъл "задник за себе си", така и реалната бюрокрация е заседнала в своите интереси. Това предполага доверие към най-близките в кръга. А най-близък на всеки човек е самият той. Затова, колкото и да се крие зад общи цели, рядко някой забравя себе си, когато трябва да упражнява власт. Няма особено значение дали става дума за общите интереси на националната държава или на ЕС. Както бюрократът се отнася към индивидите, за да защити своя интерес, така и еврократът се отнася към държавите: подобно на пролетариата той няма отечество.

Както си му е редът, у наше село нещата са същите, но доста по-различни. В точния смисъл на думата еврократично е всяко правителство, имащо за същинска цел приемането на страната в ЕС без оглед на последствията за хората и политическия морал. Съответно еврократи са онези бюрократи, аристократи и клептократи, т. е. хора, овластени по назначение, произход или подкуп, които обслужват тази цел в ущърб на държавния интерес, да не говорим за личния интерес на гражданите. Най-лесно това става, когато за държавен интерес се обяви съобразяването с



норми, обслужващи частния интерес на еврокрацията



Така се споява нашенската властова пирамида, по цялото протежение на която в предстартовата треска подскачат мнозина уж държавни служители. На 1 януари 2007 г. те ще се впуснат за места в еврократичните структури според квотите за страната. Че работите се мислят обаче не за нея, а за тях, е ясно от начина на рекламирането им. То става чрез недвусмислени примамки, достатъчно показателни за реалните мотиви на любовта към евроинтеграцията. Обикновено това е заплащането, многократно надвишаващо съответните възнаграждения у нас. Но също така е и обещанието, че мижаво платената стажантска позиция в някое министерство един прекрасен ден ще е трамплин към Брюксел или кран пред чаканите блага. Както се казваше по аналогичен повод, те ще потекат като пълноводна река, за да задоволяват нарастващите потребности на трудещите се. Почти никой не отбелязва, че високите заплати и благата идват от техните данъци, не от дарения. Ала това не е толкова интересно. Важното е само и само да ни приемат.

Но май точният израз според националния манталитет е "само и само да ги приемат". Това храни илюзията, че на 2 януари ще почне да се търси някаква сметка. Защото срещу нашенската еврокрация ще сме в съюз с народи, за които мислим, че не търпят злоупотреби с данъците си. Но нали сме си по-бавни в гражданските реакции, може да почакаме и до 2 февруари. Което ни вкарва в друг политически некоректен дискурс.