Такава история, значи... На един български гражданин му откраднали колата. Чудо голямо, ще кажете и ще сте напълно прави, защото този гражданин наистина се видял в чудо, при това доста голямо според нашите стандарти.

И какво да прави - разбира се, отишъл да се оплаче в полицията.

Но докато пишел жалба, нещата направо се развили шеметно.

Колата на този гражданин се оказала с пренабити номера и сменена регистрация, като даже била препродадена няколко пъти.

Обаче полицията я открила, заловила извършителите и дори било образувано дело, а самата кола - да вярва ли на очите си гражданинът? - ей я, в двора на РПУ-то!

- Мога ли да си я прибера? - попитал просълзен от умиление той.

- Не може! - отвърнали му. - Колата трябва да остане при нас като веществено доказателство, докато трае делото.

И какво да прави гражданинът - затраял си. Щото знаел колко трае едно съдебно производство у нас - абе, непроизводителна работа...

И се прибрал вкъщи. Но отново се видял в чудо, при това още по-голямо.

Жена му я нямало.

Хайде обратно в полицията!

И пак жалба.

И пак шеметна развръзка.

Оказало се, че жена му била отвлечена и изнасилена, че даже й сменили ЕГН-то и всички документи, за да я изпратят в чужбина за консумация.

Обаче полицията си свършила работата - открила извършителите и вече било заведено дело. А самата жена - ей я, в двора на РПУ-то!

- Слава Богу, че е жива - изхлипал гражданинът и тръгнал да си я прибира.

- Ааа, не може! - казали му. - Жена ви трябва да остане при нас като веществено доказателство по делото.

И какво да прави гражданинът - отново към къщи. Но тук - ега ти чудото!

В панелния блок зеела огромна дупка - апартаментът му го нямало.

Хайде обратно в полицията!

А като погледнал през оградата на РПУ-то, малко се успокоил - апартаментът, слава Богу, бил в двора.

Е, разбира се, той се оказал вече препродаден нееднократно, имал нов нотариален акт, че и нов адрес, при това в съвсем друг град.

И какво да прави гражданинът - за да излезе от стреса, се запил. Ама безпаметно.

А като дошъл на себе си, се оказал в Страсбург! Как станало туй, така и не разбрал.

Обаче се досетил що да стори - бегом в полицейския комисариат!

- Искам си в България! - разплакал се той.

- Бягай на двора! - отвърнали му на френски (не че нашият знаел езика, но по жестовете им разбрал какво му казват).

И верно - цялата България била в двора на страсбургския полицейски комисариат...

- Е, лошо няма - казал си нашият, който вече бил съвсем претръпнал. - Излиза, че все пак са я взели милата България в Европейския съюз! Поне като веществено доказателство.