Никога нямаше да се явя на избори срещу Петър Стоянов и не толкова по политически - по чисто човешки сантиментални съображения. Та ние с Петьо сме съратници! Петьо пада от президент, пада от президент, спечелени избори губи момчето. Аз му звънкам по телефона: Г-н президент, как си, сигурно не е много приятно да загубиш? Ела, казвам, на един мач да се разтовариш и той дойде на "Герена". Защо Г-8 (десните партии - б.р.) се отрече от своя президент, защо не гласуваха за Стоянов? И ако той тогава е бил годен за президент, нима сега не е по-зрял и не е годен? Никога нямаше да се явя срещу Надка Михайлова, как да се явя?! Водят я Мишо Неделчев и Елка Константинова в СДС, ставам, ръкопляскам на момичето. Викам: такъв човек ни трябва! Мога ли 17 години по-късно да тръгна срещу нея?! Но, извинявайте много, аз уважавам президента Първанов, но не сме близки и не сме роднини да му правя подаръци. Аз Дядо Коледа на Георги Първанов няма да бъда. Аз се явявам на тези избори и директно се обръщам: седесари, седесари, събудете се от кошмара!... И знаеш ли, каня социолозите да направим една разходка из София - по "Витошка", "Узунджовска", "Цар Асен", "Цар Борис", "Денкоглу", "Иван Асен", "Гогол", "Мизия" - да чуят хората, като ме спират, какво казват. Знаеш ли какво казват? Добре, че се яви, за да има за кого да гласуваме!...
(Пред НТВ)