Няма начин - вътре сме! Още на първи догодина! Напредъкът ни към Европа е зашеметяващ!
Снощи например звъни телефонът, вдигам слушалката и учтив глас ми съобщава:
- Обаждаме се от ромската неправителствена организация за повишаване използваемостта на цветните метали. Моля проведете неотложните си телефонни разговори днес до 00.00 часа по Гринуич, тъй като след това ще следва кабелна повреда. Благодаря!
И затвориха! Питам удивен какво значи това, а жена ми ми обяснява:
- О, вече е така! Сега, като ще крадат кварталните кабели, първо ти се обаждат да се изговориш докрай и чак след това телефонът ти млъква за една седмица. Бе, Европа!
Миналия месец си вадя международен паспорт и чиновничката, моля ви се, ми вика:
- На снимката сте с кафяви очи, а като ви гледам през гишето, очите ви са сини!
- Няма такова нещо! - пуля се срещу нея аз. - Винаги съм бил с тези очи! Кафявите!
- Не, не! - клати глава госпожата. - Не мога да поема тази отговорност! Само си помислете какъв скандал би бил някъде по Европа: "Кой му издаде на този, синеокия, паспорт с кафяви очи?"
И три пъти ме връща нови снимки да нося! Отивам при шефа й да се оплача, а той клати печално глава:
- О, много е тежко положението с Манолова! За главата сме се хванали! Има, горката, сериозни проблеми със зрението. Вчера една госпожа ми се жалваше, че я е изкарала с червени очи. Питала я работи ли с електрожен! Но е наша дългогодишна служителка, гледаме да я щадим, щото и психиката й е силно ранима! Събираме пари да я пратим на лечение във Виена. По десет лева от клиент!
Дадох десетарката не само с радост, а и изпълнен с гордост от еволюцията в държавната ни администрация. Това вече не е познатата наша тъмна балканска корупция - това е то така желаната от всички ни европейска чуткост към човека до теб!
Да не говорим за лобизма! Какво беше досега? Дебеловрата мутра си купува двайсет-трийсет депутати, пръснати по разните парламентарни групи, и после те, уж народни избраници, а всъщност негови крепостни селяни, приемат такива закони, каквито мутрата иска... Сега мутрата пак ще си купи депутатите, те пак ще приемат членовете и алинеите, както тя ги иска, обаче това вече няма да бъде днешното миризливо балканско депутатоложство и партийна проституция, а ще е новото, национално по форма и европейско по съдържание, народополезно лобиране!
Но най-великото се случи днес сутринта!
Излизам значи на балкона, цигара да пална, и какво виждам? Спира до контейнера за боклук лека кола "Вартбург", излиза от нея прогресивен циганин, слага на ръцете си латексови ръкавици и чак тогава захваща да рови в отпадъка! Красиво! Само марля на устата му липсваше, за да замяза на сърдечен хирург...
Не, не - вътре сме! Още на първи сам Барозу ще дохвърчи да ни поднесе ключовете за Европа! В порцеланова чинийка със синя лентичка по краищата!
Понякога го черпя бира и си приказваме. Умен човек е. Не в кръчмарския смисъл - да се е нагълтал с десетина научени дълбокомислени фрази и помежду им да разтяга по едно дълбокомислено "даа-а..." Та веднъж той ми каза: "Братле, докато аз съм с двата крака в казана, в Европа няма да ни приемат!"
Не знам защо в същия момент ми се стори, че не точно той, а всички ние, 8 милиона баламурници, сме с двата крака в един такъв огромен казан за смет, от който излизане няма. Дано да не съм прав.
Добро утро, приятели!
