Всички преподаватели в държавните университети, независимо от спецификата им, ще покриват общ минимум аудиторна заетост, за да заслужат началните си заплати. Така ще бъде невъзможна досегашната практика преподаватели да получават гарантираните от държавата пари при различно натоварване.

Ще бъде въведен и общ ред за заплащане на допълнителните лекторски часове над минимума, за да не се допуска прилагането на двоен аршин. Това предвижда нова проектонаредба за определяне на възнагражденията във висшите училища, подготвяна от синдикатите. Документът е съгласуван с министерствата на финансите и образованието и ще бъде представен в готов вид през септември.

В момента държавата определя минималните начални заплати на преподавателите - 510 лв. за професор, 426 - за доцент, 363 за главен асистент. В конкретния вуз заплатите обикновено са по-високи, защото към гарантираните начални суми се прибавя процент от собствените приходи.

Досега обаче държавата не считаше за нужно да фиксира минимално натоварване на преподавателите срещу началната заплата. "Така в някои университети се допускат много ниски минимуми аудиторна натовареност като 120 часа за една учебна година", обясни доц. Лиляна Вълчева, председател на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ. От синдиката предлагат минималната годишна аудиторна да е еднаква за професорите, доцентите и асистентите и да възлиза на 360 часа.

Ще се въведе бариера и за обратния проблем - позволяването на нереалистично високо натоварване. Регистърът на МОН за академичния състав у нас например показа, че има преподаватели с над 4000 часа годишна натовареност, натрупана в 7 вуза. Максималната натовареност обаче няма да се фиксира в наредбата, а ще се договаря на ниво колективни трудови договори, за да се отчетат разликите между вузовете.

От 3 до 8 лв. да варира 1 лекторски час над фиксирания минимум аудиторна заетост предвижда още проектонаредбата. Тарифата е различна, защото сумата се определя като процент от началната заплата на асистентите, доцентите и професорите.

"В момента няма регламент и се натъкваме постоянно на парадокси. Един и същ вуз плаща по 15 лв. лекторски за обучение в най-ниската степен - специалист, срещу 2.60 на час в най-високата - магистър", даде пример Вълчева. Подобни големи разлики имало и във факултети с повече чуждестранни студенти, където 1 час стигал до 16 евро.



СПРАВЕДЛИВОСТ

40 и 90 лв. да стане добавката за защитена степен доктор и доктор на науките, предвижда още проектонаредбата. В момента такава добавка взимат защитилите тези степени в администрацията. Във вузовете обаче гарантираните добавки са съответно 9 и 15 лв.